*Препечатано от Дневник, автор Петя Владимирова
Днес депутатите ще изслушат двамата кандидати за омбудсман – Мая Манолова и Константин Пенчев. „Дневник“ ви предлага портрети в текст и снимки на двамата. За Мая Манолова четете – тук.
„Ако има политическа сделка за поста ми, аз сам ще се оттегля. Само да ми връчат табела „Той падна жертва на съдебната реформа“, призова националният омбудсман Константин Пенчев в едно от последните си публични изказвания по БНТ. Защото според него съдебната реформа трябвало да се изготви „с хладен ум и спокойно“.
Това за табелата бе споменато като метафора на българската традиция постовете да се уговарят предварително. И понеже според тази практика логически се налагаше презумпцията, че щом като Мая Манолова, едно тъй ярко откроено лице на БСП, се кандидатира, може би е уговорен нейният избор срещу подкрепата на БСП за конституционните промени на съдебната власт. Презумпцията не се потвърди, но готовността на националиня омбудсман да си сложи табелата разкрива присъщата на Константин Пенчев широта на възприятията на политическата реалност – такава каквато е.
Никакви илюзии за политическата реалност
но и никакво отстъпление от позициите на откритостта за проблемите на тази реалност. Нали присъщите на тази реалност особености (договорки) доведоха да предсрочното напускане от Пенчев на председателския пост на Върховния административен съд (ВАС) през 2010 г. – една година преди да изтече 7-годишния му мандат, за да освободи стола за препоръчания от тогава управляващите (ГЕРБ) Георги Колев – сегашният прочут председател. А Пенчев беше поканен за национален омбудсман.
Като такъв Константин Пенчев показа колко е важно да си отворен за проблемите на гражданите. Той възприе прякото общуване – приема на живо, вместо да се задоволява да чете, тоест да четат хората от екипа му писмата им и да му докладват проблемите. Обиколи страната – включително с приемни в малките градове и села. Правеше внезапни проверки на затвори и социални домове. „Не може да има никакви намеци, че не съм активен омбудсман“, заяви самият той в обобщение на изтичащия си мандат. Само това дори е
достатъчно да си сложи една друга табела – „рядък екземпляр“
63-годишният Пенчев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и съвсем млад се посвещава на съдийската професия, по-конкретно на административното право: младши съдия, съдия в Софийския градски съд, председател на Районния съд – Своге, съдия в Софийския окръжен съд – такъв го заварват промените на 10 ноември 1989г. От тогава до 1994 е зам.-председател на Софийсикя окръжен съд, след което е адвокат почти 10 години.
В политиката влиза през 2001 г. чрез НДСВ, а през 2004 – според тогавашната информация, е бил поканен или посочен лично от Симеон Сакскобургготски – според споменатата традиция – да оглави Върховния административен съд след няколко провалени избора на ВСС. Днес, от дистанцията на времето, изборът на Сакскобургготски може да се оцени поне като не засрамващ и за него, и за избраника му. За разлика от други избори на тримата големи, за които впоследствие посочилите ги дори не си признават.
„Кадруването в съдебната власт на бели покривки“
– признанието на Пенчев в качеството му на един от тримата големи остава в историята като емблема на неговата несъобразеност с „приличния бонтон“ на задкулисието.
Той раздра с тази фраза завесата пред известната на всички порочна практика за договаряне на постове и издигане на удобни началници в съдебната система по повод поредния избор на председател на Софийския градски съд през 2009 г. Тогава изтичаше първият мандат на председателя Светлин Михайлов (известен сред съдебните журналисти като „Светльо Джипа“ – заради ползвания от него автомобил, за който се разкри, че бил откраднат в Германия)
На решаващото заседанието на тогавашния ВСС, на което Михайлов се кандидатира за втори мандат, Пенчев, единствен от тримата големи, взе ясно публично отношение: „Първият мандат на Светлин Михайлов е провал, втори мандат ще бъде позор“.
Журналистите се ококориха, членовете на съвета се разбудиха. Пенчев не спря дотук. На същото заседание бе избран за председател на СГС Георги Колев, чиято стремителна кариера към върховете на съдебната власт тъкмо започваше. След гласуването Пенчев заяви: „Изборът кой да оглави Софийския градски съд беше предизвестен. Пуснах невалидна бюлетина, защото не искам да играя с белязани карти. Нямам нищо против избрания Георги Колев.“
Случaят с гласуването за председател на СГС разкрива една характерна черта на Пенчев:
назоваване на проблема пряко, без заобикалки
В свои интервюта през миналата и тази година Пенчев не скри разочарованията си от липсата на позитивна промяна в администрирането на съдебната власт и с присъщата си откровеност продължава безпощадната й дисекция по всеки повод. Включително и по повод очебийната разправа на мнозинството във ВСС под давлението на главния прокурор Сотир Цацаров с избрания от прокурорската квота член на съвета Камен Ситнилски.
„Задкулисието в съдебната власт е много силно проявено“
„Нищо ново под слънцето. Срещу този ВСС, който беше приет с толкова огромни очаквания от обществото, има възражения. И той не успя да убеди обществеността, че работи поновому – коментира Пенчев в качеството си на национален омудсман работата на настоящия ВСС скоро след конституирането му. – Очевидно скандалът /случаят „Ситнилски“ – бел.авт./ е свързан със задкулисието. През последните 25 години задкулисието в съдебната власт е много силно проявено. Горе-долу съдебната власт се е развивала само задкулисно, така са ставали назначенията и повишенията. Оказва се, че и при избора на членовете на съвета, и то от квотите на самата гилдия, има съмнения. Това за мен е проблемът, който от няколко месеца се отразява на работата на ВСС. Това потвърждава тезата ми, че парламентарната квота във ВСС не е най-големият проблем. Квотите на гилдиите се определят по същия неясен начин като парламентарната.“
Негативите в дейността на Константин Пенчев
като шеф на ВАС няма нужда се търсят надълбоко – те „блестят“ съвсем видими, пак благодарение на неговата непритворност: Той назначи за заместник Венета Марковска, която започна да върти на пръста си ВАС. И още – пледира за създаването на 28-те административни съдилища в страната, а те се оказаха излишни, но доста натовариха бюджета.
Откритостта на Пенчев обезоръжава опонентите му и му спестява логични остри възражения, когато твърденията му не са подлатени с аргументи – например убеждението му, че общите събрания на съдиите, предвидени в промените на съдебната власт, били „някакво народовластие по образец на работническите съвети“ по време на руската революция. Впоследствие Пенчев не повтори тази теза, но подкрепи промените в конституцията и основните мерки в проектозакона за съдебната власт.
Издигането на Пенчев за втори мандат не е изненада, макар че почти щеше да бъде пропуснато (Реформаторския блок внесе кандидатурата му в последния момент). Самият той – пак с присъщата си откровеност – не криеше, че би приел да бъде номиниран отново, за да приложи опита и поуките от първия мандат.
