*Статия от Капитал
Автори: Велина Господинова, Десислава Николова
От ръководството на ДПС също твърдят, че не са обсъждали конкретни кандидатури за КЗК. Неофициално се твърди, че движението може да номинира съдията от Върховния административен съд (който отхвърля или потвърждава решенията на КЗК) Андрей Икономов. Името му нашумя преди малко повече от 10 години покрай получено право на строеж като крайно нуждаещи от синове, дъщери и роднини на висши магистрати в Приморско. Сред тях беше и 80-годишната майка на Икономов – Елка. Преди това Икономов се произнесе с две скандални съдебни решения – за отмяната на статута на защитена територия на “Камчийски пясъци” през лятото на 2006 г. и за закриването на природен парк “Странджа”. Нито депутати от ДПС, нито членове на ръководството бяха чували за кандидатурата на спорния съдия и за отговор препращаха към лидера на ДПС Лютви Местан с аргумента, че ако се е обсъждала подобна кандидатура, това е ставало в изключително тесен кръг.
Какъв да е председателят
Всички тези чисто партийни номинации не изглежда да притесняват депутатите. Дори РБ, които демонстрират, че е важно регулаторът да е силен и независим, не изглеждат възмутени от възможността комисията да приюти партийни послушници. Според Димитър Танев от блока членовете на КЗК трябва да са безспорни професионалисти и почтени хора, а на въпроса, че част от тези имена са партийни кадри, той отговори: “Дали един кандидат е член на партия или не, това не бива да бъде спирачка, но не бива да бъде и предимство. Комисията като орган все пак ще изпълнява определени държавни политики – борба с монополите и картелите. Били сме свидетели и на обратното – как абсолютно безпартийни хора вземат зависими решения.” На същото мнение е и съпредседателят на блока Найден Зеленогорски. “От дейността на този орган зависи постигането на икономически растеж”, смята той, но допълва, че не е непременно вярно, че ако си партиец, не си честен.
Част от депутатите казват, че трябва да има състезание на идеи за бъдещето на КЗК. “Смятам на всички кандидати да задам въпроса какви мерки ще предприемете за повече конкуренция в сектора на горивата и за свалянето на цените. Който не ми отговори конкретно, няма да го подкрепя в пленарната зала без значение кой го е издигнал”, казва Мартин Димитров.
Мнозинството обаче е в ръцете на ГЕРБ и ако трябва със съдружника си за специални задачи – ДПС, ще избере свой послушник. А борба с монополите и картелите изглежда няма да има, освен ако не е заповядана от интереса на премиера и приближените му. И така още поне пет години.
По темата работи и Елена Старидолска
Парламентът е на дни от избора за председател на един от най-мощните регулатори в държавата – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Но още от подготвителната фаза на новите назначения е ясно, че управляващите не желаят да имат независим и силен орган. Сигурно е, че председателят на комисията ще бъде посочен от Бойко Борисов. А най-предпочитаната фигура на етапа е на негова дългогодишна дясна ръка – Росен Желязков.
Така новият силен в КЗК ще е силно приближен до премиера. И ако ГЕРБ или Борисов поискат, имайки пълния арсенал от оръжия – изпълнителна, законодателна и контролна власт, теоретично ще могат да убият всяка фирма или сектор, да донаредят всяка обществена поръчка. Ако изборът сега се случи по този начин, ще се наруши и добрият прецедент с БНБ – да се търси авторитетна фигура с опит, натрупан и в чужбина, и извън обърканата българска конюнктура.
Краят на едно десетилетие
През септември изтече мандатът на Петко Николов. Той командваше комисията 12 години, независимо от това кой беше на власт. Николов явно беше диалогичен с всеки управляващ и за важните дела – като картели и монополи, успяваше да се хареса или поне да не дразни Брюксел, макар да не разби нито един. Затова пък “разработи” два местни канала за влияние: гигантски глоби за нелоялна конкуренция (каквито няма в Европа) и глас във всяка обществена поръчка и концесия.
След забавяне от почти пет месеца (по закон изборът се прави два месеца преди изтичането на мандата) в близките седмици депутатите трябва да сложат край на “ерата Николов”. За да пресекат апетитите му за пореден мандат, по инициатива на Реформаторския блок (РБ), но с подкрепата на ГЕРБ беше направена специална промяна в закона, с която се забрани постът да се заема от един и същи човек в два поредни мандата. Това се отнася и за останалите членове. Сега от седемте комисари се търсят заместници на пет. Двама, подбрани от Николов, ще останат още няколко години в комисията.
Според различни източници засега има няколко почти сигурни номинации. Но няма яснота как петте вакантни места в КЗК ще се разпределят между 8-те парламентарни групи в Народното събрание. Гарантирано е, че на ГЕРБ се пада председателя на регулатора. Първоначално към лидерския пост апетити имаха от РБ, но на среща между премиера и съпредседателя на парламентарната група на реформаторите Радан Кънев преди местните избори Борисов категорично е заявил, че мястото ще е за кандидат, предложен от ГЕРБ. При тази ситуация от РБ се надяват да получат две места, но това не е сигурно. Най-вероятно по един пост ще вземат ДПС и Патриотичния фронт. На същото се надяват и от БСП.
Лоялният кандидат на ГЕРБ
Харесаният от Борисов нов председател Росен Желязков е бившият му главен секретар в Министерски съвет от първото правителство, твърдят от ръководството на ГЕРБ. За поста се обсъждаше и кандидатурата на председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, но според депутати от управляващата партия този вариант е отпаднал.
Желязков беше главен секретар на столична община по времето на Стефан Софиянски и остана на поста, след като Бойко Борисов спечели частичните избори за кмет на София през 2005 г. Когато ГЕРБ спечели парламентарните избори през 2009 г. и Борисов стана премиер, той беше назначен за главен секретар на МС. След като гръмна аферата “Костинброд” в деня на размисъл на парламентарните избори през 2013 г., той се оказа единственият обвиняем на прокуратурата по делото за надпечатаните бюлетини. Обвинението на прокуратурата към Желязков беше, че не е упражнил контрол и това е довело до свръхзапас от около 350 000 бюлетини. След близо две години съдебни дела обаче той беше окончателно оправдан от съда през май тази година.
Според работещи в КЗК Желязков, въпреки че е юрист с недълга практика, няма опит с конкурентното право, а единственият му досег с регулатора е бил покрай развалянето на концесията за боклука на София в качеството му на главен секретар на столична община и по поръчка на тогавашния кмет Бойко Борисов.
Росен Желязков каза пред “Капитал”, че на този етап никой не е разговарял с него по темата. “И аз чувам за това, но докато няма издигане на номинации, всичко е в сферата на добронамерените коментари”, заяви той. Желязков не е член на ГЕРБ, но се счита за изключително близък до Борисов.
Трима от ляво
Обсъжданите имена в редиците на БСП са изцяло партийни кадри. От “Позитано” 20 твърдят, че на този етап в изпълнителното бюро има внесени две кандидатури. Едната е на бившия лидер на БСП-София Ана Янева, която е номинирана от градския съвет на партията в столицата. Втората е на депутата Кирил Добрев, който е предложен за КЗК от колегата си Драгомир Стойнев (бивш министър в кабинета “Орешарски”) и от неправителствени организации. Кандидатурите им все още не са обсъждани от ръководството на партията.
Ана Янева е бивш депутат от БСП и бивш лидер на столичната организация на социалистите. Счита се за близка до Румен Овчаров. Тя го наследи на поста областен председател на БСП, когато Овчаров се оттегли сам през 2012 г. Преди това, когато Овчаров беше министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, Янева беше негов зам.-министър. Същият пост тя заемаше и в правителството на Пламен Орешарски.
Близки до Кирил Добрев твърдят, че ако кандидатурата му бъде внесена в парламента, той може да разчита и на гласовете на депутатите от формацията на бившия президент Георги Първанов – АБВ. Добрев е опозиция на сегашното ръководство на БСП и лидера Михаил Миков и се счита за близък до Георги Първанов.
Още един бивш депутат от БСП, сега адвокат, се спряга като кандидат за член на КЗК – Пламен Ранчев. Информацията за евентуалната му кандидатура обаче идва главно от адвокатските среди. От БСП отричат да обсъждат името. Още повече че Ранчев напусна редиците на социалистите. От АБВ казват същото. Пред “Капитал” Ранчев отрече някой да му е предлагал да го номинира за КЗК.
В дясната мъгла
Реформаторите планираха да обсъждат кандидатите си на заседанието на парламентарната група този вторник, но въпросът беше отложен за следващата седмица. При тях процесът е по-сложен, защото всяка една от партиите обсъжда кандидатите първо в рамките на собствената си формация, а след това и в блока. Пред “Капитал” лидерът на ДСБ Радан Кънев каза, че не е изключено да предложи 4-5 кандидатури. От СДС заявиха, че ще избират между две имена. Свои кандидати ще имат и от формацията на Меглена Кунева ДБГ.
Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов потвърди, че ще номинира зам.-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев за член на КЗК. “Това е единственият човек в държавата, който разбира от това. Той е единственият преподавател по конкурентно право”, каза той. Настоящият зам.-министър на отбраната вече е бил член на регулаторния орган от 1997 г. до 2003 г.
Съдия с минало
От ръководството на ДПС също твърдят, че не са обсъждали конкретни кандидатури за КЗК. Неофициално се твърди, че движението може да номинира съдията от Върховния административен съд (който отхвърля или потвърждава решенията на КЗК) Андрей Икономов. Името му нашумя преди малко повече от 10 години покрай получено право на строеж като крайно нуждаещи от синове, дъщери и роднини на висши магистрати в Приморско. Сред тях беше и 80-годишната майка на Икономов – Елка. Преди това Икономов се произнесе с две скандални съдебни решения – за отмяната на статута на защитена територия на “Камчийски пясъци” през лятото на 2006 г. и за закриването на природен парк “Странджа”. Нито депутати от ДПС, нито членове на ръководството бяха чували за кандидатурата на спорния съдия и за отговор препращаха към лидера на ДПС Лютви Местан с аргумента, че ако се е обсъждала подобна кандидатура, това е ставало в изключително тесен кръг.
Какъв да е председателят
Всички тези чисто партийни номинации не изглежда да притесняват депутатите. Дори РБ, които демонстрират, че е важно регулаторът да е силен и независим, не изглеждат възмутени от възможността комисията да приюти партийни послушници. Според Димитър Танев от блока членовете на КЗК трябва да са безспорни професионалисти и почтени хора, а на въпроса, че част от тези имена са партийни кадри, той отговори: “Дали един кандидат е член на партия или не, това не бива да бъде спирачка, но не бива да бъде и предимство. Комисията като орган все пак ще изпълнява определени държавни политики – борба с монополите и картелите. Били сме свидетели и на обратното – как абсолютно безпартийни хора вземат зависими решения.” На същото мнение е и съпредседателят на блока Найден Зеленогорски. “От дейността на този орган зависи постигането на икономически растеж”, смята той, но допълва, че не е непременно вярно, че ако си партиец, не си честен.
Част от депутатите казват, че трябва да има състезание на идеи за бъдещето на КЗК. “Смятам на всички кандидати да задам въпроса какви мерки ще предприемете за повече конкуренция в сектора на горивата и за свалянето на цените. Който не ми отговори конкретно, няма да го подкрепя в пленарната зала без значение кой го е издигнал”, казва Мартин Димитров.
Мнозинството обаче е в ръцете на ГЕРБ и ако трябва със съдружника си за специални задачи – ДПС, ще избере свой послушник. А борба с монополите и картелите изглежда няма да има, освен ако не е заповядана от интереса на премиера и приближените му. И така още поне пет години.
По темата работи и Елена Старидолска
