* Препечатано от Правен свят, автор: Елена Маринова
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е един от основните регулаторни органи като може смело да се каже – и един от важните правоохранителни в България, а и във всяка цивилизована държава. КЗК следи за основните нарушения срещу конкуренцията, т.е. следи да е стабилна основата на пазарната икономика. В допълнение, КЗК в България има и още по-големи правомощия – тя правораздава като първа инстанция по споровете за обществени поръчки и концесии, като именно на тази инстанция се събират основните доказателства.
От самото си създаване КЗК беше притискана от изпълнителната власт и силните на деня да изпълнява поръчките им. По този начин комисията беше поставена в невъзможност да има предписваната й от закона независимост. А и за каква независимост може да става въпрос, когато с промяна на закона можеха да се направят персонални промени във въпросния „независим“ регулаторен орган. Странно е например, че в бедна България, като се извадят данъци, акцизи и пр., цените на някои видове стоки са едни от най-високите в ЕС, който уж е общ пазар. Новият екип на КЗК би следвало да обясни подобни странности. В интерес на истината следва да се отбележи, че винаги досега българската КЗК е поддържала добри позиции в Главна дирекция „конкуренция“ на ЕК.
Съобразно едновременна оценка на няколко фактора – университетите, които са завършили, езиците, които владеят, административния опит на ръководна позиция (особено за председателя и зам.-председателя), характера на работата им и изявите им, може да се обобщи, че сред кандидатите за членове на КЗК има 4 силни и сериозни кандидатури.
ГЕРБ предложиха за председател на КЗК една наистина впечатляваща кандидатура – на бившия главен секретар на Министерския съвет в първия кабинет „Борисов“ – Росен Желязков. Той е завършил 9-то ЕСПУ с преподаване на френски и испански език. След това е приет право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, който завършва с отличен успех.
Владее английски, френски и испански.
Има впечатляващо богат административен опит и във всички структури, в които е работил, е оценяван като превъзходен администратор. Още докато следва, започва работа в районното кметство „Средец“. Там е секретар и и.д. кметски наместник (1995 г.). После, става за 4 г. адвокат. Следват 2 г. като зам.-кмет на район „Лозенец“. Отново 4 г. адвокатстване, за да се завърне към местната власт – но вече в Столична община. Заема високи административни позиции – секретар на Столичната община и Главен секретар на Министерския съвет. Докато е бил адвокат Росен Желязков се ползва с отлично реноме в гилдията. Административните длъжности, които е заемал, а и работата му като адвокат, му дават богат опит в сферата на обществените поръчки, които са едно от двете основни направления на дейност на КЗК.
Патриотичният фронт предлага една много силна кандидатура – на Димитър Кюмюрджиев – за зам.-председател на КЗК. Сега той е зам.-министър на отбраната. Димитър Кюмюрджиев е завършил английска езикова гимназия в родния си град Бургас. През 1984 г. завършва Юридическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски“ От 1997 до 2003 г. е член на КЗК. През периода 1999-2003 г. е член на основния екип на Република България за преговори по присъединяване на страната към Европейския съюз като ръководител на работна група „Политика на конкуренцията“. През 2002 г. е ръководител на междуведомствената група към МС за изработване на Закона за държавните помощи. От 1995 г. до 2000 г. е представител на Република България към Групата срещу корупцията на Съвета на Европа. От 2010 г. е адвокат и като такъв е представлявал страната по множество преписки и дела в Европейската комисия и Общия съд на ЕС в Люксембург. От 2002 г. е хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ – в началото по „Право на конкуренция“, а от 2012 г. по „Държавни помощи и Регламенти на ЕС“. Димитър Кюмюрджиев има множество научни публикации по проблемите на конкуренцията и прилагането на правилата на държавната помощ. През 2005 г. в съавторство с Петьо Славов издават монографията „Защита на конкуренцията и държавни помощи“. Специализирал е право на конкуренцията, конкурентна политика и индустриална собственост в Световната банка – Вашингтон, в Токио, в Европейската комисия – в Брюксел и в Лондон.
Депутати от парламентарната група на „Български демократичен център“, номинираха юриста Стамен Гърбелов, магистър по право на Европейския съюз от университета „Карлос III“ в Мадрид. Професионалната му кариера започва в КЗК през 2008 г., където в момента е директор на дирекция „Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“. Да си директор на дирекция в КЗК предполага наличие на специализирани знания, което е сериозно предимство. За съжаление има случаи, когато КЗК се въздържа да установява някои случаи на нелоялна конкуренция. Но това зависи преди всичко не от директорите на дирекции, а от комисарите.
ДПС предлага за член на КЗК бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател е в Катедра по конституционноправни науки на ЮФ на Софийския университет. Член на ЦИК (1995 – 2006). Секретар по правни въпроси на Президента на Републиката (2001 – 2006). Съдия в Конституционния съд (2006-2015). Изложеното сочи отлични характеристики като юрист и като администратор. Недостатък е липсата на специализиран опит по дейностите, с които се занимава КЗК.
Вероятно и другите предложени кандидати си имат своите качества, които ще бъдат изтъкнати и доказани пред депутатите.
Интересно ще е дали изборите на членове на КЗК отново ще се развият по добре познатия сценарий като „политически сделки“ или пък най-после парламентът ще се постарае, след истинско състезание, да избере читави членове на КЗК, които да могат да изпълняват изключително важните задачи на регулатора. Всъщност в тези случаи се вижда на кого му дреме за държавата му или мисли само за себе си.
