В деня, в който Комисията по бюджет и финанси ще обсъжда процедурни правила за избор на председател на Сметната палата, Конституционният съд обяви за противоконституционно Решението на Народното събрание за освобождаване на Цветан Цветков. Мандатите на Цветков и зам.-председателите на Сметната палата са изтекли през 2022 г. Той беше освободен на 20 януари 2023 г., а до избора на нов председател беше определена Горица Грънчарова – Кажарева – зам.-председател на СП. Група народни представители от ДБ и ПП сезираха Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на решението на 48-ото НС за освобождаване на председателя на СП. Като основание в искането е посочено, че “приетото Решение на НС е противоконституционно поради противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 КРБ), поради съществено засягане на независимия статут на Сметната палата като конституционно уреден орган (чл. 91, ал. 1 КРБ) и поради нарушение на императивни норми на Закона за Сметната палата, приети на основание на изрична конституционна делегация (чл. 91, ал. 2 КРБ). Сметната палата одитира сметките за средствата от Европейския съюз, включително управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата (чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗСП), осъществява сътрудничество с Европейската комисия и Сметната палата на Европейския съюз (чл. 7, ал. 4 ЗСП, чл. 9 ЗСП, чл. 61 ЗСП), поради което произволното прекратяване на мандата на председателя на Сметната палата представлява не просто злоупотреба с властнически правомощия и накърняване на независимостта на институцията, но по своето съдържание застрашава и участието на Република България в Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 КРБ).”
По делото са постъпили писмени становища и правни мнения от: президента на Република България, Сметната палата, проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Дарина Зиновиева, доц. д-р Константин Пехливанов и Цветан Лилов Цветков. От тях единствено в становището на Сметната палата намира искането е определено като неоснователно.
В Решението на КС се посочва:
„Анализът на мотивите на решението на Народното събрание не дава възможност да се изведе което и да било от предвидените в закона прекратителни основания. Фактите, обусловили решението за прекратяване на пълномощията на председателя на Сметната палата, са изложени в хода на обсъждане на проекта на решение в пленарно заседание от 20.01.2023 г. Обобщено те са: изтичане на мандата на председателя на Сметната палата; неупражняване на достатъчен контрол върху финансирането на политическите партии; засекретяване на данни, съдържащи се в одитен доклад на „Монтажи“ ЕАД; неспазване на срока за внасяне на окончателен доклад за извършен одит от Сметната палата, фиксиран в Решение на Народното събрание във връзка с разискване по питането на народните представители Стоян Таслаков и Никола Димитров относно състоянието на „Български пощи“ ЕАД.
Нито един от изтъкнатите мотиви не представлява валидно правно основание за освобождаване от длъжност на председателя на Сметната палата, което е нарушение на принципа на правовата държава. Обстоятелството, че мандатът на председателя е изтекъл, предполага провеждане на публична процедура по избиране на нов председател (чл. 17, ал. 4 ЗСмП) като гаранция за конституционно предвидената самостоятелност на Сметната палата спрямо политическото мнозинство в Народното събрание. В случая такава публична процедура, която зависи изцяло от Народното събрание, не е проведена. Изложените в хода на дебатите в пленарната зала съображения за приемане на атакуваното решение не сочат на фактическия състав на нито едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 ЗСмП основания за прекратяване пълномощията на действащия председател на Сметната палата. Оспореното решение на Народното събрание се позовава и на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСмП, която не съдържа основание за освобождаване от длъжност на председателя на Сметната палата, а урежда последиците от неговото освобождаване по начин, който да обезпечи непрекъснатостта на функциониране на органа. На основание на този законов текст Народното събрание е възложило упражняването на длъжността на председателя на заместник-председател, чийто мандат също е изтекъл.
В съвременните демократични системи гарантирането на демократичната легитимност и предотвратяването на концентрацията на власт в управлението на държавата трябва да се осъществява по начин, който едновременно зачита демократичните правила и ценности и утвърждава върховенството на правото.
Конституционният съд намира, че изложените съображения дават основание оспореното решение да бъде обявено за противоконституционно“
С Решението на КС и писмени становища и правните мнения по делото може да се запознаете ТУК.
