БИПИ се обърна към президента по повод номинациите му за членове на Конституционния съд. Ето какво пише в писмото:

 

ДО
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас по повод обявяването на Вашите номинации за членове на Конституционния съд от 15.09.2015 г. Съгласно чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България президентът назначава 1/3 от съдиите в Конституционния съд (КС), по 1/3 от съдиите се избира от Народното събрание и на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
Това е вторият цикъл Ваши номинации след назначаването през 2012 г. на Кети Маркова (Указ №195 от 23.05.2012 г.) и Борис Велчев (Указ № 384 от 31.10.2012 г.) за съдии в КС. Длъжностите, заемани от тях към онзи момент бяха съответно съдия във Върховния касационен съд, НК и Главен прокурор на Република България. В тези им качества, те попадаха в обхвата на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Това означава присъствие на значителен публичен ресурс от информация за съответните лица, който предшества и е независим от номинационната процедура. В същото време, до голяма степен именно този ресурс осигурява публичност и отчетност на процедурата и разкрива самоличността на кандидатите пред обществото в отговор на завишения интерес спрямо тях. При номинации на лица, които не са обект на тези закони, информацията за тях е недостатъчна, понякога дори оскъдна, какъвто е случаят с настоящите номинации. Оказва се, че няма установен равен институционален старт за публичността като такава в различните процедури.

Според нас, независимо от назначаващия или избиращия орган и от това дали кандидатите са заемали висша държавна и публична длъжност, всяка номинационна процедура трябва да съдържа данни за подробната професионална биография и за имущественото състояние на номинирания кандидат. За номинираните сега лица от квотата на държавния глава Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров не е налична такава актуална информация. Чрез нейното последователно и структурирано представяне ще се утвърдят високи стандарти за честност, прозрачност и отчетност от страна на назначаващия орган, които да важат в еднаква степен за всички институции, конституционно обвързани с такива правомощия. Безспорни са усилията и примера на президентсвото в посока открито управление и прозрачност. През 2012 г. президентството публикува в официалната си интернет страница линк към публичното представяне и анкета, подготвени от Български институт за правни инициативи със съдействието и за съдия Кети Маркова по проект Инициатива за прозрачни съдебни назначения.

Призоваваме Ви да продължите установените добри практики като изискате от номинираните да представят в разумен срок преди назначаването им в Конституцонния съд:
Подробна професионална автобиография;
Декларация за имущественото състояние и произхода на средства за номинираните от Президента за членове на Конституционния съд (приложен Образец №1).

17.09.2015

С уважение,
Биляна Гяурова-Вегертседер
Директор Български институт за правни инициативи

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

август 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения
    by 'parliament.bg' on 02.08.2026 at 21:00

    Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 52-рото Народно събрание Законодателна дейност През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания. В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации. През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното […]

  • Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание
    by 'parliament.bg' on 30.07.2026 at 21:00

    Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от […]

  • Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс
    by 'parliament.bg' on 29.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание […]

  • Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
    by 'parliament.bg' on 28.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този […]

  • Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година
    by 'parliament.bg' on 23.07.2026 at 21:00

    Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.  Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.   Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение […]

Последвайте ни: