Български институт за правни инициативи и Народно събрание – Комисия по правни въпроси

СРЕЩА – ДИСКУСИЯ

на тема „Структурирани дебати за прозрачни парламентарни

назначения”, проведена на 9 октомври 2015 г., София

Извадка от стенограма

 

Участници: от Комисията по правни въпроси – Данаил Кирилов, председател на комисията, Лъчезар Никифоров – ПГ на АБВ, Анна Александрова и Димитър Лазаров – ПГ на ПП ГЕРБ, Чавдар Георгиев, Жельо Бойчев – ПГ БСП „Лява България”, Митхат Метин – ПГ на ДПС; Бойка Маринска, председател на Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите – ПГ на РБ; Мария Тенчева, главен експертен сътрудник в Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Лилия Иванова, младши експертен сътрудник в същата комисия; Мая Манолова, Омбудсман на Република България; Соня Найденова, представляващ Висшия съдебен съвет; Теодора Точкова, Главен инспектор на Инспектората към ВСС; Антоний Гълъбов, политолог – НЦИОМ; Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници”; Диана Ковачева – Асоциация „Прозрачност без граници”; Александър Кашъмов – Програма „Достъп до информация“; Анна Генчева – Форум Гражданско участие; Апостол Апостолов – Фондация „Европейски институт“; Валери Панджаров – Фондация „Работилница за граждански инициативи“; Владислав Славов – Съюз на юристите в България; Галина Асенова – Фондация „Работилница за граждански инициативи“; Георги Ганев – Център за либерални стратегии, Гергана Жулева – Програма Достъп до информация; Линка Тонева-Методиева – Асоциация „Прозрачност без граници”; Люба Батембергска – Фондация С.Е.Г.А.; Любомир Авджийски – Институт за пазарна икономика; Мариана Петрова – Българско училище за политика „Д. Паница“; Мария Йорданова – Център за изследване на демокрацията; Надя Шабани-Панова – Български център за нестопанско право; Невена Алексиева – Център за европейски и международни изследвания, проф. Огнян Герджиков – СУ „Св. Климент Охридски“; Павлета Алексиева – Български център за нестопанско право; Радостина Михалкова – Посолство на САЩ в България, Теодора Гандова – НПО Линкс и др.

От Български институт за правни инициативи – Биляна Гяурова-Вегертседер, директор, Боряна Христова, Мария Костадинова, Неда Грозева, Теодор Славев и Цветомир Тодоров.

 

В началото на дискусията г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи, накратко представи проекта „Инициатива за прозрачни парламентарни назначения“, като се спря на пет основни индикатора, които смята, че могат да представляват един идеален модел по отношение на всички процедури, организирани от Народното събрание. Този модел е приложим независимо дали назначените лица са в еднолични или колективни органи.

Тези пет елемента са следните: 1) ранно оповестяване на процедурата – три месеца преди изтичане на мандата; 2) създаване на временна специализирана комисия за всеки отделен избор; 3) създаване на стандарти за прозрачност, почтеност и отговорност; 4) обстойна проверка на кандидатите; 5) използване на добри практики и модели“.

След това думата взе Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи, който направи кратко представяне на пет от индикаторите, използвани от Института по време на мониторинга на работата на 42-то и 43-то Народно събрание. Те бяха обобщени в две инфографики. Първата инфографика представя броя на кандидатите спрямо броя на позициите, за които се кандидатства и по този начин се опитва да изведе обобщени данни за нивото на конкуренция, а безспорно това е един от индикаторите за автентичност на процедурата в смисъла на състезание за избор на по-добрия. В 42 НС от общо 12 процедури са се явили 33 кандидати за 20 свободни позиции. Конкуренцията е 1,1 кандидати за работно място. Само в три от процедурите кандидатите са повече от свободните места. В рамките на 43 НС от общо 10 проведени процедури са се явили 38 кандидати за 21 свободни позиции. Конкуренцията е 1.8 кандидати за работно място. В пет от процедурите кандидатите са повече от свободните места. Разликата между тези нива е пренебрежително ниска и действително е основание за дебати доколко и защо не са привлекателни тези работни места за по-широк кръг от кандидати. На графиката е показана и продължителността в дни на всяка от процедурите в 42 и 43 НС (към октомври 2015 г.), както и средната продължителност. За начало на процедура считаме момента от приемане на решение на НС за процедурни правила до момента на назначаване на съответния едноличен или колективен орган. Впечатление прави, че средно в 43 НС процедурите са четири пъти по-дълги, отколкото в 42 НС. Това се дължи най-вече на различията в нормите във вътрешните правилници. В момента 43 НС приема задължително процедурни правила, докато в правилника на 42 НС тази норма не беше задължителен елемент от процедурата по избор. Ще забележите, че в три от случаите в 43 НС са били извършвани назначения само в рамките на един ден.

Ако първата графика показва парламентарната практика по процедурите такива, каквито са – то втората графика ги сравнява спрямо три от критериите, които изграждат нашия идеален модел. Под прозрачност на номинацията ние имаме предвид доколко е осветлен политическият процес до момента преди кандидатите да бъдат официално предложени от политическа сила или народен представител. Тук Славев подчерта, че в условия на парламентарна демокрация е естествено да се търси политически консенсус около една или друга фигура. Но тънкият момент, който разделя политическия консенсус от политическото договаряне е прозрачността на излъчването на конкретните номинации. Необходимо е този процес да е инклузивен и да не се затваря единствено в политическите централи. Самото Народно събрание следва да е проактивно и да инициира процеса чрез създаване на пространство за политически диалог, който да е достъпен за заинтересовани лица.

Обособената проверка на почтеността представлява алгоритъм, набор от стъпки, които са универсални и които се прилагат спрямо всеки кандидат. Логическата основа на проверката е да се разсеят всякакви съмнения около моралните и етични качества на кандидатите. Тя е технологичен инструмент за повишаване на институционалното доверие в обществото, защото позволява политически легитимния заряд на народното представителство да се трансформира в подкрепа за лидерския корпус на държавните органи. Съществуват различни модели, по които може да се извършва проверка на почтеността. В Единните правила[1] ние сме представили комплекс от елементи, които са едновременно универсални и адаптирани поради спецификата на парламентарната дейност по назначения. На първо място, следва да се изисква от кандидатите публично да декларират своето имуществено състояние и задължения. На практика, в момента съществува хипотеза, при която ако един от кандидатите е подавал пред Сметната палата декларации по Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, а друг не е, съответно за него няма публични данни и това създава неравнопоставеност както между самите кандидати, така и за народните представители, които правят избора за назначаване и за гражданите, които са лишени от възможността за пълна информираност. Чл. 89, ал. 5 (ПОДНС): „Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.“

Третият критерий дава информация доколко е имало задълбочено обсъждане на състоянието на органа и сектора. Той се състои от количествени и качествени индикатори, които сме събирали в хода на мониторинга като продължителност на изслушването в пленарна зала, дали е даден отговор на зададени въпроси от граждани и граждански организации и дали процедурните правила предвиждат подаването на управленска концепция, което включително и като структурен модел на концепция, е добра практика установена в системата на съдебната власт при кандидатстване за управленски позиции. За набиране на информация за критерия сме използвали и мнението на външни експерти, включително и на бивши членове или ръководители на държавните органи, които се визират.

За да се твърди, че е направено задълбочено обсъждане, водещата комисия по избор следва да извърши преглед на работата на органа за предходния мандат. Установяването на парламентарна практика за субстантивен преглед на работата на органа, която да води до преформатиране на критериите за избор на кандидатите извън чисто формалните и минимални изисквания, представлява именно висок стандарт за извършване на назначенията и съответно създава в максимална степен предпоставки за качествено и ефективно изпълнение на функциите на органа.

 

По-долу са представени основните изказвания, предложения и коментари, направени по време на дискусията на тема „Структурирани дебати за прозрачни парламентарни назначения“.

Данаил Кирилов:

Правилата за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите се изработват от компетентната за всеки избор постоянна комисия на Народното събрание, т.е. от народните представители, запознати с нормативните изисквания за професионален опит и квалификация за съответната длъжност.

В чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се опитахме систематично да съдържа всички основни правила – правила, които да бъдат константни и които един вид да установят не само нормативната основа, но и парламентарната традиция при осъществяване на такива процедури за подбор и за избор. В седемте алинеи на чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се виждат кои са седемте групи процедурни правила, които бяха потвърдени от комисията за изработването на правилника на настоящото Народно събрание.

Предвид изпълнението на проект с тема „Инициатива за прозрачни парламентарни назначения”, с оглед полезността на изследванията по темата, бих искал да отправя запитване към представителите на неправителствения сектор, извършвали проучването, дали биха могли да предоставят информация за процедурите в други държави, колко и кои органи се избират с подобни публични процедури.

По този въпрос, моля колегите от БИПИ, ако имат информация, ако имат възможност, би могло да се направи такъв сравнителен анализ.

Това, което е първият критерий за тези процедури – времето за оповестяване, и респективно времето за номинационната процедура. Виждате, че вашият анализ сочи като средно аритметично 8.6 дни за 42-то Народно събрание и 34.8 дни за 43-то Народно събрание. Тоест, сами може да сметнете, че пропорцията е горе-долу 1:4. Смятам обаче че ние доказахме стремеж да спазим това ваше изискване – да има повече време и да има повече кандидати. Повече време винаги осигуряваме, когато това е възможно. Относно Вашата идея за календар – тя е изключително актуална и полезна и би следвало да намери обективна реализация. Но трябва да се отбележи, че преди месеци Председателството на Народното събрание разпространи за абсолютно всички парламентарни групи пълен списък на всички процедури, по които се очаква да изтекат мандатите за 2015 г. и за поне половината от 2016 г.

Искам да се върнем на процедурата за избор на главен инспектор и за процедура, която завърши – избор на конституционен съдия, както и за голямата част на стартовите процедури, където се е видял процедурния ни успех, но през призмата на провала на кандидатури. Тези процедури безспорно са много полезни за обществото, за лицата, които участват при подбора, които формират становища при подбора. Те са изключително рискови по отношение на съответната кандидатура. Ние до избора на главен инспектор се борехме с дълбокото предубеждение, че който посмее да се появи тук, той ще бъде унищожен, личността му ще пострада, достойнството му ще пострада и предубедено, агресивно ще се извращават факти относно неговата личност. Понякога може би има основание за това. В други случаи вероятно няма основание за това. Направете статистика колко от участниците се чувстват пострадали и жертви и колко от тях се чувстват добре представили се и участвали в тези процедури.

Вчерашната процедура, още от изслушването в правна комисия тя тръгна негативно, т.е. тръгна с атака към единия кандидат. Няма да коментирам конкретните „доказателства”. Аз не съм сигурен дали въпросният доклад, който се показваше, произтича или е наличен във Висшия съдебен съвет. Не съм сигурен кой, как и по какъв начин го е предоставил на някои от колегите народни представители. Само желанието да не окаляме процедурата ме спря от това да влизам в дебат по тези въпроси, които всеки колега юрист си ги поставя и може да ги постави и в рамките на комисията, ако иска да бъде още по-широко чут и отразен и от трибуната на Народното събрание. Но вчера завърши едно състезание, което, бих казал, носеше белега на тази личностна негативна състезателност. Като гледа гражданското общество, нека се стреми да ни опази от това, без значение кой ще е парламентът.

В комисията по правилника най-много предложения имаше да искаме справка от ДАНС. Обследването включва ли искане на такава справка, която аз се съмнявам, че е правно дължима и е възможно да се получи. Тоест, когато използваме едни понятия, чисто процедурно трябва да сме сигурни какво точно изискваме по отношение на тази процедура и на този качествен критерий.

Биляна Гяурова-Вегертседер:

Като реплика по отношение на рисковете, свързани с личностите, които кандидатстват и атаките срещу кандидатите, именно в тази връзка е нашето предложение да се прави такава подробна проверка и максимално рано да се изисква информация. Защото, ако тази информация бъде предоставена от ваша страна като орган, или отделни народни представители, които номинират кандидати, по този начин самият кандидат ще бъде защитен. Наясно сме, че ще има винаги такива политически битки, но просто колкото по-рано се хвърли тази информация в публичното пространство, изтъркаля и изговори, това в един момент би се превърнало в защита за самия кандидат и това показва и практиката не само в различни европейски държави, но и в Щатите. Битките не са винаги честни. Много са мръсни. Но ако самата информация бъде изкарана или от самия кандидат, или от този, който го номинира достатъчно рано, това всъщност играе ролята на защитен щит срещу подобни нападки, защото ги парира в един достатъчно ранен момент.

Любомир Авджийски:

Има един друг проблем, който е добре също да бъде разгледан и това е този правилник и тези процедури да се спазват от Народното събрание. Какво имам предвид? Дори в момента в правилника на Народното събрание – ще дам конкретен пример, в чл. 89, ал. 2 има един срок за оповестяване публично на всяка от кандидатурите, заедно с документите към нея на сайта на Народното събрание, за да може след това по другите алинеи гражданските организации и гражданите да направят съответните предложения и да дадат становища, които комисията да може да вземе предвид и да ги включи в доклада си. Минималният срок, който е предвиден в правилника на Народното събрание е 14 дни. Това е минимален срок. Нека да видим какво става в двете процедури, които вие цитирахте – процедурата за избор на конституционен съдия и процедурата за избор на членове на Фискалния съвет. За конституционен съдия, цитирам решението, което е взело Народното събрание:

„На основание чл. 86 от Конституцията и чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание то взима решение предложенията заедно с документацията да бъдат качени на сайта на Народното събрание в тридневен срок преди избора, т.е. не по-късно от три дни преди избора да бъдат качени на сайта.”

Тоест има нарушение на чл. 89 с едно решение, което е въз основа на чл. 89. Същото нещо е и в процедурата за избор на членове на Фискалния съвет.

Внесеното предложение заедно с приложените към него, цитирам Раздел 2, т. 1 на процедурата за Фискален съвет:

„Внесеното предложение заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от седем дни преди изслушването.”

Отново имаме нарушение на Правилника на Народното събрание с решение на Народното събрание. Няма нужда да коментираме защо това е негатив за самата процедура, за прозрачността и за възможността на гражданското общество да даде позициите си и становищата си по тези кандидатури и след това да бъдат взети предвид в самата процедура.

Проф. Огнян Герджиков:

Моят опит в политиката сочи, че основен критерий, когато се избират съответни позиции, е политическата лоялност – нещо, което винаги крие рискове избраният да бъде послушен на тази политическа сила, която го е лансирала – нещо, което не винаги води до законосъобразни разрешения и законосъобразна практика.

За мен водеща роля трябва да играят професионалните организации, защото двата стълба, на които трябва да почива един правилен избор, това са професионализъм и морал. Именно те трябва да бъдат водещите.

Преди известно време на няколко пъти изразих моето възмущение от това да има политически квоти при избора на професионални органи. Когато ще избираме, да кажем, членове на Висшия съдебен съвет или членове на Конституционния съд, които по закон трябва да бъдат надпартийни, трябва да се ръководим единствено от Конституцията и законите на страната, защо да бъдат те предлагани на политически принцип.

Биляна Гяурова-Вегертседер:

Благодаря на проф. Герджиков. Това предложение за ролята на професионалните организации ми се струва доста интересно и може би трябва по-сериозно да бъде обсъдено и тук в парламента и самият парламент да бъде по-активен към професионалните организации, когато съответният избор предполага участие или номинация на такива.

 Мая Манолова:

Същата е ситуацията и в ред публични процедури, които бяха проведени в предното Народно събрание, включително и в това Народно събрание. Ще си позволя да коментирам процедурата, в която аз участвах като кандидат за омбудсман и да направя извода, че въпреки писането на специални текстове в правилника, приемането на изрични процедурни правила, въпреки огромната публичност, с която са съпроводени част от действията на Народното събрание, в крайна сметка у хората си остава усещането, че има една предварителна задкулисна договорка, която е причина в крайна сметка един или друг избор да завърши по един или друг начин. Тоест, ние сме нещо като фокусник, илюзионист, който показва един фокус пред публиката, при който тя вижда как излиза зайчето, или изчезва цветето, но реално истинското действие защо зайчето излиза и цветето изчезва, остава непонятно за публиката.

Според мен, от моя личен опит като народен представител и като участник в процедура по избор, проблемите са два:

Първият съвсем ясно е дефиниран – тук нещата се свеждат до прозрачността на номинацията, до това защо биват предложени точно тези кандидати, независимо дали по един за всяка позиция, двама, трима, петима или десет. Тоест, какви са действията, които предхождат номинацията на един или друг кандидат?

Вторият проблем, който аз бих предложила за коментар и изобщо за последваща разработка, е проблемът защо в крайна сметка след провеждането на публичната процедура се избира един или друг кандидат. Какви са мотивите на гласуващите народни представители, в крайна сметка на Народното събрание като орган. Казвам го и предвид практиката в пълна тишина да се пристъпи към гласуване, при което даже изказванията на един или друг народен представител вече са повече от екзотика, а това парламентарна група да заяви аргументирана позиция, също е достатъчно рядко. Ще си позволя да дам пример, за да звуча достатъчно самокритично по процедурата, в която аз участвах – избора на омбудсман. Сроковете формално бяха спазени, но в крайна сметка огромният проблем при финализирането на тази процедура беше абсолютната неяснота защо в крайна сметка Народното събрание предпочете моята кандидатура пред тази на г-н Пенчев. Смея да кажа, че това е проблем, който видяхме и вчера при избора на конституционен съдия между двете кандидатури, които бяха обсъждани. Смея да кажа, че това се случи и с избора на главен съдебен инспектор. И това е един от основните проблеми от всички проведени публични процедури – защо в крайна сметка се избират един, а не други?

Според мен, тук могат да се търсят решения в две посоки. Добре е да се създаде даже специална комисия, която да организира цялата процедура. Но трябва да се вмени, дали на специалната комисия или на съответната парламентарна комисия ангажимента като приключи изслушването на двамата кандидати в крайна сметка по определени критерии да даде някакво ясно становище за единия и за другия кандидат, за третия, четвъртия, пети или колкото са те.

И второто, което се случва вече в пленарна зала, да има ясна мотивация от страна на народните представители в крайна сметка защо гласуват за единия или за другия кандидат. И бих казала, че по този начин това би поставило в една много по-достойна позиция и самите избиращи, и хората, които в резултат на този избор са определени за една или друга длъжност.

Аз бих предложила да включите още един критерий за мотивите, обосноваността за избиране на кандидатите в дадена процедура. Мисля, че това би подобрило крайния ефект за пред българските граждани.

 Димитър Лазаров:

Няма как при тайния избор, а той е единственият, който прави Народното събрание за омбудсман, да се мотивират актовете на Народното събрание. Не искам да развивам нататък тезата, за да не ви досаждам, как ще се мотивират актовете при избор. Защото г-жа Манолова добре знае – във всички парламентарни групи тя направи среща. Тези срещи някой път бяха по-оспорвани, имаше въпроси – нещо, което е част от процедурата, непублична и е нормално да бъде така. Говоря за срещи с парламентарните групи. Ние това пропускаме – където се задават въпроси, където се дават отговори, където се представят концепции, след това са изслушванията и след това е изслушването в Народното събрание.

 Диана Ковачева:

Аз смятам, че стъпката по въвеждането на този тип процедури беше в абсолютно положителна насока и днес мога да го кажа с абсолютна сигурност, въпреки че като цяло аз очаквах едни подобни публични процедури ще доведат до много по-голяма прозрачност и до голяма степен ще обусловят по-успешни избори. В някои случаи това се оказа така. Междувременно 41-то Народно събрание, макар да нямаше конкретно разписани процедури ad hoc възприе тази стъпка за прозрачност и за конкретни случаи бяха въведени такива процедури, които доведоха до катастрофални, бих казала, последици, както си спомняте кризата с избора на конституционни съдии беше провокирана точно от такъв тип процедури, приложени към избора. Това не означава, че процедурите са лоши. Напротив, процедурата осветява избора. Все пак личните качества на кандидата са тези, които са водещите.

Аз си мисля, че може би процедурата би следвало да бъде изтеглена не само към самия избор, но и към осветяване на процеса на номиниране. Не е лесно да осветиш мотивите на народните представители за избора на която и да е кандидатура, но си струва да се опита. Защото може би именно процесът на номиниране е този, който ще даде, ще хвърли още по-голяма светлина върху избора на кандидатите. Според мен има смисъл да се помисли по какъв начин номинирането може да бъде осветено, защото именно процесът на номиниране би могъл да даде на един по-ранен етап информация за кандидата и по този начин някои неудачни кандидатури по естествен път да отпаднат, т.е. да не се стига изобщо до предлагане за избор на неудачни кандидати.

Водещи са винаги личните качества на кандидата, безспорно, защото всъщност процедурата не може да промени избора. Процедурата може да предизвика реакция. Процедурата може да даде информация на обществото и на гражданските организации, които да реагират. Имаше такива случаи, в които видяхме, че неудачни кандидати бяха препънати, образно казано, което си беше своеобразна победа на гражданското общество.

 Александър Кашъмов:

Първото, което ми се струва, че би могло да се направи, за да се върви напред, е да се направи анализ точно на тези 11 избора[2], които са проведени при този мандат, дали във всички тези случаи бяха спазени правилата, ако не, къде не са били спазени, и вече на следващо място може да се направи преценка къде, макар да са били спазени, това все пак не удовлетворява наблюдателите. Това смятам, че е важно, за да има и конкретни предложения за подобряване на режима. Защото не е задължително предложенията да са за нови правила. Те могат да бъдат за спазване на старите правила и за изясняване на причините за неспазването им.

Второ, въпросът, свързан с информацията за кандидатите, който засегнахте. Тук действат следните основни правни принципи:

Правото на гражданите на информация предполага надделяващ обществен интерес по отношение на публичните фигури, които включват както заемащите висши държавни длъжности, така и кандидатите за такива. Конституционният съд е извел и стандарт за това, че тези фигури се ползват с много по-занижена степен на защита на личните данни от обикновените хора. Същевременно, обаче, информацията за тези лица подлежи и на преценка за пропорционалност на използването й, съгласно Закона за защита на личните данни. Това означава, че все пак макар че трябва да бъде абсолютно максимална светлината на прожекторите, има видове информация, за които трябва да се помисли дали е пропорционално да се събират. От изложението, което чух, не винаги имуществото на някой, който до този момент не е заемал висша длъжност, е релевантна информация. Защото смисълът на Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности е да се прецени с какво имущество влиза някой в длъжността и с какво излиза, за да се направи една преценка на интегритета на тази фигура. Това е само като пример. И информация от ДАНС и т.н. Не може все пак да се основава на слухове преценката в една състезателна процедура. Тук просто трябва да бъдат поставени точно балансите.

Не знам дали се налага промяна в правилата, но се налага да има структуриране на дебата. Трябва да има яснота на информацията, която е събрана, на дебатите и на становищата. В сайта на парламента не виждам секция, която да се отнася към тези избори, така че утре, когато нови участници в процедурата искат да участват в следващ избор, но те не са участвали нито в процедурата по избор на омбудсман, нито на управител на БНБ и т.н., те трябва да погледнат някъде, за да видят как това се прави.

Второ, трябва да могат да се прочетат тези становища. А не да има едни pdf файлове от по 30 страници с шест становища вътре, сканирани едно след друго, в които никой не може да разбере кой какво е писал, защо го е писал и кого подкрепя или защо не подкрепя. Хубаво е да има някакво резюме, някакво структуриране на този дебат, за да бъде той дебат. Смисълът е в това да бъде публичен дебат, за да може да се види кой зад кого стои, накратко с какви съображения. Това според мен е една важна линия на развитие, която ви препоръчвам и която не се нуждае нито от промени в правилник, нито от промени в закон, нито от други подобни промени.

Владислав Славов:

Първото е номинацията. На мен ми се струва, че номинациите са много съществени и от гледна точка на това реално да бъдат предложени най-добрите за съответните назначения, които се коментират в парламента. И в това отношение може би е похвално последното, което се направи по отношение на избора на инспектори, като се даде възможност неправителственият сектор да прави предложения, защото фактически тук се получава една публичност още във фазата на номинацията и се предлагат наистина качествени кандидати. Защото в края на краищата предложителят е винаги депутат или парламентарна група и в края на краищата никога не сме сигурни, че той или те добре познават сферата, в която се извършват конкретните назначения, за да предложат добър кандидат. Трябва да търсим някакъв механизъм да се излезе от това и не чисто политически да става този избор, а наистина да се избират най-добрите кандидати. Имаме нужда от това.

В тези процедурни правила винаги трябва да се поставя въпросът можем ли да дефинираме по-ясно критериите, можем ли да ги разширим – да разширим изискванията да заемането на длъжността, за която фактически се извършва съответната номинация. Да вземем вчерашния избор за конституционен съдия. Изискванията какви са – 15 години юридически стаж, високи професионални и нравствени качества. Записано е в Конституцията. Тоест, хубаво е в тези процедурни правила, когато е възможно, тези критерии, тези изисквания да бъдат разширени, да бъдат по-ясно дефинирани.

Тези ad hoc комисии, или постоянни комисии, които се занимават с проблема тогава, когато направят това изслушване, трябва да има някакъв резултат от това. В критериите или в тези правила казват да се изготви стенографски протокол, който евентуално да стане публичен и да се предостави на народните представители. Ние наистина не разбираме защо народните представители гласуват за един или за друг. В комисията, в която се изслушват кандидатите, не присъстват повече от 15-20 депутати, а гласуват 240. Откъде научават как се е представил кандидатът, нито са чели стенографските протоколи, почти съм сигурен, които са направени по повод на изслушването, нито пък са го гледали в оня случай, когато се излъчваше и по Канал 1. Е, тогава няма как да не останем с усещането, че има политическа договорка за едно или друго лице, което е избрано. Очевидно трябва да намерим някакъв механизъм и този, който се е представил добре, наистина да стане ясно на тези 240 народни представители и те да правят самостоятелно избора си за кого да гласуват.

Теодора Точкова:

Инспекторатът е инструментът, който при правилна употреба има възможност да повлияе за преодоляването на редица проблеми на правораздаването, например, забавата на съдебните производства, произнасянето по еднотипни казуси, идентични казуси. За да бъде, обаче, този инструмент ефективен, от особена важност е това кой борави с него. Затова смятам, че следва да бъдат номинирани кандидати, които отговарят на високите изисквания за длъжността инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Освен безупречни професионални и нравствени качества, кандидатите следва да познават в детайли и спецификата на работа на органите на съдебната система, включително организацията на работа на съдебните органи на всички нива.

Също така, би било удачно, още към момента на избора да се осигури и възможността за профилиране по правна материя на инспекторите. Седем от общо десетте инспектора да бъдат юристи, чийто специфичен юридически стаж е придобит на длъжност съдия на окръжно или по-високо ниво, респективно трима да имат специфичен юридически стаж като прокурор в окръжна или по-висока по степен прокуратура или следовател в Национална следствена служба или следствен отдел.

Нужно е също кандидатите за инспектори да се отличават с ясни и разумни виждания за развитието на Инспектората, мотивация за качествено и срочно изпълнение на задълженията си, както и способност да работят ефективно за изпълнение на своите правомощия.

Наличието на реална перспектива за завръщане в органа на съдебната власт, където е работил магистрата, след изтичането на мандата му, би осигурило също и максимална гаранция, че кандидатите за инспектори ще бъдат пряко ангажирани с поетите от тях отговорности и ще имат необходимата мотивация за ефективна работа.

 Антоний Гълъбов:

Тези избори са политически. Тук няма никакво съмнение. Народното събрание е политически орган. Следователно никой не може да се опита да ограничи правото на народните представители да действат в съответствие със собствените си политически партии.

Големият въпрос е как да бъде отстояван, гарантиран публичният интерес. Следователно нека политическите партии да носят отговорност за кандидатите, които са подкрепили.

Големият съществен, изключително важен въпрос е какво правят тези кандидати, след като са избрани. Фокусирането само върху избора на тези позиции до известна степен ни вкарва в тунел. Големият въпрос е след като тези хора бъдат избрани как упражняват дейността си от името на институцията, която ги е избрала, тъй като освен Народното събрание, това е и Президентът на Републиката, това е и Министерският съвет.

За мен много от критериите при оценката на процедурите за избор биха могли да бъдат формирани на базата на ефективен мониторинг и оценка на качеството на изпълнение. В известен смисъл изходът може да започне да подрежда входа. Много голям, тежък и сериозен проблем е как избраните от Президента на Републиката, от Народното събрание и от Министерския съвет хора за определени позиции, най-често това са независими органи, най-често това са контролни, регулаторни органи, как те изпълняват своите задължения. Това е част от ангажимента на Народното събрание в ролята му на контрол върху действията на изпълнителната власт и на институциите, в които има избрани свои представители.

И третото, без съмнение, че всички вие познавате Бюлетина на Народното събрание, който се казва „Евровести”. Той е в раздела „Европейски съюз“ на сайта на Народното събрание. В броя от 14 септември 2015 г. публикувахме първоначалния анализ на Националния център за изучаване на общественото мнение. Това е началото на една цялостна програма за оценка на въздействието на законодателството в България. 43-то Народно събрание ще бъде първото, което ще въведе този механизъм за оценка на законодателството.

А в резултат от днешната дискусия тази методология, която започнахме да прилагаме с колегите от НЦИОМ, може да бъде разширена и да включва и наблюдение, и мониторинг върху процедурите за избор, и мониторинг върху изпълнението на ангажиментите на позициите, които се избират от Народното събрание.

 

Биляна Гяурова-Вегертседер:

Ние ще продължим нашата работа дори и при приключил проект – ще продължим да наблюдаваме процедурите, и ще разчитаме на съдействие, каквото получихме днес от ваша страна.

 

[1] Единните правила са налични на уеб адреса на платформата за гражданско наблюдение на парламентарните назначения: http://appointmentsboard.bg/terms/

[2] Член на комисията за публичен надзор над регистрираните одитори; Председател на Сметна палата; Зам.-председател на Сметна палата; Управител на НЗОК; Главен инспектор на ИВСС; Председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране; Управител на Българската народна банка; Подуправители на БНБ; Омбудсман и съдия в Конституционния съд (към октомври 2015 г.).

Календар

декември 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

В ПАРЛАМЕНТА:

  • Предстоящи събития
  • Пленарни заседания

Народният представител Никола Минчев беше избран за председател на 47-ото Народно събрание. Неговата кандидатура подкрепиха 158 депутати, един беше против, а 72 се въздържаха. Кандидатурата на Никола Минчев беше представена в пленарна зала от лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той посочи, че Никола Минчев е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има дългогодишен стаж като адвокат в международно призната кантора. През годините се е доказал като отличен професионалист, непримирим боец за каузи, с активна гражданска позиция. Вярвам, че тези негови качества, както и доброто му образование, почтеност, постоянство, ще допринесат много за 47-ото Народно събрание, посочи… [повече]

Народните представители от 47-ото Народно събрание тържествено се заклеха в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Най-възрастният народен представител Силви Кирилов от „Има такъв народ“ откри първото заседание на новоизбрания парламент. Това беше посрещнато с аплодисменти от пленарната зала. Време е да загърбим нашите лични и частнополитически различия в името на националните и обществените интереси, заяви Силви Кирилов в словото си след откриването на заседанието. Прозрачността в действията на политическите сили и спазването на дадените обещания, политическата коректност ще възвърнат доверието в държавността,… [повече]

Народните представители в 47-ото Народно събрание ще положат клетва на 3 декември 2021 г. Първото заседание на новоизбрания парламент е свикано с указ № 284 на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България. То ще започне в 9.00 часа в сградата на парламента на пл. „Народно събрание“ №2 и ще бъде предавано пряко по БНТ и БНР. Съгласно Конституцията (чл. 76) първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 47-ото Народно събрание това е Силви Кирилов. На първото заседание народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името… [повече]

Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Иван Ченчев инициира среща между представители на здравното министерство и на спортните клубове във връзка с въведената забрана за провеждане на тренировки и състезания от спортни клубове. Разговорът беше насрочен след множество писма от спортни федерации и клубове до парламентарната комисия с молба за съдействие и преразглеждане на заповед на министъра на здравеопазването от 2 септември 2021 г., с която се забранява провеждането на колективни спортове на закрито, с изключение на тренировки и състезания за картотекирани състезатели професионалисти. В последния ден от мандата на 46-ото Народно събрание председателят на Комисията… [повече]

Скъпи учители и ученици, Сърдечно Ви поздравявам по повод откриването на новата учебна година. Тя започва в едно трудно време, белязано от пандемията от  COVID-19. Но, убедена съм, това е предизвикателство, което Вие ще преодолеете заедно с упоритост, кураж и постоянство. Първият учебен ден е свързан с много надежди за една успешна година, с очакване за сериозна работа и постигане на високи резултати. Днес ние благодарим на преподавателите за тяхната всеотдайност, за всекидневните усилия да образоват нашите деца, да превърнат любопитството им към света в любов към знанието, да възпитат достойни личности. Пожелавам на учениците да бъдат упорити и последователни,… [повече]

Четиридесет и шестото народно събрание завърши своята работа с гласуване на решение за приемане на доклада за дейността на Временната комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани, опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията. Решението беше прието със 123 гласа „за“,  без "против" и "въздържал се". Докладът беше обсъден при закрити врата, заради съдържащата се… [повече]

Председателят на Народното събрание Ива Митева участва в честването на 142 години от полагане основите на Националната служба за охрана (НСО). Председателят на Народното събрание присъства на празничния водосвет за здраве и благоденствие, отслужен от Мелнишкия епископ Герасим, пред параклиса „Св. Георги Победоносец“ и положи цветя пред Паметния знак на служителите на НСО, достойно изпълнили дълга си. Вече 142 години Националната служба за охрана гарантира сигурността и неприкосновеността на най-висшите публични длъжности в държавата, за да могат те да осъществяват своите конституционни правомощия, посочи председателят на Народното събрание. Смятам, че вие трябва да бъдете равноотдалечени от всички власти, вие с… [повече]

Парламентът прие на второ четене промените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. Те предвиждат бюджетът на НЗОК да се увеличи със 105 млн. лева и така приходите и трансферите на НЗОК да бъдат 5 446 312 900 лева, вместо предвидените досега 5 341 312 900 лева. За поставяне на ваксини срещу COVID-19 се отделят 14 млн. лева - по 10 лева на поставена ваксина. Предвижда се също магистър-фармацевтите, които работят на първа линия в аптеките на болничните заведения, да получават допълнителни възнаграждения от 600 лева във връзка с пандемията от COVID-19. Разпоредбата ще влезе в сила… [повече]

Народният представител Никола Минчев беше избран за председател на 47-ото Народно събрание. Неговата кандидатура подкрепиха 158 депутати, един беше против, а 72 се въздържаха. Кандидатурата на Никола Минчев беше представена в пленарна зала от лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той посочи, че Никола Минчев е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има дългогодишен стаж като адвокат в международно призната кантора. През годините се е доказал като отличен професионалист, непримирим боец за каузи, с активна гражданска позиция. Вярвам, че тези негови качества, както и доброто му образование, почтеност, постоянство, ще допринесат много за 47-ото Народно събрание, посочи… [повече]

Народните представители от 47-ото Народно събрание тържествено се заклеха в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Най-възрастният народен представител Силви Кирилов от „Има такъв народ“ откри първото заседание на новоизбрания парламент. Това беше посрещнато с аплодисменти от пленарната зала. Време е да загърбим нашите лични и частнополитически различия в името на националните и обществените интереси, заяви Силви Кирилов в словото си след откриването на заседанието. Прозрачността в действията на политическите сили и спазването на дадените обещания, политическата коректност ще възвърнат доверието в държавността,… [повече]

Народните представители в 47-ото Народно събрание ще положат клетва на 3 декември 2021 г. Първото заседание на новоизбрания парламент е свикано с указ № 284 на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България. То ще започне в 9.00 часа в сградата на парламента на пл. „Народно събрание“ №2 и ще бъде предавано пряко по БНТ и БНР. Съгласно Конституцията (чл. 76) първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 47-ото Народно събрание това е Силви Кирилов. На първото заседание народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името… [повече]

Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Иван Ченчев инициира среща между представители на здравното министерство и на спортните клубове във връзка с въведената забрана за провеждане на тренировки и състезания от спортни клубове. Разговорът беше насрочен след множество писма от спортни федерации и клубове до парламентарната комисия с молба за съдействие и преразглеждане на заповед на министъра на здравеопазването от 2 септември 2021 г., с която се забранява провеждането на колективни спортове на закрито, с изключение на тренировки и състезания за картотекирани състезатели професионалисти. В последния ден от мандата на 46-ото Народно събрание председателят на Комисията… [повече]

Скъпи учители и ученици, Сърдечно Ви поздравявам по повод откриването на новата учебна година. Тя започва в едно трудно време, белязано от пандемията от  COVID-19. Но, убедена съм, това е предизвикателство, което Вие ще преодолеете заедно с упоритост, кураж и постоянство. Първият учебен ден е свързан с много надежди за една успешна година, с очакване за сериозна работа и постигане на високи резултати. Днес ние благодарим на преподавателите за тяхната всеотдайност, за всекидневните усилия да образоват нашите деца, да превърнат любопитството им към света в любов към знанието, да възпитат достойни личности. Пожелавам на учениците да бъдат упорити и последователни,… [повече]

Четиридесет и шестото народно събрание завърши своята работа с гласуване на решение за приемане на доклада за дейността на Временната комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани, опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията. Решението беше прието със 123 гласа „за“,  без "против" и "въздържал се". Докладът беше обсъден при закрити врата, заради съдържащата се… [повече]

Председателят на Народното събрание Ива Митева участва в честването на 142 години от полагане основите на Националната служба за охрана (НСО). Председателят на Народното събрание присъства на празничния водосвет за здраве и благоденствие, отслужен от Мелнишкия епископ Герасим, пред параклиса „Св. Георги Победоносец“ и положи цветя пред Паметния знак на служителите на НСО, достойно изпълнили дълга си. Вече 142 години Националната служба за охрана гарантира сигурността и неприкосновеността на най-висшите публични длъжности в държавата, за да могат те да осъществяват своите конституционни правомощия, посочи председателят на Народното събрание. Смятам, че вие трябва да бъдете равноотдалечени от всички власти, вие с… [повече]

Парламентът прие на второ четене промените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. Те предвиждат бюджетът на НЗОК да се увеличи със 105 млн. лева и така приходите и трансферите на НЗОК да бъдат 5 446 312 900 лева, вместо предвидените досега 5 341 312 900 лева. За поставяне на ваксини срещу COVID-19 се отделят 14 млн. лева - по 10 лева на поставена ваксина. Предвижда се също магистър-фармацевтите, които работят на първа линия в аптеките на болничните заведения, да получават допълнителни възнаграждения от 600 лева във връзка с пандемията от COVID-19. Разпоредбата ще влезе в сила… [повече]

Последвайте ни: