ДО

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

43 НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ

ЧРЕЗ

ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ

КОПИЕ ДО

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО

МЕДИИ

ОТВОРЕНА ПОЗИЦИЯ

Относно: Процедурни правила за предлагане и избор на членове на СЕМ от квотата на Народното събрание

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО КАРАСТОЯНОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЛЕВНЕЛИЕВ,

Българският институт за правни инициативи последователно следи процедурите за избор на едноличните и колективни контролни, регулаторни и надзорни органи, извършвани от Народното събрание. Многократно сме реагирали към съществени недостатъци в процедурите, които не гарантират в максимална степен конкурентост на състезанието и спазване на принципите за прозрачност на процедурата и структурирани дебати за състоянието на избирания орган.

За съжаление и настоящата процедура за избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание е крещящ пример за погазване на тези принципи. Българският парламентаризъм отказва да се съобразява с най-базовите стандарти за публичност на своите действия. Наблюдението ни е основано на сроковете, в които ще бъдат обсъдени и приети процедурните правила за избор на членове на СЕМ. Свикано е заседание на Комисията по култура и медии на 07.04.2016 /четвъртък/ г. от 14:30 ч. с т.1.: „Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.” Проектът за решение на Комисията е включен като точка първа в дневния ред на Народното събрание за неговото заседание на 08.04.2016 /петък/ г., т.1. По този начин Народното събрание е отделило едва няколко часа на народните представители, в които те могат да се запознаят с проекта на процедурни правила, да го обсъдят и гласуват. Гражданското общество и медиите са напълно лишени от възможност за участие в началото на процедурата. Това противоречи на парламентарната практика по чл. 76, ал.1, която гарантира минимум 24-часов срок, в който народните представители да се запознаят с текстовете на законопроектите. Макар ПОДНС да не предвижда предварителен изричен срок за внасяне на проектите на решения, то важността на избора на членове на СЕМ изисква поне минимално внимание от НС по правилата, по които ще избира поредните висши държавни служители. Далеч по-опасен прецедент е, че Народното събрание презумира, че процедурни правила ще бъдат приети в Комисията по култура и медии и не допуска, че те могат да бъдат отхвърлени от членовете на Комисията по едни или други съображения, като например че проектът на правилата не създава достатъчно гаранции за публичност, прозрачност и конкурентост на процедурата и изисква преработване и разглеждане на друго заседание на Комисията.

Напомняйки на народните представители процедурното фиаско с правилата за избор на ръководство и членове на Комисията за защита на конкуренцията, сигнализираме за реалната опасност, която Народното събрание създава, да провали и процедурата за избор на членове на СЕМ. Парламентът оставя трайно усещане за непублична договореност за конкретни кандидати чрез нелогични действия и бързане при създаване на процедурите за избор на висши държавни органи. За обществеността остава тайна в кой момент и защо Народното събрание взема решение за избор на членове на един или друг орган в крайно съкратени срокове. Нещо повече, парламентът налага един порочен стандарт, като оставя изборни органи перманентно да оперират извънмандатно. Подобни действия, граничещи с нарушаване на ПОДНС, претупване на процедури или създаване на правила intuitu personae, разрушават доверието на обществото в институциите.

Крайно време е Народното събрание да се отърси от лошите си практики, свързани с избора на висши държавни служители. За конкретната процедура настояваме парламентът да гарантира минимални разумни срокове, в които народните представители и обществото да се запознаят с процедурните правила, чрез което да създаде базовата необходимост от публичност. Настояваме също така, Комисията по култура и медии да направи задълбочена проверка на професионалните и морални качества на кандидатите, а не формализирана, техническа и документална справка на автобиографиите. Необходимо е да се структурира публично обсъждане на концепциите на кандидатите, които да се изискват задължително.

Гореизброените механизми са демократичният санитарен минимум за отговорен и информиран избор на ключови за нормалното функциониране на държавата органи.

С уважение,

Екипът на Български институт за правни инициативи

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

август 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения
    by 'parliament.bg' on 02.08.2026 at 21:00

    Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 52-рото Народно събрание Законодателна дейност През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания. В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации. През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното […]

  • Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание
    by 'parliament.bg' on 30.07.2026 at 21:00

    Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от […]

  • Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс
    by 'parliament.bg' on 29.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание […]

  • Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
    by 'parliament.bg' on 28.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този […]

  • Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година
    by 'parliament.bg' on 23.07.2026 at 21:00

    Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.  Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.   Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение […]

Последвайте ни: