За изготвянето на оценка на проведените процедури за избор на органи от Народното събрание се ползва специализирана методология и различни критерии, даващи представа за продължителността на процедурите, конкурентността, прозрачността при излъчването на кандидати, съблюдаване на изискванията за почтеност при подбора, обоснованост на избора след обсъждане на състоянието на конкретните орган и сектор. Оценяването се осъществява на база на данни, събирани систематично при провеждането на мониторинг на парламентарните назначения за периода от 2013 г. до 2023 г. В обхвата на настоящата оценка попадат 8 издания на легислатурата (от 42-рото до 49-ото НС). Тук се налагат две важни уточнения. Първо, по отношение на процедурните правила изборите, които се провеждат от 42-рото НС, се различават от останалите, заради промените в ПОДНС от 2014 г. Второ, в настоящето изложение са включени процедурите за избор на органи, проведени до началото на месец септември 2023 г., което обхваща само първите 5 месеца от дейността на 49-ото НС.

Първата група критерии са количествено измерими и се отнасят до това дали изборът се осъществява в условията на конкурентност (като се взема предвид броят на кандидатите за съответната позиция); дали процедурата протича по предварително обсъдени и приети правила; каква е продължителността на процедурата, проведено ли е публично изслушване на кандидатите и има ли обществено участие (има ли изпратени и зададени по време на изслушването въпроси от граждански организации и медии).

КОНКУРЕНТНОСТ

За 33 позиции има повече номинирани, отколкото са вакантните места. Най-много кандидати са били номинирани за управител на БНБ на процедурите, провеждани от 43-ото и 49-ото НС (съответно четирима и трима кандидати). По трима кандидати за място има и на процедурата за членове на СЕМ (2016 г.), за председател на НБКСРС (2018 г.) и за управител на НЗОК (2023 г.)

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ

В най-общ план оценяваме положително осигуряването на по-дълъг период, през който се провежда процедурата, тъй като това дава време на обществеността да се запознае с кандидатите и техните виждания и стратегии за управление. Ситуациите, при които орган или член на орган се избира за минути или един-два дни, несъмнено няма как да отговарят на каквито и да е критерии и стандарти, особено по отношение на публичност и прозрачност. Позитивно е, че тези практики са останали в историята на 42-рото НС. След приемането на промените в изискванията за провеждане на процедури по избор най-кратката е проведена за 13 дни (за председател на КФН през 2016 г.), а най-дълго е продължила (141 дни) тази за избор на председател, заместник-председател и членове на КЗК (2016 г.).

ПУБЛИЧНО ИЗСЛУШВАНЕ

В процедурните правила изрично се посочва, че кандидатите за разглежданите тук длъжности преминават през публично изслушване (след промените в ПОДНС, приет от 43-тото НС). От всички процедури, достигнали до етап на изслушване на кандидатите, само при 15 такова не се провежда (в периода на 42-рото и 43-ото НС).

ОБЩЕСТВЕНО УЧАСТИЕ В ХОДА НА ПРОЦЕДУРИТЕ

Само при 33% от всички стартирали процедури е отчетено обществено участие под някаква форма (предоставени въпроси и/или становища от страна на гражданския сектор). От количествено измеримите критерии по този оценяването на процедурите е най-ниско. Все пак е оптимистична тенденцията, която се наблюдава в процедурите по избор, проведени от последните два парламента. Проблемът за участието от страна на гражданския сектор в подбора на висши публични длъжности е комплексен.