Докато в публичното пространство набира сила „скандалът“ с решението на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание дали народните представители могат да получават заплатата си „на каса“, за обществото остана неясно странното поведение на новото парламентарно мнозинство във връзка с начина, по който организира назначенията си в регулаторите.
От 2014 г. БИПИ непрекъснато предлага на различните издания на парламента да завишат стандартите при избора на ръководители и членове на контролните, регулаторни и надзорни органи. Разработените от нас Единни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати, подготовка за избор и избор на органи по действащото законодателство са синтез на добри международни практики и задават възможно най-високите стандарти, които да гарантират публичност, прозрачност, обективност, равнопоставеност, конкурентост, предвидимост на правилата за избор и отчетност на назначаващия орган, като разбира се те могат да бъдат допълвани.
На заседание на комисията за правилника на парламента от 15.12.21 г., народният представител от ГЕРБ г-н Христо Гаджев внесе официално предложенията на БИПИ. Г-н Гаджев подчерта, че може би е време парламентът да преосмисли начина, по който организира избора на органи и да се премине към единен подход. Донякъде изненадващ факт е, че предложението ни срещна подкрепа от ГЕРБ, тъй като в предишните, доминирани от тях парламентарни мнозинства идеите ни бяха игнорирани. Г-н Гаджев бе подкрепен от г-н Атанас Славов от ПГ „Демократична България“, за което поднасяме нашите благодарности.
Недоумение буди поведението на представителите от ПГ „Продължаваме Промяната“, които, водени от председателстващия комисията Настимир Ананиев, гласуваха „въздържал се“ по предложенията ни. Очевидно не е проблем от ПП да подкрепят ГЕРБ, когато предлагат мораториум върху цените на тока, парното и ВиК услугите, но е проблематично да застанат зад внесено от бившите управляващи предложения, идващи от гражданския сектор. Още по-странно е представителите на формацията, която спечели обществената подкрепа на изборите с мотото за „нулева толерантност към корупцията“, прозрачност и административна реформа да не разбира смисъла на това да завиши стандартите при избор на органи от парламента. Така, например, в предизборната платформа на „Продължаваме Промяната“ е записано, че България ще има „Истински независим енергиен регулатор“. Това няма как да стане, ако КЕВР продължи да бъде избирана по стария модел на партийни квоти. Неясно е и защо от парламентарното мнозинство не започнат веднага процедура по смяна на състава на КЕВР, която е с изтекъл мандат и от която зависи определянето на цената на енергийните и водни ресурси за гражданите.
Прави лошо впечатление, че в парламента има нагласи да се продължава промяната по стария начин. Кредитът на доверие, който българските граждани дадоха на новото управляващо мнозинство, би могъл да се изчерпа много по-бързо от очакваното, ако не се демонстрират реални действия за подобряване на институционалната среда, за освобождаване на регулаторите от зависимости и въвеждане на меритократични принципи при назначенията на ръководните позиции в държавата.
От БИПИ призоваваме народните представители да преосмислят решението си и да внесат, и приемат при гласуването в зала текстове, които да гарантират възможно най-високите стандарти в кадровата политика на парламента.
*******
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския институт за правни инициативи и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проектът „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ е да се очертаят възможности за противодействие на продължаващото овладяване на държавните институции чрез структурирането на механизми за осветляване на назначенията на ръководителите на еднолични или колективни органи, избирани парламента или правителството, базирани на методи за наблюдение на процедури по публични назначения.