На втората графика, която експертите от БИПИ представиха по време на срещата-дискусия „Структуриран дебат за прозрачни парламентарни назначения“, прави преглед на три от индикаторите: прозрачност на излъчване на номинацията, обособена проверка на почтеността на кандидатите и задълбочено обсъждане на състоянието на органа и сектора.

В 42-то Народно събрание от 12 процедури едва една може да се определи като номинация протекла прозрачно. Става въпрос за процедурата за избор на Председател, зам.-председатели и секретар на ЦИК. Не по-различна е картината в 43-то Народно събрание. И там само една процедура експертите на БИПИ са определили като прозрачна. Става въпрос за процес на номинация, при който е ясно кой и защо номинира кандидата или кандидатите. В настоящия Парламент такава процедура е номинацията за Главен инспектор към ИВСС.

По критерия обособена проверка на почтеността на кандидатите нито 42-то Народно събрание, нито следващото 43-то нямат процедура с такава проверка. Това експертите на БИПИ отчитат като съществен пропуск и тепърва ще повдигат този въпрос за по-сериозно обсъждане.

Последният критерий, разгледан по време на средата-дебат „Структурирани дебати за прозрачни парламентарни назначения“, е задълбоченото обсъждане на състоянието на органа и сектора. Това е единственият критерий, по който 42-то Народно събрание има превес над процедурите в 43-я Парламент. В шест от проведените 12 процедури по избор е имало обсъждане на състоянието на органа и сектора. Това са изборите за: Управител на НЗОК, Председател на ДАНС (Писанчев), Председател и членове на НБКСРС, Председател, зам.-председател и секретар на ЦИК, Председател и членове на КЗЛД, Председател на Сметна палата.

В 43-то Народно събрание едва при три от процедурите е имало обсъждане в пленарна зала на състоянието на органа и сектора. Това са: Главен инспектор към ИВСС, Управител на БНБ и подуправител на БНБ.

След проведената среща в Народното събрание постъпиха предложения за допълнителни критерии, по които да се прави оценка на една процедура. Екипът на БИПИ ще разработи методология за включването им в оценката на процедурите по парламентарни назначения на висши държавни служители.