„Едно от нещата, които трябва да предприеме бързо този парламент е първо да попълни квотите си“, каза в интервю за Евроком д-р Теодор Славев. Той беше гост в предаването „Делници“, където анализира последните парламентарни и президентски избори и коментира редица актуални теми, свързани със публичните назначения в България, съдебната власт и необходимостта от реформи в редица сектори. Д-р Славев акцентира върху важността на въпросите във връзка с избора на висши държавни служители, процедурите и правилата, които определят конкретните назначения и пр. Той специално отбеляза, че част от ръководствата на регулаторните и надзорни органи, избирани от Народното събрание, са с изтекли мандати и стартирането на процедури по избор е неотложна задача пред новия парламент. Въпросът с назначенията на ключови позиции в административни органи към изпълнителната власт стои и пред правителството и е от изключително значение да се направи анализ на това кои са хората, които заемат тези длъжности, какви са критериите за избора им, как изпълняват дейността си и т. н. Това са хора, които реализират политики в различни публични сектори и институции, разпределящи огромни публични средства, като корупционният риск при някои от тях е особено висок, което налага задълбочено разглеждане на проблемите, свързани именно с публичните назначения.
В отговор на въпрос за кадруването в парламента и изпълнителната власт Теодор Славев подчерта нуждата от професионалисти в различните сектори.„Квотното партийно разделение в регулаторите води до това, че партиите индуцират политическо влияние отвъд мандата, който им е даден по Конституцията и от Народното събрание“, допълни д-р Славев. Той очерта и някои възможни промени в полза подобряване процедурата по избор, като отбеляза, че в момента тя е затворена изцяло в парламента. От такава гледна тока ще е полезно номинации да могат да правят от Министерския съвет и гражданските организации, както и да се провежда задълбочено обсъждане и по-ефективно изслушване на кандидатите. „В момента има процедури (например за КЗК или за ВСС), които минават за по-кратко време, отколкото в частния сектор си назначават офис асистент. В по-голямата част от процедурите има толкова кандидати, колкото са позициите.“, уточни Славев.
Във връзка с всичко това той спомена, че БИПИ работи по анализ и оценка на нормативната уредба и практиката при назначенията на ръководители на органите в изпълнителната власт.
В разговора бяха засегнати и много други теми, които ще определят политическия дневен ред. По отношение на съдебната власт д-р Славев отбеляза, че въпросите, на които трябва да се обърне внимание, са изключително много, като посочи съдебната карата, нейната оптимизация и производно на това – натовареността в системата. Той коментира темата и в контекста на преговорите за коалиционно споразумение, където се постига консенсус за закриване на специализираното правосъдие, промяна в структурата на ВСС и избор на нов главен прокурор. Теодор Славев счита, че законодателната инициатива във връзка със закриването на специализираните съдилища ще намери своето решение в новия парламент, особено като се има предвид, че законът мина на първо четене в предходното Народно събрание. Като се позова на анализа за работата на специализираните съдилища, започнат от проф. Стоилов, той маркира, че предвид ниската натовареност на магистратите там и липсата на особени резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, тяхното съществуване се обезсмисля.
Бяха коментирани и очакванията към новия парламент, като д-р Славев посочи, че необходимите промени засягат мащабни и консервативни системи, като правосъдие, образование, здравеопазване…, и не могат да се случат толкова бързо и лесно, колкото ни се иска. Част от резултатите могат да се наблюдават и по-скоро – от гледна точка на кадрови промени, но за по-съществените трябва време, а и не трябва да се пренебрегва, че сме в кризисни времена. Славев цитира статистика, според която „това е най-младият парламент в демократичната ни история, което може би е положителен знак, т. е. хора от по-младо поколение, носители, надявам се, на по-прогресивно мислене“.
Цялото интервю може да гледате ТУК.