От Български институт за правни инициативи са се възползвали от възможността да зададат въпроси до кандидатите за председател, заместник-председатели и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Неправителствената организация, която от години следи съдебните и парламентарните назначения като се застъпва за прозрачност, почтеност и отговорност пита:
1. В чл. 50 от ЗЗК е уредено едно изключително важно правомощие на КЗК, а именно извършване проверки на място (т.нар. претърсване). Какво е мнението на кандидатите за това правомощие, особено по отношение необходимостта от издирване на доказателства за доказване на антитръстовите нарушения.
2. Какво е отношението им и към възможността откритите по време на проверката документи и доказателства, пораждащи съмнения за извършване на други нарушения по ЗЗК (извън това, за което се извършва претърсването), да могат да бъдат иззети и в бъдеще да послужат за образуване на друго производство (чл. 50, ал. 4 от ЗЗК)?
3. В чл. 101 от ЗЗК е уредена специална процедура за Освобождаване от санкция и намаляване на санкции. Целта й е да стимулира участниците в картел сами да разкрият участието си в нарушението, срещу което да бъдат освободени от санкция или санкцията им да бъде чувствително намалена. Няма информация обаче някое предприятие да се е възползвало от нея. Същевременно през 2011 г. КЗК прие Решение за Програма за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел. Програмата все още не е заработила (в ЕС над 90% от разкритите от Европейската комисия (ЕК) картели са станали именно благодарение на прилагане на подобна програма). Какво е мнението на кандидатите по този въпрос и имат ли визия за това как Програмата може да се приведе в реално действие?
4. В чл. 104 от ЗЗК е уредена възможност за лицата, които са претърпели вреди вследствие на извършени по този закон нарушения, да предявят граждански искове за обезщетение. В този случай влязлото в сила решение на ВАС, което потвърждава решението на КЗК за установяване на извършено нарушение, има обвързваща сила относно валидността и законосъобразността на решението на КЗК. Това означава, че пострадалите лица не се налага да установяват пред граждански съд факта на извършеното нарушение и нарушителя, а само причинната връзка между нарушението и претърпяната от тях вреда или пропусната полза, както и техния размер. В европейската практика (на отделните държави членки) тази последица често се разглежда като по-тежка дори от налагането на имуществена санкция. Въпреки това тази възможност почти не се използва у нас или приключва с неуспех пред гражданския съд. Какви са причините за това според кандидатите и имат ли визия за това как може да се повиши ефективността на уредената в чл. 104 процедура, респективно да се засили нейния превантивен и възпиращ ефект?
Въпросите са изпратени до парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, която е натоварена с изслушването на кандидатите.
Това е вторият опит за избор на КЗК, след като първият се провали с отказа на Росен Желязков да остане докрай в надпреварата. По отношение на първата процедура от БИПИ възразиха „остро (…) срещу опитите на парламента да изключи неправителствения сектор, медиите и обществото от възможността за гражданско участие в процедурата по избор на КЗК.“ Към момента има 11 кандидати за КЗК. Институтът наблюдава и тази процедура.
