Препечатано от NewsLex.bg, 18 март 2026 г.
Конституционният съд (КС) „потвърди“, оспорения от депутати от опозицията избор на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на Силвия Къдрева за зам.-шеф на Сметната палата (СП).
Решението за Божинов е прието с 9 гласа и с особено мнение на Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети, а за Къдрева със 7 гласа и особено мнение на председателя на съда Павлина Панова, Семов, Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков.
Народните представители от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ бяха поискали КС да обяви несъвместимост и на председателя на Сметната палата Димитър Главчев, но съдът отклони искането за него като недопустимо. Причината за това е, че той може да установява несъвместимост само на депутати и на конституционни съдии.
Преди да стане зам.-шеф на СП Силвия Къдрева работеше във вече закритата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Депутатите оспориха назначаването ѝ в Сметната палата с мотива, че не са представени доказателства, че тя има изискваното по закон висше образование и не по-малко от 15 години професионален стаж в областта на одита, административното и финансовото право, финансовия контрол, финансите или счетоводството.
Борислав Божинов беше избран да оглави КЗЛД на 9 май 2025 г. и според депутатите от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ това е станало в нарушение на пряко приложимо право на Европейския съюз. Става дума за Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), който изисква в националните надзорни органи по защита на личните данни да бъдат назначавани лица, които имат необходимите квалификации, опит и умения, преимуществено в областта на защита на личните данни, както и опит в управлението на човешки и публични финансови ресурси, каквито според депутатите, подписали искането, избраният за председател на КЗЛД не притежава. „Управленският опит на Божинов е на ниво ръководител на група в МВР с до двама служители, а професионалният му опит в областта на личните данни е едномесечен курс“, посочиха те в искането си.
И заявиха, че Народното събрание още с приетите правила е нарушило тези изисквания на закона, като съзнателно не ги е включило в критериите за предложения и избор на КЗЛД. В искането се посочва още, че не са представени доказателства за професионална експертиза, академична или практическа дейност на Борислав Божинов в областта на личните данни.
Защо КС се раздели 9 на 3 или задължителен ли е ОРЗД дори когато му трябва „транспониране“
Решението на КС относно избора на председател на КЗЛД (пълния му текст виж тук) и особеното мнение към него (пълния му текст виж тук) поставят съществени въпроси за примата на правото на Европейския съюз и за действието на Общия регламент за защита на данните. Нещо повече – те показват, че това дело е било възможност Конституционният съд да отправи първото си преюдициално запитване до Съда на ЕС, но предвид възприетото от мнозинството в съда, това не е сторено.
В основата на разминаването във вижданията на конституционните съди е изискването на ОРЗД шефът на КЗЛД „да има квалификациите, опита и уменията, по-специално в областта на защитата на личните данни, необходими, за да изпълнява своите задължения и да упражнява своите правомощия“.
Подобно изискване в българския Закон за защита на личните данни обаче няма. Той предвижда само, че шефът на комисията трябва да е правоспособен юрист с най-малко 10 години юридически стаж. Борислав Божинов, който над 14 години е бил разследващ полицай, отговаря на това изискване.
Деветимата конституционни съдии заявяват, че от регламента може да се направи извод за изискване за преценка за „опит и умения“ именно в областта на защитата на личните данни. Обаче според тях разпоредбите от ОРЗД, в които е предвидено, „изискват мерки, аналогични на мерките по транспониране на директива: създаване в национален нормативен акт на правни норми, постигащи целения с тези разпоредби на Регламента резултат – в частност закрепване в националното законодателство на предвидените в тях изисквания относно членовете на националния надзорен орган“. Т.е. според тях тези разпоредби на регламента не се прилагат пряко.
А след това заявяват, че „дори изискуемото по силата на Регламента да беше постигнато в пълнота в българското законодателство, преценката по критериите за избор на член (вкл. на председател) на КЗЛД би останала в дискрецията на Народното събрание (по смисъла на чл. 54, пар. 1 от Регламента)“, т.е. нямаше да е в правомощията на КС да прецени дали Божинов отговаря на това изискване.
Тримата конституционни съдии на особено мнение обаче са категорични, че „случаите, в които е необходимо приемане на разпоредби в националното законодателство, по никакъв начин не намаляват, още по-малко отменят, задължителния характер на разпоредбите на регламента“.
Те се съгласяват, че Конституционният съд не може да изземва и да замества преценката на Народното събрание, което избира председател на КЗЛД, но при контрола за конституционност на акта по избор трябва да установи дали са изпълнени всички приложими към избора нормативни изисквания. А изискванията на ОРЗД не са съобразени не само в закона, но и в правилата за избора, приети от парламента.
Семов, Стоилов и Фети са анализирали какъв е бил подходът на всички държави в ЕС при съобразяване в законодателството им на изискванията на регламента към членовете на надзорните органи и установили, че той е изключително разнороден. И достигат до извода, че в случая е било наложително КС да отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, за да даде той тълкуване на изискванията.
Трима конституционни съдии заключават, че решението за избора на Божинов за председател на КЗЛД „не съответства на Закона за защита на личните данни, тълкуван в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, и така нарушава принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията“.
Контролни дейности и финансов контрол
Разделението на конституционните съдии 7 на 5 (решението виж тук, а особеното мнение тук) по отношение на избора на Силвия Къдрева за зам.-председател на Сметната палата пък се дължи на различното им разбиране за това дали тя отговаря на изискването за „професионален стаж в областта на одита, административното и финансовото право, финансовия контрол, финансите или счетоводството не по-малко от 15 години“.
Мнозинството в КС приема, че докато Къдрева, която по образование е „библиотекар-информатор“, се е занимавала с декларациите за имущество и интереси на заемащите висши държави длъжности, с установяване на конфликт на интереси и с проверки за установяване на незаконно придобито имущество, тя е изпълнявала контролни функции. Тя е извършвала тези дейности в Сметната палата, в Комисията за противодействие на корупцията и в тази за отнемане на незаконно имущество.
Според Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков обаче от факта, че по своя характер тези дейности са контролни, не следва извод, че това са дейности по осъществяване на финансов контрол, както изисква Законът за Сметната палата. И са категорични, че изборът на Къдрева за зам.-шеф на институцията е противоконституционен.
