Оценката на приключилите процедури за избор на органи от Народното събрание е направена въз основа на специализирана методология, разработена от екипа на Български институт за правни инициативи. Тя се базира на данните, които получаваме за процедурите в следствие мониторинга на парламентарните назначения, извършван систематично от БИПИ
Първата инфографика представя данни за продължителността на всяка процедура и за средната продължителност на процедурите в 42 и 43 Народно събрание. Тя съдържа данни и за конкуренцията при всяка процедура, т.е. за това колко души са се явили като кандидати спрямо броя на позициите. Честа практика и в двата състава на парламента е да има само един кандидат за едно място. В случаите, когато се избира колективен орган често кандидатът за председател е само един, но има повече кандидати за членове на съответната институция. Правилникът за организацията и дейността (ПОДНС) на 43 НС значително надгради над този на предшественика си. Стана задължително за всеки избор да се провежда публична процедура. Бяха заложени и срокове за задаване на въпроси и за публично оповестяване на документите на кандидатите, които обаче са далеч под стандартите, а и честно бяха нарушавани. Повишаването на продължителността на процедурите е добър белег, защото това дава време на обществеността да се запознае с кандидатите и техните виждания за управление. Проблематична е и тенденцията за липса на конкуренция между кандидатите.
Оценяваме процедурите и по субстантивни критерии. БИПИ използва помощта на външни експерти с опит в сектора, чиито избор на регулаторен или надзорен орган е избиран, които се включват в оценяването.
1) Прозрачност при излъчване на номинацията: Как и защо един народен представител (или група) са стигнали до внасянето на определена кандидатура е най-сенчестата фаза от една процедура. В този извънпарламентарен период от назначението се включват лобита и заинтересовани лица, които започват да предлагат кандидати. Тук участват и партиите, които започват натиск върху парламентарната група за избор на партийно обвързани лица. Проблемът на излъчването на номинацията е, при нея отсъства всякаква публичност, което оставя съмнение за задкулисие. Често тази непрозрачност хвърля сянка на съмнение и върху кандидатите, които иначе биха могли да бъдат безупречни професионалисти с високи морални качества, независимо от партийната им принадлежност. Процедурите, които оценяваме като положително в този критерий, включват като минимум обществено обсъждане за издигане на кандидатите с представители на граждански и професионални организации.
2) Обособена проверка на почтеността на кандидатите: Макар и изключително лаконично от гледна точка на изисквания за заемане на управленска позиция в регулаторен или надзорен орган, законодателството в повечето случаи изисква от лицата да имат високи морални и нравствени качества. Формулировката обаче остава изпразнена от съдържание, защото Народното събрание не извършва проверка за почтеността на кандидатите.
Добрите международни практики посочват редица инструменти как може да се направи проучване за почтеността на кандидатите преди да бъдат избрани. Първа крачка е задължително изискване за деклариране от кандидатите на тяхното имотно, имуществено състояние, кредити и обстоятелства по Закона за конфликт на интереси преди да встъпят в длъжност. Проверката за съответствие следва да се прави от временна комисия, съставена на паритетен принцип между парламентарните групи към специализираната комисия в НС чрез насрещна проверка и справка в съответните регистри. Временната комисия следва да събира и информация за:
– съответствие между декларираното имуществено положение и данните във всички публични регистри и други установени в официални документи обстоятелства;
– притежаваните от кандидатите професионални качества, опит и компетентности;
– нравствените качества на кандидатите, включително способността им да устояват на корупционен натиск;
– публичен образ и авторитет на кандидатите в обществото и съответните професионални среди.
Временната комисия извършва служебна проверка в Национална следствена служба, Прокуратурата на Република България, Национална агенция по приходите и Сметна палата. Тя проверява всякакви твърдения и сигнали с установен източник, поставящи под въпрос професионалните и нравствени качества на кандидатите, а по своя инициатива осъществява контакт с физически или юридически лица за събиране на допълнителна информация за кандидатите.
3) Задълбочено обсъждане на състоянието на органа и сектора: Задълбоченото обсъждане на състоянието на сектора, подлежащ на контрол, регулиране или надзор, не е естествена част от процедурите за избор в 42 НС и 43 НС. Много от процедурите преминават без да бъде зададен нито един въпрос от народните представители по време на пленарното заседание. В специализираните комисии често се имитира изслушване. Имало е и случаи, в които народни представители призовават кандидатите да не отговарят на въпроси на НПО. Като цяло е екзотика в процедурните правила, съпътстващи всяка процедура, да има задължително изискване кандидатите да представят писмена управленска концепция. По този начин, за обществеността, а и за самите народни представители, остава неясно каква политика биха водили ръководствата на независимите регулаторни и надзорни органи.
