Музиканти от Софийската филхармония протестират срещу непрозрачните директорски конкурси на Рашидов

Три синдикални организации в Софийската филхармония, подкрепени от федерациите на работещите в културата в КНСБ и КТ „Подкрепа“, излизат на протест срещу „конкурсите, обявени в последния момент“ и непрозрачната процедура за избори за директори на културните институти на Министерството на културата. На пресконференция днес музикантите поискаха спиране на насроченото в петък събеседване за ръководител на Филхармонията и промяна в Наредбата за избор на директори на културни институти, с която изслушванията, концепциите и резултатите на кандидатите да станат публични.

Конкурсът е обявен ден след като правителството подаде оставка

посочи Николай Куманов, председател на синдикалната организация на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) в Софийската филхармония. Според музикантите спешното провеждане на конкурса в месеците след като правителството подаде оставка, пораждат съмнения за кадруване в последния момент. В новото събеседване участват трима от кандидатите в конкурса от април 2015 г., които тогава бяха отхвърлени, плюс едно ново име – дългогодишният директор на Русенската опера Найден Тодоров. Според музикантите това създава усещане за предрешеност. Още повече че въпреки многобройните им молби и сигнали

Рашидов отказва да публикува оценъчните карти от предишния конкурс

В момента филхармонията се ръководи от служебно назначената директорка Светлина Терзиева-Ангелова. Тя бе кандидат в предния конкурс, който завърши през април 2015 г. с нулев резултат – „нито един от кандидатите не бе събрал достатъчен брой точки“. Как точно са набрани тези точки обаче министерството отказва да разкрие. Нито анкетните карти, нито имената на назначените от министъра в комисиите лица стават публично достояние след конкурсите – дори по Закона за достъп до информация.

Министерството чака 9 месеца, за да направи нов конкурс, и 3-4 години, за да обяви такъв в Музикалния театър. Щом отказва да отваря резултатите, у всички остава съмнение за нечестна игра, посочиха музикантите. Те поискаха концепциите на кандидатите да бъдат достъпни по време и след конкурса, събеседването да бъде излъчвано онлайн, а оценките – публикувани. Синдикатите изразиха готовност да протестират в петък, 20 януари от 10 ч. пред Министерството на културата, когато ще се проведат и двата конкурса. Те са изпратили писмо до МК и сигнал до омбудсмана Мая Манолова.

Министерството: Конкурсът ще се проведе, не е в последния момент

На въпроси на „Дневник“, пратени преди пресконференцията на синдикатите, ведомството на Рашидов
отвърна, че конкурсът бил обявен на 9 ноември, но обнародван едва на 14 – денят, когато Борисов депозира вече заявената си оставка. Министерството пише и че получило писмо от други членове на Филхармонията в подкрепа на конкурса, но не уточнява колко души застават зад него. На днешната среща синдикалните организации посочиха, че са легитимно избрани и представляват 50% от работещите в културния институт. Те поискаха успешният сезон на оркестъра да не бъде прекъсван от ново ръководство. Стана още известно, че един от последните спешни ремонти на сградата на филхармонията се изплаща от фонд „Работна заплата“, защото Министерството не е превело на Филхармонията обещаните средства.

След оставката на правителството Рашидов е обявил и конкурс за директор на Центъра за подводна археология в Созопол, както и за редица административни длъжности в министерството.

Публикацията е на Дневник с автор Анна Благоева и е публикувана на 19 януари 2017 г.

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

август 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения
    by 'parliament.bg' on 02.08.2026 at 21:00

    Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 52-рото Народно събрание Законодателна дейност През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания. В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации. През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното […]

  • Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание
    by 'parliament.bg' on 30.07.2026 at 21:00

    Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от […]

  • Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс
    by 'parliament.bg' on 29.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание […]

  • Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
    by 'parliament.bg' on 28.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този […]

  • Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година
    by 'parliament.bg' on 23.07.2026 at 21:00

    Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.  Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.   Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение […]

Последвайте ни: