По време на срещата-дебат „Структурни дебати за прозрачни парламентарни назначени“, проведена на 9 октомври в Народното събрание, експертите от Българския институт за правни инициативи представиха пет от критериите, по които оценяват една процедура. Критериите са: брой на кандидатите, продължителност на процедурата, прозрачност на излъчване на номинацията, обособена проверка на почтеността на кандидатите и задълбочено обсъждане на състоянието на органа и сектора. Те бяха представени под формата на две графики. Ще направим кратък обзор на получените от мониторинга на дейността на 42-то и 43-то Народно събрание в частта, отнасяща се до избора на висши ръководни длъжности.
Графика 1 показва два от критериите: брой на кандидатите и продължителност на процедурата.
42-то Народно събрание за 16-те месеца съществуване е провело 12 процедури по избор на висши ръководни длъжности. Става въпрос за изборите за: Подуправител на БНБ, две процедури за избор на Председател на ДАНС (с кандидат Д. Пеевски и процедурата, приключила с избирането на В. Писанчев), Управител на НЗОК, Председател и членове на Националното бюро за контрол на СРС, Членове на Комисията за финансов надзор, незавършената процедура за избор на Главен съдебен инспектор към ИВСС, Председател, зам.-председател и секретар на ЦИК, Председател и членове на КЗЛД, Председател на Сметната палата и последната процедура е за избор на Членове на Сметната палата. Само в три от тези процедури са се явили повече кандидати, отколкото са свободните места – при избора на Управител на НЗОК, Член на СЕМ и Председател на ДАНС (Писанчев). И в трите случая са били номинирани по двама кандидата, които са се конкурирали за едно място.
Средната продължителност на процедурата за избор е 8,6 дни, като тук имаме такива фрапантни случаи с продължителност от 45 минути, две процедури от 1 ден, една с 2 дена. Болшинството от процедурите са за по 7 дни. Най-дългата процедура е за Председател и членове на Националното бюро за контрол на СРС, която е продължила 43 дни.
43-то Народно събрание е провело 10 процедури за дванадесетте месеца, в които е конституирано. Изборите са следните: Член на комисията за публичен надзор над регистрираните одитори; Председател на Сметна палата; Зам.-председател на Сметна палата; Управител на НЗОК; Главен инспектор на ИВСС; Председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране; Управител на Българската народна банка; Подуправители на БНБ; Омбудсман и съдия в Конституционния съд. В настоящия Парламент имаме увеличение на процедурите, в които са се явили повече кандидати от свободните места – 5 такива случая. При изборите на Главен инспектор на ИВСС – 2 кандидата за едно място; Председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, където се явиха впечатляващите 20 кандидата за 10 места; Управител на Българската народна банка с четирима кандидати за едно място и по двама кандидати за мястото на Омбудсман и съдия в Конституционния съд.
Средната продължителност на процедурите е 34,8 дни. В 43 НС не се наблюдават процедури, които да са протекли за по-малко от 15 дни. Затова вероятно способства и факта, че има разписани процедурни правила, залегнали в Правилника за работа на Народното събрание.
Най-продължителната процедура е 112 дни – Главен инспектор на ИВСС, втората по продължителност е тази за избор на Управител на БНБ – 41 дни. Вече отбелязахме по-горе факта, че и в двете процедури има повече кандидати от броя на местата.
