Ако бъде избрана за председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова ще възстанови правомощията на заместник-председателите в регулатора, които бяха иззети при управлението на Стоян Мавродиев чрез промени на вътрешния правилник. Ангажиментът бе заявен по време на изслушването пред депутати от комисията по бюджет и финанси в парламента във вторник, което приключи само за един час. Като единствена номинация за позицията, издигната от управляващата партия ГЕРБ, Караиванова заяви и че ще направи финансов одит на регулатора за последните шест години и че ще разреши кадровия недостиг в институцията чрез привличане на актюери и увеличение на заплатите на експертите.

Борсата – приоритет

На въпроси от депутати кандидатът отговори, че развитието на българския капиталов пазар ще бъде приоритетна задача. “Много трябва и много може да се направи. Факт е, че в момента капиталовият пазар е поставен в ъгъла, пазарната му капитализация е много ниска, около 10% от БВП на страната, докато другите капиталови пазари са с размер около и над 100% от БВП на държавите. Така че сред мерките, които би трябвало да се предприемат, са разнообразяване на финансовите инструменти, работа за по-голяма ликвидност и обем на финансовите инструменти. Трябва да се създадат условия за малкия и средния бизнес да може да се финансира от борсата”, бяха думите на Караиванова. Според нея пазарът би могъл да се отвори за търговия на деривативни финансови инструменти, а настоящите емитенти трябва да бъдат стимулирани да увеличат свободно търгуемия обем акции (free float), който са регистрирали на борсата.

Караиванова каза още, че ще разгледа възможността регулаторът да прави внезапни и изненадващи проверки на поднадзорни лица, като за разлика от досегашната практика на комисията ще публикува всичките си решения и мотивите към тях. “Ще поемем пълен курс към прозрачност в работата. Тя (комисията – бел. ред.) така или иначе е задължена да обяснява, това ще бъде свършено”, обеща още Караиванова и се ангажира с периодични срещи между регулатор и представители на инвестиционната общност, особено при промени в законодателството.

Първо знание за проверките

По отношение на състоянието в пенсионноосигурителния сектор и застраховането кандидатът за председател на КФН заяви, че ще изчака да минат проверките на активите и прегледът на балансите им, след който се надява, че доверието към тях ще се повиши. “В момента текат и се разглеждат законодателни инициативи от гледна точка подобряване управлението на пенсионните фондове и по-разнообразните опции за инвестиране, за да има възможност да се повиши и доходността. Така че предстои анализ и нашите решения със сигурност ще бъдат обусловени от гледна точка защита на интереса на осигурените лица, защото това е нашето задължение”, каза Караиванова.

На въпрос на “Капитал” дали е притеснена, че ще поеме поста при започнали такива проверки, тя каза, че работата й в Министерството на финансите, което има представител в управляващия комитет, който организира и надзирава проверките, й е дал възможност да се запознае частично с процеса, така че не се чувства неподготвена. “Щях да бъда много по-притеснена, ако заемах поста, след като те са приключили, без да знам как е воден процесът. Не съм притеснена, Министерството на финансите участваше като наблюдател в този процес, с ограничена налична информация по структурирането на проверките, но няма да вляза от позиция, в която въобще да не съм запозната с организацията.” По отношение на критиките, че проверките са зле организирани, Караиванова каза, че на базата на информацията, с която разполага, “не мисля, че има такава основателност на критиките, но си запазвам правото, след като се запозная в детайли, да предприема и корективни действия”.

Няколко въпроса без отговор

Изслушването на кандидата пред депутатите продължи точно 60 минути, като освен “Икономедиа” (издател на “Капитал”) друга неправителствена организация, професионална асоциация или медиа не зададе въпроси. От изпратените от редакцията 13 въпроса председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова призова кандидатът да отговори само на този за проверките, като обясни, че въпросът каква е оценката й за досегашната работа на КФН и за капацитета на регулатора “не трябва да намерят място в дискусията, тъй като целта на кандидата не е да прави оценка на досегашната работа на комисията”. По същия начин бе осуетен опитът да се получи мнението на кандидата дали КФН е отговорна за случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) и до каква степен е можела до предотврати фалита на банката. Негодувание, че на бюджетна комисия се разискват въпросите на “Капитал”, прояви и представителят на Патриотичния фронт Емил Димитров, който възнегодува, че по този начин медията само си прави реклама (бел. авт. – Народното събрание с правилата си дава това право и “Капитал” го прилага за всички регулатори).

От присъствалите на изслушването професионални организации като Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите и Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) становище изказа единствено последната. Председателят й Васил Велев изрази подкрепа за кандидатурата на Караиванова. “Ние приветстваме заявените ангажименти за равно третиране на подназдзорните лица, също така заявения диалог с инвестиционната общност. Приветстваме намеренията да се възстановят правомощията и отговорностите на зам.-председателите. Относно мерките за съживяване на капиталовия пазар бих иска да обърна внимание, че това не може да бъде задача на КФН само и ще е нужна подкрепа”, която професионалните организации демонстрираха, че са готови да предоставят.

Съгласно процедурата за избор гласуването на номинацията на Караиванова ще се случи още тази седмица, най-вероятно в сряда. За да бъде успешно гласуването, за нея трябва да са гласували повече от половината присъстващи в залата депутати.