Кандидатът на властта за член на антикорупционната комисия няма да проверява Пеевски за „Магнитски“

Препечатано от Дневник, 14.07.2026 г.

Единственият кандидат за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Пламен Тодоров даде знак, че няма намерение да проверява Делян Пеевски. Това се разбра от отговорите на предложения от „Прогресивна България“ кандидат по време на изслушването му в парламента. Цялата процедура в Народното събрание остави впечатление, че е режисирана. По време на заседанието на ресорната антикорупционна комисия в парламента, която провеждаше изслушването, на Силвия Христова от партията на Румен Радев бе възложено да чете въпросите на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), а на свой ред Тодоров четеше предварително подготвени отговори от своя лаптоп. В един от първите въпроси организацията попита дали трябва КПК да се самосезира и да разследва български граждани, включени в санкционни списъци за корупция от външни юрисдикции. „Считам, че КПК следва да следва българското законодателство такова, каквото е“, отговори Тодоров. Той посочи, че антикорупционната комисия може да започне проверки по сигнали, които не са анонимни.

Също в отговор на въпрос, поставен от БИПИ, Тодоров обясни, че в края на юни е получил обаждане от представител на парламентарната група на „Прогресивна България“, чието име не посочи. По време на разговора получил покана за среща на следващия ден в парламента, като на нея присъствал председателят на парламентарната комисия за превенция и противодействие на корупцията Димитър Балев.

На въпрос на Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ потвърди за познанството си с депутата от „Прогресивна България“ Стефан Белчев, който е бил директор на АДФИ, докато Тодоров е бил директор на дирекция „Правна“ в агенцията. Не успя да си спомни обаче дали по препоръка на Белчев е бил назначен за директор на АДФИ, нито дали той е присъствал на срещата от края на юни, на която му е предложено да бъде номиниран за член на КПК.

Единственият кандидат за член на антикорупционната комисия декларира, че решил да приеме номинацията, защото постът в КПК бил част от професионалното му развитие.

Рая Назарян от ГЕРБ попита Тодоров, ако жребият му отреди пръв да ръководи КПК, как ще подбере служителите на комисията. В отговор той заяви, че ще бъде извършвана проверка на интегритета на всички служители, а правилата, по които ще се назначават кадри, обеща да съгласува с останалите членове на антикорупционната комисия.

Въртене в кръг: хронология на провалите и новия опит за антикорупционна комисия

Иван Димитров от „Прогресивна България“ попита как ще бъде предотвратен течът на информация от КПК. Тодоров изглеждаше подготвен за този въпрос и дори си помагаше, четейки от лаптопа си, като заяви, че течът на информация е сериозен проблем, за който трябва да бъдат предприети мерки, но след съгласуване с останалите членове на антикорупционната комисия.

Кандидатът за КПК изтъкна, че архивът на комисията трябва да бъде върнат. Той добави, че професионалният му път няма да попречи на независимостта му и ще работи по съвест и по закон. По думите му гаранция за независимостта на комисията е и съставът ѝ, като колективен орган с петима членове, избрани от различни институции.

Архивът на закритата антикорупционна комисия или части от него може да са изчезнали

Кой е Пламен Тодоров

Пламен Тодоров бе предложен за член на КПК от „Прогресивна България“ в края на юни. Номинацията дойде скоро след като Тодоров беше върнат начело на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) . В представената му биография на сайта на агенцията е видно, че има дългогодишен опит в държавните институции, но начело на агенцията не се задържа дълго. Той я управлява за около месец по време на служебния кабинет на Андрей Гюров , но още докато то е на власт, сменя Тодоров с Ивайло Ашков.

Новото правителство на Румен Радев пък сменя Ашков с Тодоров. Преди Ашков при правителството на Росен Желязков сложи начело на агенцията за финансова инспекция Людмила Петкова. Тя сега е зам.-министър на финансите във ведомството на Гълъб Донев.

Според биографията на Тодоров опитът му, освен в АДФИ като директор на дирекция „Правна“, е и в държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – началник на отдел „Правно-нормативна дейност“. Магистър по право е от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Парламентът възкреси антикорупционната комисия

Хронология на опитите за създаване на антикорупционен орган

• 2005 г. Създадена е Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) по силата на новия тогава Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Основната ѝ функция е въвеждането на т.нар. гражданска конфискация – процедура, която позволява на държавата да проверява и отнема незаконно придобити активи дори без изрична и влязла в сила осъдителна присъда. Със създаването ѝ за първи път е взето решение да не се разчита единствено на прокуратурата за конфискацията на престъпно имущество.
• 2010 г. Създадена е Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), която поема ангажимента да събира и проверява декларациите за съвместимост и частни интереси на хората, заемащи висши публични длъжности.
• 2010 г. Създаден е специализираният център БОРКОР (Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност) към Министерския съвет. Неговата роля е изцяло аналитична и консултативна – да изследва слабите места в законодателството, да идентифицира корупционни рискове при обществените поръчки и да предлага мерки за противодействие, но без да притежава разследващи правомощия.
• 2012 г. КУИППД е преобразувана в Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Промяната е съпътствана от нов закон, насочен към по-ефективно обезпечаване и конфискация на активи, за които проверяваните не могат да докажат законен източник на доходи.
• Януари 2018 г. Създадена е окрупнената Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Тя механично обединява пет дотогавашни структури: КОНПИ, КПУКИ, БОРКОР, антикорупционното звено от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и звеното за имуществени декларации от Сметната палата. Критиците и опозицията тогава предупреждават, че концентрирането на толкова много власт в един орган, контролиран от политическото мнозинство в НС, крие огромен риск той да бъде използван като „бухалка“ за натиск срещу неудобни фигури.
• Октомври 2023 г. Парламентът приема нов закон, с който разделя КПКОНПИ на две структури: Комисия за противодействие на корупцията (КПК), на която се дават нови, по-силни разследващи функции по Наказателнопроцесуалния кодекс, и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), която запазва само конфискационните функции. Разделянето е извършено под натиска на коалицията ПП-ДБ и като условие по ПВУ, но реалният състав на ръководството остава непроменен, тъй като депутатите не успяват да изберат нови членове;
• Юли 2025 г. ДПС и „Демократична България“ предлагат законопроекти за закриване на КПК. Паралелно тече процедурата за избор на членове на антикорупционната комисия;
• 28 януари 2026 г. Законът за противодействие на корупцията е отменен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“ и с това КПК е закрита;
• 30 април 2026 г. Служебното правителство предлага с нов закон създаването на антикорупционната комисия.
• 14 май 2026 г. с гласовете на „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ временната комисия по конституционни и правни въпроси приема на първо четене внесения от служебния кабинет законопроект за създаване на нова КПК. Законопроектът беше приет окончателно на 29 май, а с обнародването в Държавен вестник КПК е възкресена.