Днес в Комисията по енергетика бяха обсъдени законопроекти за изменение на Закона за енергетиката, както и проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на председател и един член на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание. За законопроекта, предвиждащ намаляване броя членове на КЕВР (от 9 на 5) и по-широко дефиниране на „стаж в областта на енергетиката“ и „стаж в областта на водоснабдяването и канализацията“, гласуваха 12 от членовете на парламентарната комисия, а шестима се обявиха против. Процедурните правила, при които срокът за номинации е съкратен от 14 на 5 дни, също бяха приети („За“ – 12, „Против“ – 3, „Въздържали се“ – 3). Отхвърлени бяха предложенията на Делян Добрев и Росица Кирова за удължаване срока за номинации и за отлагане на процедурата за избор на председател и член на КЕВР до приемане от Народното събрание на предложените промени в закона.
Снимка: Борислава Борисова
Само няколко часа по-рано в интервю по БНР д-р Теодор Славев коментира предложените промени в Закона за енергетиката, предстоящия избор на председател и член на КЕВР, организирането на процедурите за публични назначения и някои актуални въпроси, свързани със съдебната реформа.
Според д-р Славев решението първо да се направят промените в състава на енергийния регулатор, при положение, че има и други органи, чийто състав е с отдавна изтекъл мандат, е по бръснача на популизма. „Защото имаше напрежения и престрелки между министър-председателя и председателя на КЕВР, обвинения за несъгласуване от страна на изпълнителната власт, от друга страна – на регулатора – обвинения в намеса в независимостта на КЕВР.“, уточни експертът. Според него решението е популистко – „за да се намери изкупителна жертва, аватар, който да обясни това неприятно вдигане на цените.“
По отношение ускоряването на процедурата за промени в състава в КЕВР и съкратените срокове за номинации Теодор Славев потвърди, че е налице противоречие със стандартите, многократно отстоявани от БИПИ, които дават възможност за прозрачен избор и ефективна оценка за качествата на кандидатите. Във връзка с това той посочи и практиката на парламента да не се публикуват предварително процедурните правила.
Д-р Славев коментира думите на председателя на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски, че предложените промени в Закона за енергетиката нямат общо с предстоящия избор на председател и член на КЕВР. „Те на практика предлагат промени в критериите за избор, разширявайки дефиницията за стаж в областта на енергетиката. По принцип това да включва по-широк кръг от компетентности е добре, защото разширява базата, от която Народното събрание може да прави избор. Само че те са доста специфични като формулировка и тук се пораждат съмнения дали не се правят за конкретен човек.“, уточни Теодор Славев. Експертът на БИПИ посочи, че вече в публичното пространство се разпространява предположението, че се променя цял закон заради определен човек. Притеснително е, че „решението кой ще оглави КЕВР вече е взето и процедурата е един ритуал, някаква формалност“. Той отбеляза, че индикатор за прозрачността на процедурата ще бъде и броят на кандидатите за конкретните позиции.
В разговора д-р Славев обърна внимание и на въпроса за квотното разпределение по партиен признак на постовете в различните органи. Той маркира, че в коалиционното споразумение на управляващите е записано, че тези практики трябва да се избягват, че трябва да се включва гражданският сектори в процедурите и пр., но все още това изобщо не се наблюдава. А дори напротив – всичко се пуска по бързата писта, променят се правила в закон, за да се избере конкретен човек или поне се пораждат такива съмнения.
Теодор Славев припомни, че БИПИ предложи и на това Народно събрание, както на всички от 42-рото насам, съвсем различен подход при организиране на процедурите за този тип органи, за да станат те по-прозрачни, по-конкурентни, по-включващи. „Нашите предложения винаги са били внасяни от опозицията и този път бяха внесени от ГЕРБ“, каза той, като с това отбеляза, че очевидно когато партиите са в опозиция стават много по-отворени към идеите за прозрачност.
Във връзка с работата на БИПИ по проект, финансиран от Фонд Активни граждани, в рамките на който се изготвя анализ за това как се провеждат назначенията в рамките на изпълнителната власт, Славев каза, че „там положението е още по-лошо, защото процедури на практика липсват, критерии за заемане на длъжността са рядкост“. Целият този процес на избор на хора, назначавани на толкова отговорни позиции, не може да бъде сведен единствено и само до партийна принадлежност, лоялност или някаква друга форма на близост.
Във връзка с готвените промени по актуалните въпроси, свързани със съдебната реформа, Славев посочи, че „наистина обществото има свръхочаквания за бързи действия по смяна на конкретни персони – това бяха и искания от протеста през лятото, който след определени трусове доведе до формирането на ново правителство“.
„Много е проблематично, ако законопроекти, които касаят преформатиране, преструктуриране на институции, особено чувствителни като в областта на борбата с корупцията, минават през народни представители“, уточни политологът. Според него в тези случаи степента на влияние на интереси извън оправомощените е много по-висока. Когато една процедура минава през Министерския съвет, има задължителна съгласувателна процедура, участват много министерства, експерти, съветници, при което и изискването за задълбочена оценка на въздействието е много различно от това, което например сега парламентът прави с мотивите за изменение на Закона за енергетиката, отбеляза той.
Цялото интервю с Теодор Славев може да чуете ТУК.
