Използваната методология за граждански мониторинг на парламентарни назначения, се основава на следните принципи:
1. Съобразяване с българските законови и конституционни стандарти , ведно с изграждане на добри парламентарни практики;
2. Използване на потенциала на гражданското общество чрез:
- участие на широк кръг експерти;
- привличането в процедурите по мониторинг на практикуващи професионалисти, чиято работа е пряко обвързана с дейността на органите, чието конституиране подлежи на мониторинг;
- граждански активисти;
- студенти;
- граждани, които имат добросъвестен интерес към работата на конкретен орган поради натрупани конкретни преки впечатления.
3. Иницииране на конструктивен диалог с Народното събрание, политическите сили и административните структури, подлежащи на мониторинг;
4. Проучване и прилагане на утвърдени международни опит и стандарти;
5. Използване на обективна, проверима, публична и когато е възможно, официална информация, за да се оформи публично представяне на кандидатите и да се изпълни със съдържание конкретната процедура;
6. Медийни кампании;
7. Усъвършенстване и разширяване на механизмите на мониторинга в процеса на неговото осъществяване;
Задачата на настоящата методология е да предложи примерен модел/шаблон, по който биха могли да протичат процедурите за избор на лица на висшите ръководни постове в държавата. Същевременно, методологията отчита и наличието на специфики при всяка една процедура, които се определят от състава на съответния орган, характеристики на институцията, която ръководи и конкретни изисквания към кандидатите. Именно поради тези причини, фокусът на методологията е върху изисквания, които биха могли да бъдат наречени общи или основополагащи. Това са изисквания, без които самата процедура няма как да се проведе или ако това се получи, то тя ще бъде компрометирана поради липсата на ключови реквизити.
