Капитал: ГЕРБ прекрати процедурата за избор на членове на КЗК, за да наложи отново партиен кандидат
Когато в началото на март бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков заяви, че се отказва от номинацията му за председател на Комисията за защита на конкуренцията, решението му изглеждаше в синхрон със започналия месец по-рано лондонски катарзис на премиера Бойко Борисов, започнал с решението му да спре няколко съмнителни обществени поръчки. Решението на ГЕРБ да прекъсне цялата процедура в същото време остави впечатление, че целта е просто продължаване с няколко месеца на безвремието, в което КЗК се намираше от есента на миналата година, когато беше изтекъл мандатът на членовете и ръководството на комисията.
В крайна сметка преди три седмици парламентът прие нови, подобрени правила за избор на членове, които трябваше да дадат възможност на неправителствени организации да издигат номинации. Седмица преди да изтече крайният срок за внасяне на кандидатурите за председател, зам.-председател и петима членове на КЗК (9 юни), в парламентарните групи или нямаха яснота кого ще номинират за поста или нагласите на част от тях бяха да внесат отново същите хора, които предложиха при предишната процедура. Единственият сигурен беше най-важният – кандидатът за ръководител на комисията. Още преди кандидатурата да бъде внесена в парламента, стана ясно, че ГЕРБ ще предложи, а мнозинството със сигурност ще избере за поста зам.-кмета на София Юлия Ненкова.
Тя е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и е шеф на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Постарому
По всичко личи, че ще бъде спазена традицията от несъстоялия се предишен избор, когато повечето кандидатури бяха внесени в деловодството на парламента буквално минути преди да изтече крайният срок. Така поправителният изпит за избор на състав на ключовия регулатор най-вероятно ще е римейк на предишния опит на парламента да смени състава на КЗК. Очертава се и в основната си част кандидатите да са същите, а ако се съди по техните биографии, повечето от тях изглеждат далеч от критериите, на които би трябвало да отговарят тези, които ще се борят срещу монополите и ще решават спорове за обществени поръчки – освен експерти в тази област да са и независими от партии и силните на деня. Все неща, заради които уж преди три месеца Бойко Борисов призова парламентарната група на ГЕРБ или да не участва в гласуването на новия състав на КЗК, или да направи всичко възможно да спре започналата процедура. Тогава като повод да се спре процедурата премиерът използва изявление на лидера на ДСБ Радан Кънев, че депутатите от формацията му няма да участват в процедурата по номинирането на кандидати за регулатора, защото изборът им ще е плод на “задкулисни договорки” за партийни квоти, зад които прозират корпоративни интереси.
Въпреки процедурите
“Новите процедурни правила за избор на КЗК са значително по-добри от предходните, които като лакмус показаха скритото договаряне между партиите при назначаване на регулаторни, контролни и надзорни органи. Новата процедура предвижда разумен срок (21 дни) за номинации и дава възможност за включване на НПО чрез въпроси и предложения за кандидати”, коментира Теодор Славев, експерт от Българския институт за правни инициативи – институция, която от години наблюдава назначенията на държавни постове. Според него е проблематично, че в “процедурните правила не присъства изрично изискване за представяне на писмена управленска концепция, а предвидените проверки на кандидатите са ограничени и не дават гаранция, че чрез тях ще се даде обективна картина за професионалните и моралните качества”.
Теодор Славев вижда проблемът и другаде: “Въпреки осеммесечното забавяне с КЗК народните представители изчакват до последния момент за внасяне на кандидатурите, което създава съмнение за предварителни договорки.”
Кандидатите
При предишната процедура заедно с Желязков от ГЕРБ номинираха още един кандидат, но за член на КЗК – Георгица Стоянова. Според предоставената тогава биографична справка тя е директор на дирекция “Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната. Преди това е била юрисконсулт в областната администрация в Благоевград и и.д. директор на дирекция “Административно правно обслужване, финанси и управление на собствеността” в областната администрация в Благоевград. Тя ще бъде номинирана отново.
От единия от коалиционните партньори на ГЕРБ – Патриотичният фронт, ще внесат повторно кандидатурата на настоящия зам.-министър на отбраната Димитър Кюмюрджиев. Той е преподавател по конкурентно право и вече е бил член на регулаторния орган от 1997 г. до 2003 г. Най-вероятно Кюмюрджиев ще бъде номиниран за поста зам.-председател на КЗК.
Депутатите от Реформаторския блок твърдят, че все още не са обсъждали въпроса, но е почти сигурно, че блокът няма да се яви с единна кандидатура. При предишната процедура от ДБГ се отказаха да предлагат човек за КЗК и застанаха зад кандидатурата на СДС на Красимир Витанов. В момента той е управител на държавното дружество “Екоинженеринг-РМ”, което е към оглавяваното от лидера на СДС Божидар Лукарски Министерство на икономиката.
Витанов е юрист по образование и има дълга професионална биография в държавната администрация и различни държавни фирми. По времето на управлението на Пламен Орешарски е назначен за председател на надзорния съвет на “Булгартрансгаз” – длъжност, която заема до началото на 2015 г. Преди това от 2010 г. е заемал различни длъжности в Агенция “Пътна инфраструктура”.
В биографията си при предишната процедура Витанов беше посочил, че от 2008 до 2010 г. е бил юрисконсулт във фирмата “Юропроджектс пойнт”. През този период компанията е собственост на австрийско дружество със същото име, в което мажоритарен акционер е Моника Янова (днес Станишева), и бившия директор на Държавната агенция по туризма Анелия Крушкова. От 2007 до 2010 г. “Юропроджектс пойнт” сключва договори с държавата за над 1 млн. лв., финансирани със средства на ЕС. В управлението на фирмата, в която Витанов е бил юрисконсулт, са влизали бившият министър на правосъдието в кабинета “Орешарски” Зинаида Златанова и братът на Моника Станишева – Любомир, както и други хора, близки до съпругата на лидера на ПЕС. От опозиционното крило на блока – ДСБ и гражданската квота, обаче заявяват, че ако от СДС и ДБГ внесат отново кандидатурата на Витанов, те няма да я подкрепят.
За разлика от предишния път сега от ДСБ имат намерение да предложат кандидат. Според Гроздан Караджов и Мартин Димитров той ще е номинация от неправителствения сектор. И при предишните правила имаше възможност неправителствени организации да предлагат кандидати чрез депутати или парламентарни групи, но в сегашната процедура беше изрично записано, че при внасянето на номинацията ще се посочва по предложение на коя организация става това.
При предишната процедура от ДПС внесоха кандидатурата на бившия конституционен съдия Пламен Киров. От ръководството на движението казват, че той отново ще бъде номиниран за член на КЗК. Номинацията му беше донякъде изненада, защото Киров се счита за близък до Георги Първанов. От 2001 до 2006 г. той беше негов секретар по правните въпроси, когато Първанов беше президент. Впоследствие Първанов го назначи и за конституционен съдия. Там Киров се считаше за един от представителите на “ретроградното” мнозинство, което произведе серия от противоречиви решения. Той беше докладчик по делата, с които бяха обявени за противоконституционни разпоредби в Закона за дипломатическата служба и Закона за Българската телеграфна агенция, които въвеждаха лустрация за агенти на бившата ДС. От 1995 до 2006 г. Киров беше член на ЦИК от квотата на БСП. Преподавател е по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет.
Муса Палев, който напусна ДПС, е номинирал младия юрист Кирил Дойчинов, който има опит в КЗК, а след това е работил по различни обществени поръчки като експерт.
За разлика от предишния път, когато от БСП внесоха две номинации за членове на регулатора – на депутата Николай Добрев и на бившия зам.-министър на икономиката от тройната коалиция Ана Янева, сега е сигурно, че кандидатът на социалистите ще е само един. Добрев няма да се бори за място в регулатора, защото след избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП влезе в ръководството на партията.
Депутати от червената група твърдят, че за регулатора ще бъде номинирана само Янева. Тя се счита за близка до Румен Овчаров. Янева го наследи на поста областен председател на БСП, когато Овчаров се оттегли сам през 2012 г. Преди това, когато той беше министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, Янева беше негов зам.-министър. Същия пост тя заемаше и в правителството на Пламен Орешарски.
Две номинации ще има от БДЦ. Депутатите от Народен съюз най-вероятно ще внесат повторно кандидатурата на Стамен Гърбелов за член на КЗК. В биографията си при предишната процедура той беше посочил, че в периода 2005 – 2008 г. е бил консултант на фирмите “Шарлопов хотелс” и “Роял клуб”. Бил е главен експерт в дирекция “Нелоялна конкуренция” на КЗК, а от 2013 г. е директор на дирекция “Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-висока позиция при договаряне” в КЗК.
Другата кандидатура от партията на Христо Ковачки БДЦ беше на Калина Павлова, която от 2007 г. заема различни позиции в близкото до бизнесмена дружество “ОЗК-Застарховане” АД. Сега обаче депутати от формацията твърдят, че обсъждат и други имена за членове на КЗК, така че не е изключено да излязат с друга номинация. От партията обаче казват, че на този етап нямат окончателно решение по въпроса.
Неясно е дали някоя НПО ще се възползва от възможността да издигне кандидатура, но усещането за предрешеност на процедурата би отказало кандидатите, които едва ли биха искали да се унижават да участват в свирен мач. От източник на “Капитал” в ГЕРБ научихме, че финалният етап на преговорите за това кой влиза в комисията ще започне по-следващата седмица.
Статията е публикувана от в-к Капитал на 04 юни 2016 г. и е с автор Велина Господинова.
