От Български институт за правни инициативи са се възползвали от възможността да зададат въпроси до кандидатите за председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията.

Неправителствената организация, която от години следи съдебните и парламентарните назначения като се застъпва за прозрачност, почтеност и отговорност пита:

1. В чл. 50 от ЗЗК е уредено едно изключително важно правомощие на КЗК, а именно извършване проверки на място (т.нар. претърсване). Какво е мнението на кандидатите за това правомощие, особено по отношение необходимостта от издирване на доказателства за доказване на антитръстовите нарушения.
2. Какво е отношението им и към възможността откритите по време на проверката документи и доказателства, пораждащи съмнения за извършване на други нарушения по ЗЗК (извън това, за което се извършва претърсването), да могат да бъдат иззети и в бъдеще да послужат за образуване на друго производство (чл. 50, ал. 4 от ЗЗК)?

3. В чл. 101 от ЗЗК е уредена специална процедура за Освобождаване от санкция и намаляване на санкции. Целта й е да стимулира участниците в картел сами да разкрият участието си в нарушението, срещу което да бъдат освободени от санкция или санкцията им да бъде чувствително намалена. Няма информация обаче някое предприятие да се е възползвало от нея. Същевременно през 2011 г. КЗК прие Решение за Програма за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел. Програмата все още не е заработила (в ЕС над 90% от разкритите от Европейската комисия (ЕК) картели са станали именно благодарение на прилагане на подобна програма). Какво е мнението на кандидатите по този въпрос и имат ли визия за това как Програмата може да се приведе в реално действие?
4. В чл. 104 от ЗЗК е уредена възможност за лицата, които са претърпели вреди вследствие на извършени по този закон нарушения, да предявят граждански искове за обезщетение. В този случай влязлото в сила решение на ВАС, което потвърждава решението на КЗК за установяване на извършено нарушение, има обвързваща сила относно валидността и законосъобразността на решението на КЗК. Това означава, че пострадалите лица не се налага да установяват пред граждански съд факта на извършеното нарушение и нарушителя, а само причинната връзка между нарушението и претърпяната от тях вреда или пропусната полза, както и техния размер. В европейската практика (на отделните държави членки) тази последица често се разглежда като по-тежка дори от налагането на имуществена санкция. Въпреки това тази възможност почти не се използва у нас или приключва с неуспех пред гражданския съд. Какви са причините за това според кандидатите и имат ли визия за това как може да се повиши ефективността на уредената в чл. 104 процедура, респективно да се засили нейния превантивен и възпиращ ефект?

Въпросите са изпратени до парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, която е натоварена с изслушването на кандидатите.

Това е вторият опит за избор на КЗК, след като първият се провали с отказа на Росен Желязков да остане докрай в надпреварата. По отношение на първата процедура от БИПИ възразиха “остро (…) срещу опитите на парламента да изключи неправителствения сектор, медиите и обществото от възможността за гражданско участие в процедурата по избор на КЗК.”    Към момента има 11 кандидати за КЗК.  Институтът наблюдава и тази процедура.

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Календар

март 2023
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28  

В ПАРЛАМЕНТА:

  • Предстоящи събития
  • Пленарни заседания

Народното събрание отвори вратите си за граждани по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората световна война. В пленарната зала лауреатите от Международния литературен ученически конкурс под надслов: „Който спасява един човешки живот, спасява цяла вселена“ прочетоха имената на 43-мата народни представители, подписали протестното писмо на Димитър Пешев към министър-председателя Богдан Филов, с което апелират за спасяването на българските евреи. Под съпровода на младата цигуларка Олга Дойкова актрисата Албена Павлова представи откъси от есетата на младежите, участвали в конкурса на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“, както и от писмото на Димитър Пешев. Лауреатите издигнаха на парламентарната трибуна… [повече]

Близо 4000 граждани посетиха Народното събрание в Деня на отворени врати на институцията по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората световна война. Семейства с деца и много младежи бяха основната част от посетителите. Най-младият от тях беше на два месеца. Гостите на институцията получиха издадената от парламента по повод Деня на отворените врати брошура „80 години от спасяването на българските евреи“. Още в 10.00 часа пленарната зала на парламента се изпълни от първите посетители, които чуха разказа на председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев за събитията, направили възможно спасяването на българските евреи. В… [повече]

Народното събрание организира на 11 март 2023 г. Ден на отворени врати. Инициативата е по повод отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което принос имат и народни представители от 25-ото обикновено народно събрание. От 10.00 до 16.00 часа граждани ще могат да влязат в Народното събрание и да разгледат две документални изложби на Държавна агенция „Архиви“, свързани със съдбата на българските евреи - „Осъдени и спасени. Еврейските общини в България и спасяването на българските евреи“ и „Труден избор с голямо значение: спасяването на българските евреи 1943 година“. В 10.30 часа… [повече]

48-ото Народно събрание приключи своята работа. Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме, какво да съхраним и какво поправяме и в крайна сметка дали рушим или съзидаваме, заяви в изказването си пред народните представители председателят на парламента Вежди Рашидов. Той отбеляза, че краят на 48-то Народно събрание е бил и неочакван, и предизвестен. Зная, че в политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни,  зная, че всеки от нас ще плати тази цена, но ние сме длъжни да запазим мечтите си, да потиснем страстите си, да забравим за сметките, да забравим за рейтингите и да помислим какво остава… [повече]

Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол на 48-ото Народно събрание Законодателна дейност По време на мандата си 48-ото Народно събрание е приело 53 закона, 90 решения и две декларации. Това сочи справка за периода от 19 октомври 2022 г. до 2 февруари 2023 г., подготвена от дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. Парламентът е имал 50 пленарни заседания, като 8 от тях са били извънредни. В 48-ото Народно събрание са постъпили общо 205 законопроекта, като 134 от тях са внесени от народни представители. По време на мандата в парламента са постъпили… [повече]

Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов и народни представители присъстваха на церемонията по отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим. „На днешния ден ние свеждаме глава в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим. С болка си припомняме, че на 1 февруари 1945 година Народният съд масово произнася смъртни присъди над много граждани, сред които и народни представители“, отбеляза председателят на парламента.  Днес трябва категорично да осъдим извършените политически репресии и посегателства срещу парламентаризма, плурализма, правата на човека и свободата, но и да покажем, че сме извлекли поука от миналото, подчерта Вежди Рашидов. По думите му не бива да… [повече]

Народното събрание реши минималната работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Парламентът прие на второ четене изменения в Кодекса на труда. Размерът на минималната работна заплата не може да е по-нисък от определения за предходната година, регламентират измененията. Механизмът за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от началото на следващата година. Парламентът гласува на второ четене… [повече]

"Нашите деца и нашите родители: актуални предизвикателства и решения в областта на осиновяването в България“ беше темата на кръгла маса, организирана на 31 януари 2023 г. в Народното събрание по инициатива на народния представител Христо Петров от ПГ „Продължаваме промяната“. В дискусията се включиха депутати и представители на неправителствени организации. Те обсъдиха как може да се подобри системата на осиновяването и да се постигне достоен живот на осиновените и осиновителите в България. Бяха дискутирани предизвикателствата в областта на осиновяването в България и по-конкретно - членове 105 и 106 от Семейния кодекс, които уреждат правото на осиновителите и осиновения да разберат… [повече]

Народното събрание отвори вратите си за граждани по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората световна война. В пленарната зала лауреатите от Международния литературен ученически конкурс под надслов: „Който спасява един човешки живот, спасява цяла вселена“ прочетоха имената на 43-мата народни представители, подписали протестното писмо на Димитър Пешев към министър-председателя Богдан Филов, с което апелират за спасяването на българските евреи. Под съпровода на младата цигуларка Олга Дойкова актрисата Албена Павлова представи откъси от есетата на младежите, участвали в конкурса на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“, както и от писмото на Димитър Пешев. Лауреатите издигнаха на парламентарната трибуна… [повече]

Близо 4000 граждани посетиха Народното събрание в Деня на отворени врати на институцията по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората световна война. Семейства с деца и много младежи бяха основната част от посетителите. Най-младият от тях беше на два месеца. Гостите на институцията получиха издадената от парламента по повод Деня на отворените врати брошура „80 години от спасяването на българските евреи“. Още в 10.00 часа пленарната зала на парламента се изпълни от първите посетители, които чуха разказа на председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев за събитията, направили възможно спасяването на българските евреи. В… [повече]

Народното събрание организира на 11 март 2023 г. Ден на отворени врати. Инициативата е по повод отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, за което принос имат и народни представители от 25-ото обикновено народно събрание. От 10.00 до 16.00 часа граждани ще могат да влязат в Народното събрание и да разгледат две документални изложби на Държавна агенция „Архиви“, свързани със съдбата на българските евреи - „Осъдени и спасени. Еврейските общини в България и спасяването на българските евреи“ и „Труден избор с голямо значение: спасяването на българските евреи 1943 година“. В 10.30 часа… [повече]

48-ото Народно събрание приключи своята работа. Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме, какво да съхраним и какво поправяме и в крайна сметка дали рушим или съзидаваме, заяви в изказването си пред народните представители председателят на парламента Вежди Рашидов. Той отбеляза, че краят на 48-то Народно събрание е бил и неочакван, и предизвестен. Зная, че в политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни,  зная, че всеки от нас ще плати тази цена, но ние сме длъжни да запазим мечтите си, да потиснем страстите си, да забравим за сметките, да забравим за рейтингите и да помислим какво остава… [повече]

Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол на 48-ото Народно събрание Законодателна дейност По време на мандата си 48-ото Народно събрание е приело 53 закона, 90 решения и две декларации. Това сочи справка за периода от 19 октомври 2022 г. до 2 февруари 2023 г., подготвена от дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. Парламентът е имал 50 пленарни заседания, като 8 от тях са били извънредни. В 48-ото Народно събрание са постъпили общо 205 законопроекта, като 134 от тях са внесени от народни представители. По време на мандата в парламента са постъпили… [повече]

Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов и народни представители присъстваха на церемонията по отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим. „На днешния ден ние свеждаме глава в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим. С болка си припомняме, че на 1 февруари 1945 година Народният съд масово произнася смъртни присъди над много граждани, сред които и народни представители“, отбеляза председателят на парламента.  Днес трябва категорично да осъдим извършените политически репресии и посегателства срещу парламентаризма, плурализма, правата на човека и свободата, но и да покажем, че сме извлекли поука от миналото, подчерта Вежди Рашидов. По думите му не бива да… [повече]

Народното събрание реши минималната работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Парламентът прие на второ четене изменения в Кодекса на труда. Размерът на минималната работна заплата не може да е по-нисък от определения за предходната година, регламентират измененията. Механизмът за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от началото на следващата година. Парламентът гласува на второ четене… [повече]

"Нашите деца и нашите родители: актуални предизвикателства и решения в областта на осиновяването в България“ беше темата на кръгла маса, организирана на 31 януари 2023 г. в Народното събрание по инициатива на народния представител Христо Петров от ПГ „Продължаваме промяната“. В дискусията се включиха депутати и представители на неправителствени организации. Те обсъдиха как може да се подобри системата на осиновяването и да се постигне достоен живот на осиновените и осиновителите в България. Бяха дискутирани предизвикателствата в областта на осиновяването в България и по-конкретно - членове 105 и 106 от Семейния кодекс, които уреждат правото на осиновителите и осиновения да разберат… [повече]

Последвайте ни: