На 15 септември председателят на парламентарната група на ПП ГЕРБ заяви, че: “Народното събрание прави най-прозрачните процедури за избор“.
За съжаление тази хипотеза не издържа на проверка за достоверност. Макар и от 42-то Народно събрание насам да има опити за повишаване на публичността на процедурите за назначаване на ръководителите на надзорните, контролните и регулаторни органи от страна на народното представителство, те не са прозрачни.
Преди час Народното събрание избра членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота. Изборът е по компрометирана процедура, без задълбочени дебати, без проверка на публично повдигнатите съмнения в качествата на някои от предложените магистрати и по предварително известното квотно разпределение 4:3:2:2, съответно за ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриотите.
Парламентът вече избра и нов управител на Националния осигурителен институт – без състезание, с един-единствен кандидат. НОИ управлява публични средства в размер на близо 10 млрд. лева, включително и отговаря за пенсиите като част от държавното обществено осигуряване. Институция, натоварена с изключителни отговорности и компетенции, чийто ръководител без избран по бързата процедура, без задълбочени обсъждания за състоянието на сектора, без писмената концепция да е представена на заинтересованите страни, с опит да не се даде думата на представителите на синдикални организации да задават въпроси.
Освен това тази седмица, Народното събрание ще приеме процедурните правила за избор на заместници в Комисията за финансов надзор, за Генерален директор на БТА, както и състав на Комисията по досиетата.
Процедурата за избор на заместници на Комисията за финансов надзор в 44 НС се провали, защото коалиционните партньори от Обединени патриоти бойкотираха предложенията на ГЕРБ, тъй като не получиха място в КФН.
Мандатът на Генералния директор на БТА изтича на 21.12.2017 г. Мандатът на Комисията по досиетата изтече на 17.05.2017 г.
Надвисналата неизвестна, която парадоксално осветлява липсата на систематичност, принципност и отговорност при парламентарните назначения е защо Народното събрание бави избора на други органи, като например:
1) заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на народното събрание, чиито срок е изтекъл на 08.06.2015 г.
2) председател на Икономическия и социален съвет, чиито срок е изтекъл през април 2016 г.
3) председател и членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, чиито мандат е изтекъл през 2016 г.
4) членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – след скандала с “тефтерчето на Златанов” и вечният държавно-административен кадър Сабрие Сапунджиева, избрана за член на Комисията за защита от дискриминация от квотата на ДПС, изтекъл на 12.05.2016 г.
5) овакантени мандат на заместник-председател на Централната избирателна комисия
6) член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и спедприватизационен контрол, след като Юлия Ненкова стана председател на Комисията за защита на конкуренцията като номинация на ГЕРБ и отново при спорна процедура.
Както виждаме, Народното събрание избирателно и политически назначава близки партийни, лоялни до властта кадри, без автентично и конкурентно състезание . За съжаление, порочността на тези процедури отблъсква кандидати, които притежават необходимите изискване за личен интегритет и устойчивост на натиск от частни и политически интереси, насочени срещу обществения интерес и публичното благо.
Показателно е обаче, че когато тече процес на пришпорване на процедурите, то това се прави с цел окопаване във властта. А, това в България е рефлекс на нестабилната и заплашена власт.
