ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПОДГОТОВКА ЗА ИЗБОР И ИЗБОР НА ОРГАНИ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

 

 I.                   ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ИЗБОР НА ОРГАНИ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

  1. В 6-месечен срок преди изтичане на законоустановения мандат на органи или преди посочения в закона срок водещата постоянна комисия информира Народното събрание за изтичане на мандата или срока и изготвя проект на решение за откриване на процедура по избор, изцяло или частично, на органи по действащото законодателство.
  2. На следващото редовно заседание Народното събрание с решение открива процедурата по избор на органа.
  3. С откриване на процедурата по избор Народното събрание създава временна комисия, която подготвя и организира избора и внася кандидатурите за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Във временната комисия участват народни представители, преимуществено членове на съответните специализирани постоянни комисии на Народното събрание.
  4. Съставът на времената комисия се определя на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група, които са членове на съответната водеща комисия, като числеността й се определя от Народното събрание по предложение на водещата комисия. Времената комисия има един председател и двама заместник-председатели.
  5. Народното събрание избира ръководството и състава на временната комисия с решението по т. 2.
  6. След издигането на кандидатурите за органа всеки член на временната комисия декларира по съответния законов ред наличието на конфликт на интереси и други свързаности с номинираните за съответната позиция.
  7. Временната комисия се избира за срок до окончателно приключване на избора на органа от Народното събрание.
  8. Заседанията на временната комисия са открити. Заседанията на временната комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
  9. В заседанията на временната комисия без право на глас имат право да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза. Представителите на гражданските организации и движения имат право да задават въпроси, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания на временната комисия.
  10. Всеки член на комисията може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към избора.
  11. Граждани могат да присъстват на заседанията на комисията при спазване режима на достъп и съблюдаване на реда в Народното събрание.
  12. За заседанията на временната комисия се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят най-късно до 3 (три) дни след заседанието. Протоколът се подписва от стенографа и председателя на временната комисия най-късно до 3 (три) дни след изготвянето му и се публикува на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание в деня на подписването му или най-късно на следващия ден.
  13. Временната комисия осъществява своята дейност съгласно разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отнасящи се до дейността на постоянните комисии.

II. ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ

  1. Предложенията за кандидати за попълване състава на органа се правят от оправомощените по закон лица чрез деловодството на Народното събрание до временната комисия.
  2. Срокът за подаване на предложения се определя от Народното събрание с решението за откриване на процедурата по избора.
  3. Предложенията се правят, при условие, че е налице предварително писмено съгласие на кандидата по образец и се придружават от подробни писмени мотиви.
  4. Към предложенията се прилагат съответните документи, удостоверяващи наличието на изискуемите по закон условия за заемане на длъжността, сред които, но не само: подробна автобиография; декларация, свързана с изискванията за допустимост, ако такава е предвидена в закон; ксерокопие от диплома за завършено висше образование; документи, удостоверяващи изискуемия стаж (копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др.); свидетелство за съдимост.
  5. (1) За всеки кандидат се определя чрез жребий член на временната комисия, който обобщава събраната за кандидата информация, представя кандидата по време на изслушването и съставя доклад за кандидата въз основа на изслушването и събраната за кандидата информация.

(2) Така определеният член на временната комисия декларира наличието на конфликт на интереси и свързаности с кандидата.

(3) Така определеният член на временната комисия е член на парламентарна група, различна от тази на лицата, номинирали кандидата.

III. ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА КАНДИДАТУРИТЕ

  1. Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по т. 4 от раздел „Издигане на кандидатури” се публикуват в срок до 3 (три) работни дни от получаването им на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на лицето, издигнало съответната кандидатура.
  2. Публикуването на предложенията и документите по т. 4 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за съответния орган, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
  3. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на временната комисия концепция за работата си като член на органа на хартиен и електронен носител, както и декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец (Приложение №1 към Правилата).

(2) Концепцията трябва да съдържа:

– лична мотивация за заемане на длъжността;

– очертаване на основните проблеми и предизвикателства в работата на органа, за който кандидатът е номиниран;

– визия за развитие на органа и конкретни мерки за справяне с посочените проблеми и предизвикателства.

  1. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до 3 (три) работни дни от получаването им на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание.
  2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза, и граждани не по-късно от 1 (една) седмица преди изслушването на кандидатите могат да представят на водещата постоянна комисия по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, на вниманието на водещата постоянна комисия или в електронен вид на e-mail: (да се посочи), становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
  3. Въпросите се изпращат на кандидатите за запознаване най-късно до деня, предхождащ деня на изслушването.
  4. Представените становища и въпроси се публикуват на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание в срок до 3 (три) дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.

IV. ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСТИМОСТ И ПРОУЧВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ

  1. Преди провеждане на изслушване на кандидатите за органа временната комисия извършва проверка на допустимостта им, като проверява съответствието на кандидатите с минималните законоустановени изисквания за заемане на длъжността и наличието на всички изискуеми документи. Кандидатите се уведомяват за резултатите от проверката. Информация за резултатите от проверката се публикува на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание.
  2. Кандидатите, които не са представили всички изискуеми документи или документи, установяващи съответствието с минималните законоустановени изисквания за заемане на длъжността, имат 1-седмичен срок да сторят това.
  3. Не се извършва проучване и не се допускат до изслушване кандидатите, които не са представили всички изискуеми документи след изтичане на 1-седмичния срок по т. 2 и които не отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
  4. След извършване на проверка за допустимостта на кандидатите и преди провеждане на изслушването временната комисия извършва проучване на кандидатите, като събира подробна информация, отнасяща се до:

– съответствие между декларираното имуществено положение и данните във всички публични регистри  и други установени в официални документи обстоятелства;

– притежаваните от кандидатите професионални качества, опит и компетентности;

– нравствените качества на кандидатите, включително способността им да устояват на корупционен натиск;

– публичен образ и авторитет на кандидатите в обществото и съответните професионални среди.

  1. Временната комисия извършва служебна проверка в Национална следствена служба, Прокуратурата на Република България, Национална агенция по приходите и Сметна палата.
  2. Временната комисия проверява всякакви твърдения и сигнали с установен източник, поставящи под въпрос професионалните и нравствени качества на кандидатите.
  3. Временната комисия по своя инициатива осъществява контакт за проучване на становища за кандидатите.
  4. (1) За резултатите от проучването се съставя доклад, който се публикува на специализирана подстраница в интернет страницата на Народното събрание.

(2) Докладът съдържа:

– предложение на кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание;

– заключение за минималните законови изисквания за заемане на длъжността;

– наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидати, ако има такива;

– оценка на квалификация, опит и професионални качества и на специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;

– оценка на публичната репутация и обществената подкрепа за кандидатите;

– анализ за състоянието на органа, за който се провежда изборът.

(3) Докладът отразява цялата налична за кандидата информация, събрана в хода на процедурата по избор, с конкретно позоваване на източниците на информация, върху които се базират изводите в него.

  1. Всеки член на временната комисия подписва доклада, като отразява съгласието или несъгласието си с констатациите и изводите в него. При наличие на несъгласие членът на временната комисия писмено мотивира това. Становищата на членовете на временната комисия са неразделна част от доклада.
  2. Докладът и становищата на членовете на временната комисия, ако има такива, се публикуват на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание в деня на постъпването им в деловодството на Народното събрание или най-късно на следващия ден.
  3. За резултатите от проучването се уведомяват кандидатите.
  4. Временната комисия изготвя списък на допуснатите до изслушване кандидати при съблюдаване на правилото на т. 3. Списъкът съдържа трите имена на кандидатите, допуснати до изслушване, подредени по азбучен ред.

V. ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ КАНДИДАТИ

  1. Водещата постоянна комисия изслушва кандидатите по азбучен ред на първите им имена. На изслушването могат да присъстват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза, и граждани при спазване режима на достъп и съблюдаване на реда в Народното събрание.
  2. Изслушването е открито и се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
  3. Всеки кандидат се представя от определения за него член на временната комисия в рамките на 2 (две) минути.
  4. Всеки кандидат се представя лично, като има възможност да допълни данни от професионалната си биография и представи концепцията си за работа като член на органа, за който се провежда изборът, в рамките на 10 (десет) минути.
  5. Членовете на водещата постоянна комисия задават въпроси на кандидатите. Председателят на водещата постоянна комисия задава на кандидатите и въпроси, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза, и граждани. Всеки член на водещата постоянна комисия има на разположение 2 (две) минути за задаване на въпросите.
  6. Кандидатите отговарят на зададените въпроси по реда на постъпването им. Кандидатите не са ограничени във времето за отговор на зададените им въпроси.
  7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание в 1-седмичен срок от изслушването.

 VI. ИЗБОР

 

  1. Датата за провеждане на избора се определя от Народното събрание с решението за откриване на процедурата по избора.
  2. Докладът от проучването за всеки един от кандидатите, изготвен от временната комисия, заедно с приложенията към него и копие от стенографския протокол от проведеното във водещата постоянна комисия изслушване се внасят в деловодството на Народното събрание в срок не по-късно от 2 (две) седмици преди провеждане на избора.
  3. Кандидатите се представят от вносител на предложението с информация относно професионалната им биография и мотивите за издигане на предложението в рамките на 2 (две) минути, в поредност по азбучен ред. Народните представители задават въпроси на вносителя на предложението относно мотивите за издигане на предложението.
  4. Народните представители поставят въпроси към кандидатите относно информацията от представянето на кандидатите и доклада на временната комисия.
  5. Кандидатите правят изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси в рамките на 10 (десет) минути.
  6. След изчерпване на въпросите и изказванията на кандидатите се провеждат отделни разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
  7. След приключване на разискванията се провежда явно гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
  8. (1) Кандидатите за членове на едноличен орган се подлагат на гласуване едновременно.

(2) Кандидатите за членове на колективен орган се подлагат на гласуване поотделно и последователно, подредени по азбучен ред на личните им имена.

  1. (1) При избор на едноличен орган за избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители, освен ако в закон се изисква друго мнозинство.

(2) Ако никой от кандидатите не е получил необходимия брой гласове, се провежда ново гласуване, като народните представители избират между двамата кандидати, получили най-много гласове. За избран се счита кандидата, за когото са гласували повече от половината от присъстващи народни представители.

(3) В случай че двама или повече от кандидатите, при избор на едноличен орган, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-голям равен брой гласове се провежда балотаж.

  1. (1) При избор на членове на колективен орган за избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители, освен ако в закон се изисква друго мнозинство.

(2) В случай че при първото гласуване съставът на органа не бъде попълнен, за непопълнените места се провежда второ гласуване при условията на чл. 10 (1).

(3) В случай че повече от един от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове се провежда балотаж. За избрани, до запълване на състава на органа, се считат тези кандидати, които са получили най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.

(4) При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.

  1. (1) В случай че съставът на органа не бъде попълнен поради причина, че никой от кандидатите не получи минималния необходим брой гласове, незабавно се стартира нова процедура за попълване на състава на органа.

(2) Председателят на водещата постоянна комисия предлага на председателя на Народното събрание в дневния ред на заседанието, следващо избора, да бъде включена точка за откриване на нова процедура по избор за попълване на състава на органа.

Като най-добър международен опит за назначения на висши държавни служители и най-близо до идеята за формиране на „Борд по назначенията“ е формирането на независима, специализирана комисия, която да отговоря за процедурите за назначения на държавни служители. Случаите, които са разгледани показват два различни варианта: номиниране и назначаване на висши държавни служители, другият показва, че същите принципи могат да бъдат приложени към всички служители в публичния сектор. Показателно и в двата случая е, че имат разписан Кодекс на работата им, в който са залегнали принципите за откритост, честност, заслуга (merit) и прозрачност.

Най-подробната информация има за специализирана комисия за номиниране, проверка и назначаване на висши държавни служители има за Великобритания[1]. През 1995 г. е създадена Комисия за публични назначения, тъй като след публикуването на специален доклад за Стандартите на публичния живот се установяват порочни практики и едно от предложенията на доклада е създаването на специализирана комисия. Дейността на Комисията се регулира от Кодекс на дейността[2], в който са записани нормите и целите, на които трябва да отговаря един избор. Той е базиран на три основни принципа – заслуга, откритост и честност (merit, openness and fairness), както и на съвкупност от основни изкисквания за спазване на тези елементи. Комисията се председателства от Комисар, който се назначава от Кралицата, но не е държавен служител и е независим от Правителството. Той преминава през процедура по номиниране, проверка за конфликт на интереси, етичност и дали покрива изискванията на длъжността. Процедурата за проверка на Комисаря и членовете се провежда от парламентарната комисия за публични назначения, който следи за назначенията на висшите държавни служители. Комисията се състои от 6 члена. Освен това се назначават 14 Оценители (Public Appointments Assessors), които осъществяват връзката и взаимодействието с различните министерства и сектори. Освен това те имат за задължение да председателстват изборните панели за различните ръководители и да следят за спазването на Кодекса на дейността, залегнал в дейността на Комисията за публични назначения.

Комисията публикува ежегодни доклади за дейността им, одити, както и ръководства за публичните назначения.

Като цяло дейността на Комисията се оценява като положителна.

Освен това във Великобритания действа и комисия[3], която отговоря за последващите назначения на министри, дипломати и висши държавни служители, които решат да напуснат държавните институции и се насочат към частния сектор. Комисията е към Министър председателя и може да изказва съвети и мнения. Целта е да се осигури безпрепятственото преминаване от един сектор в друг, без да се застрашат обществените интереси. Действието на решенията на Комисията е до две години след напускане на държавната работа. В случаите, когато става дума за висши държавни служители или дипломати, препоръката на комисията се съобщава съответно или на Премиера, или на Секретаря на външните работи. Под въздействие на препоръките на Комисията попадат и бившите министри, тогава препоръките се докладват на съответния министър. Веднъж, когато служителят съобщи на Комисията, че е заел дадена длъжност, препоръките, както и наложените условия стават публични и се публикуват на уеб-страницата на Комисията.

В Малта също съществува Комисия за публичните служители (Public Service Commission). Това е независима комисия, чието съществуване е установено в Конституцията на страната, чиято цел е да наблюдава назначенията, повишенията и наказанията в публичния сектор. Членовете на Комисията се назначават от Президента, по предложение на Министър председателя след консултации с лидера на опозицията. Очаква се ролята на Комисията да се разшири, като ще започне да прилага принципите за заслуги (merit) към по-широк публичен сектор – служители в  агенции, фондации, ръководители на департаменти и министерства[4].

Една добра практика, която се наблюдава в Малта. На уеб-страницата на Правителството са изброени всички институции, които чието управляващо тяло се назначава и подлежат на мониторинг от Комисията за публичните служители. Това включва агенции, комисии, банки, комитети, включително и компании с държавно участие[5]. Това е една добра практика, която може да бъде приложена и в България.

Друга добра международна практика, която не касае процедура за избор на държавен служител, но представлява интересен модел, е създаването на извън институционална комисия или  наемане на фирма[6], която да отговаря за проверка на стандартите за прозрачни и честни назначения. Практиката е позната в големите университети в САЩ и Великобритания, но също така се прилага и в Турция. Комисията или външната филма играе ролята на проверяващ качествата на кандидатите, които са издигнати от академичната общност, след което ги представя пред борда на съответното висше училище[7]. В Турция, където Президента назначава ректорите на държавните университети процедурата е малко по-различна – след провеждане на вътрешни номинации, проверка и интервю, на Държавния глава се представя списък от 3 имена, от които той избира едно. Тъй като държавната политика върви към независимост на академичните общности, се предвиждат реформи, които ще засегнат и избора на Ректор. Ще се създаде специализиран орган – комисия, който да отговоря за избора на ръководител на Университета. Комисията ще се състои, както от вътрешни за институцията лица, така и от външни. Нейната роля ще бъде да проведе всички етапи на избора на Ректор, като накрая списъка с три имена бъде представен пред Съвета на университета.

Добре представена и описана е процедурата за избор на служители и ръководни кадри на Европейската агенция по отбрана (European Defence Agency). Там е записано, че за всеки пост ще се свиква Изборна комисия с точно определен брой членове. Записани са и етапите от всяка изборна процедура. Резултатът от дейността на Комисията е доклад, в който са посочени силните и слаби страни на кандидатите, записват се, също така, всички отрицателни становища на членовете на Комисията, ако има такива. Докладът се предоставя на Изпълнителния директор, който взима окончателното решение. Правилата за избор и процедурата подлежат на редакция, ако се сметне за необходимо[8].

В много страни съществуват специално разработени правила и документи, които касаят номинирането, проверката и назначаването на висшите държавни служители в различните институции. Един от основните въпроси, които се повдигат в тях са разписаните правила и етапи за избор на кандидата. Освен това в тях се засягат такива проблеми като проверка за етичност, прозрачност и публичност. Такива документи има в страни като САЩ, Канада, Великобритания, Нова Зеландия, Индия, Пакистан, ЮАР.