От Труд, автор Дарина Кахраманова
– Г-н Хърсев, парламентът вече гласува процедурните правила за избор на новия управител на БНБ. Разрази се спор дали само парламентарните групи или и отделни депутати от тях имат право да номинират кандидати. Какво мислите вие?
– Това решение ми се струва противоконституционно. Всеки един народен представител има равни права. След като всеки депутат има право да предлага закони, би могъл да предлага проекти за всякакви решения на Народното събрание, включително актове на парламента с по-нисък ранг. Така или иначе, след като се е установила някаква практика, ще се намери законният начин да бъде проведен този избор. Не това обаче е най-важното.
– А кое?
– Опроверга се твърдението, че в България няма хора, които могат да заемат този отговорен пост. Издигнаха се изключително силни кандидатури. Който и да бъде избран, всичко предвещава, че ще имаме добър управител на БНБ. И тримата кандидати – Димитър Радев, Бисер Манолов и Григорий Вазов, са с безспорни качества. Всеки един от тях би бил добър избор. Сега въпросът опира до стратегиите, които всеки от тях ще предложи.
– Кои са най-важните въпроси, които трябва да присъстват в стратегиите на кандидатите?
– Бъдещият управител на БНБ трябва да заеме ясна позиция за това какво е бъдещето на валутния борд или как вижда присъединяването ни към еврозоната. Вторият въпрос е какво мисли да прави с БНБ и нейните основни функции. Това включва преценка какво е състоянието на банковия надзор сега и какво мисли да прави в бъдеще, а също и как си представя присъединяването на България към институциите на Европейския банков съюз. Един управител би трябвало да е наясно за какво става въпрос, да представи своето виждане и своята стратегия за структурата на БНБ, при положение че тя ще стане част от системата на европейските централни банки. Третият въпрос е свързан с поднадзорните на централната банка институции – какви ще са приоритетите и ролята на БНБ като организатор и надзорник на банковия сектор. Това са въпросите, на които трябва да отговори всеки един от кандидатите.
– Вече имаме три официални кандидатури за управител на БНБ. Кой от тях според вас е най-силен? Как гледате на мненията, че по-добре бъдещият гуверньор да има професионален опит извън България?
– Оценявам най-високо колегата Григорий Вазов. Теоретически той е най-добре подготвен, без да се опитвам да го противопоставям на когото и да е от кандидатите. Според мен и тримата са добри професионалисти и достойни хора. Всеки един от тях е добър избор.
Ако трябва да говорим за това, което пише в CV-тата, не виждам някой извън България, който може да покаже квалификация, равностойна на вече представените кандидати.
– Смятате ли, че кандидатурата на Григорий Вазов е консенсусна и би могла да събере достатъчно политическа подкрепа?
– Не мога да кажа. От гледна точка на лични качества и опит Григорий Вазов видимо е доайенът сред кандидатите и видимо е с най-убедителната биография. Но все пак не знам кой какви идеи ще развие. Всичко е въпрос на състезание на идеи.
– Депутати изразиха резерви за кандидата на ГЕРБ Димитър Радев, че няма непосредствен опит в банковата система у нас. Основателни ли са тези съображения?
– От тримата кандидати единствено Григорий Вазов е бил председател на борда на банки. Той има практически опит в управлението. Бил е в Банковата консолидационна компания, която управляваше банките през 90-те години. Тогава беше формирана днешната архитектура на банковата система.
В същото време БНБ не е точно банка. Тя е орган на административната власт, регулатор. Безспорно опитът във висшето управление на банка е предимство, но това не е толкова решаващо в случая с централната банка.
– Какви са поуките година по-късно след кризата с КТБ?
– Присъединяването ни към еврозоната – колкото се може по-бързо, е нашият национален приоритет. Това е изводът от кризата. През миналата година по това време се прояви основният недостатък на българската банкова система, който може да се окаже фатален в състояние на криза. Проблемът е, че имаме банкова система, която се базира на т. нар. банкиране с частични резерви. Всяка банка не държи 100% от вложените в нея пари в трезорите, за да взема комисиона за складиране и управление. Тя ползва част от тези пари за резерв, а другата част ползва за кредитиране. В състояние на криза може да се окаже, че всички вложители в една банка се опитват да си получат парите обратно. Така беше по време на кипърската криза. В такива случаи защитата на системата изисква наличието на кредитор от последна инстанция. Такъв у нас липсва. Кредитор от последна инстанция е централната банка, която интервенира в тези случаи. Това прави Европейската централна банка всеки ден в Гърция. Замества напускащите вложители в банките, реагира кризисно, рефинансира ги.
Присъединяването към еврозоната ще ни върне обратно към нормалността. Валутният борд е ненормална парична система. Това, разбира се, не значи да се откажем и да се върнем обратно към система на плаващ курс на лева. Вече платихме цената за стабилността и нашият изход е само напред, т.е. с влизането ни в еврозоната.
– Какво е състоянието на банкова система една година след кризата с КТБ?
– Много по-солидно от гледна точка на стабилността. За съжаление това влошава капацитета на банките. През миналото лято банките осъзнаха пороците на системата. Видяха, че в случай на кризисни събития, включително организирани, никой няма да им помогне. Затова те държат по-големи ликвидни наличности, отколкото през миналата година, макар че и тогава държаха в пъти по-високи резерви от банките от еврозоната. Затова се оформи такава огромна разлика между лихвите по депозити и по кредити. Ако преди банките са работили с резерви от 25%, по които не получават лихви, сега отиват на 30-35%. И трябва с лихвите от по-малка част от парите, които са вложени в тях, да обслужват лихвите по всички депозити.
– Може ли да очакваме тогава, че след присъединяването ни към еврозоната разликата в лихвите между кредитите и депозитите ще намалее?
– Определено ще се наблюдава и този процес, но най-рано след 3-4 г. Не забелязваме ясна стратегия на еврогрупата за бъдещето. По-скоро виждаме стремеж към затваряне и изчакване. Има тежък дефицит на идеи в еврогрупата.
– Наскоро от Брюксел ни посъветваха да проведем стрес тест на банковата система още тази година, а не през 2016 г., както беше планирано първоначално. Как гледате на тези съкратени срокове?
– Разбира се, че не бива да се бърза, да се правят каквито и да е било подскоци. Българската банкова система оцеля в най-големия стрес тест – в една организирана кампания, която имаше за цел да събори валутния борд и банковата система в България. След като оцеля през миналата година на фактическия ненадеен тест, банковата система би могла да оцелее при всякакви разумно формулирани стрес тестове.
– Компанията „Аликс партнърс“ беше избрана да проследи финансовите потоци от КТБ. Какъв ефектът очаквате?
– Очаквам да ги проследи и да го направи професионално. Тези хора си разбират от работата. При всички положения ще посочат кой къде и на кого е плащал. Ще стане ясно къде са отишли парите, които КТБ е получила от своите вложители. И дотам. Не очаквам някаква особена полза от тези разкрития за събирането на парите в масата на несъстоятелността. Както при всички аналогични банкови несъстоятелности, ще има към 30% събираемост на всички заеми. Това показва статистиката.
– Предстои да бъдат приети промени в Закона за кредитните институции, с които ще отпадне банковата тайна за клиенти на КТБ. Одобрявате ли ги?
– Проблемът тук не е за самата банка, а за клиентите. Засегнати са онези, чието имущество се обявява. Това е от полза предимно за бандитите. Ще знаят кого най-добре могат да рекетират и до какви стойности. В такава ситуация може да има и политически мотиви – уязвяване на конкретен политически опонент, който ще се окаже вложител или в други търговски отношения с фалиралата банка.
Институтът на банковата тайна обаче е изживял времето си. Очевидно в целия свят се върви към преразглеждане. Но най-малко на банковите сделки би трябвало да се осигури нивото на конфиденциалност, което е гарантирано за всяка друга сделка. Това би било доброто законодателно решение и дотам ще се стигне. Както например на хотелиерите не е разрешено да обявяват списъка на гостите си и кой точно джентълмен с коя дама в коя стая точно е нощувал. Такова законодателство със задна дата е много опасно за мен. Имал си някаква защита на права и след това тя пада със задна дата. Не е честно и правомерно.
Нашият гост:
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършва столичната немска гимназия, след което се дипломира по специалността финанси във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема „Еволюция на парите“. Работил е като подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доктор е на икономическите науки.
