ПОЗИЦИЯ ЗА ПРОЗРАЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ НАЗНАЧЕНИЯ
Ние, представители на граждански организации,
Като:
Вземаме предвид сериозни провали на 42-то Народно събрание при избора на ръководствата на държавни институции,
Отбелязваме с дълбока загриженост, че 43-то Народно събрание не съумява да преодолее дефицитите на предшественика си по отношение на скандални назначения,
Анализираме проблемното осъществяване на конститутивните правомощията на Народното събрание по отношение на лидерския корпус на държавните институции,
Категорично не приемаме опитите за задкулисни, партийни, икономически и други непрозрачни договорки за назначения, противоречащи на обществения интерес,
Осъзнаваме, че ръководителите на контролни и регулаторни органи, назначавани от Народното събрание, вземат решения за функционирането на цели обществени системи,
и
Водени от разбирането, че реална демокрация се постига чрез осъществяване на принципите на доброто управление, правова държава, висок професионализъм и морал,
Че смисълът на прозрачността е да осигурява обществен контрол върху почтеността, и
Гражданското общество може да бъде реален коректив на публичните процеси и проактивно да работи за налагането на горните принципи
Чрез настоящата позиция
- Заявяваме нашата готовност за съвместна работа с народните представители за установяване на максимално прозрачни и обективни процедури за избор на висши държавни служители, които да гарантират автентично състезание, конкурентна среда и избор, основан на качествата на кандидатите.
- Очакваме от Народното събрание да работи проактивно когато провежда процедури по назначения като, създава условия и механизми за своевременна и всеобхватна информираност на обществеността и заинтересованите страни, а именно – предварително, в разумен срок, да обявява изтичащите мандати, намеренията и сроковете за попълване на състава на еднолични или колективни органи.
- Намираме за положително създаването, за първи път, на раздел „Етични норми за поведение“ в Правилника за организацията и дейността на народното събрание като същевременно смятаме, че те трябва да бъдат доразвити и обособени в самостоятелен Етичен кодекс на народния представител.
- Настояваме за създаването на високи стандарти за проверка на почтеността и професионалните качества на кандидатите за висшите управленски позиции в системата на държавната власт.
- Припомняме, че Правилникът за организацията и дейността на 43 – то Народно събрание предвижда нормативни механизми, чрез които да се извършват задълбочени проверки на кандидатите.
- Нарушаването на тези разпоредби изпраща изключително лош сигнал към обществото и демонстрира незачитане на върховенството на правото.
- Считаме, че осигуряването на достатъчно време за задълбочена проверка (не по-малко от три месеца) на професионалните и морални качества, е ключов елемент от съдържанието на процедурите.
- Заявяваме, че ще продължим да наблюдаваме дейността на Народното събрание във връзка с назначенията и да информираме обществеността за всякакви нередности свързани с тази дейност.
- Готови сме да се включваме и в инициативи, идващи от Народното събрание, насочени към скъсяване на дистанцията между законодателна власт и гражданско общество и установяване на реални партньорски взаимоотношения.
- Призоваваме Народното събрание, при всеки предстоящ избор, да провежда структуриран публичен дебат за кандидатите и институцията, която те ще оглавят/в която ще участват.
- Ние като част от гражданското общество също ще работим за изграждането на ново отношение към парламентарните процедури за избор, основано на информираност и обективност, независещи от политическата конюнктура.
Убедени сме, че само по този начин е възможно устойчивото утвърждаване в България на принципа за върховенството на правото.
Настоящата позиция е резултат на съвместните усилия на Български институт за правни инициативи и представители на редица други неправителствени организации, насочени към изграждането на отношение на нетърпимост към непотизма и неспазването на закона и принципите на добро и прозрачно управление при избора на лица за ключовите позиции в управлението на държавата.
Позицията е подкрепена от:
Български институт за правни инициативи
Български адвокати за правата на човека
Български хелзинкски комитет
Български център за нестопанско право
Българско училище за политика „Д. Паница“
Гражданска платформа „MoveBG“
Институт за пазарна икономика
НПО – Линкс
Програма достъп до информация
Прозрачност без граници
Сдружение „Болкан Асист“
Фондация РискМонитор
Фондация „Русчук“
Фондация С.Е.Г.А – Старт за ефективни граждански алтернативи
Център за изследване на демокрацията
Център за либерални стратегии
Център за независим живот