*Препечатано от Дойче Веле
Застъпник за правата и свободите, който не се интересува от правата и свободите. Ето такова нещо са на път да си харесат българските депутати. При това в подозрително единство между управляващи и опозиция. Разбираме го по колективната подкрепа, която представители на ГЕРБ, Реформаторския блок и БСП са готови да окажат на депутатката от левицата Мая Манолова – кандидат за длъжността национален омбудсман. Изненадващ избор, като се има предвид, че Манолова не е известна с позиция по основните прояви на нарушени права в страната. Ако не броим защитата на социални права, разбира се, но само в случаите, когато са били нарушавани от правителство с по-дясна политика.
„Заслугите“ на Манолова
Инак Манолова не е била активна по въпроси на расистки сблъсъци, хомофобия, права на жените или на детето. Нейният принос за изборното законодателство е количествено голям, но качествено уязвим – поне ако се вгледаме в предстоящите избори, на които по нейно настояване ще могат да гласуват и села с едва 100 жители. Поправка, която улеснява купуването на гласове и роднинския тип изборност. Помни се и нейното гласуване за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Също както и неразследваната ѝ роля в популяризирането на аферата с незаконно отпечатаните изборни бюлетини в Костинброд през 2013 година.
Това не е избор, правен с мисъл за институцията на омбудсмана. Манолова очевидно е харесана за този пост по някакви други причини. Твърди се, че в БСП тя пречи. И че ГЕРБ и РБ са готови да я подкрепят в замяна на по-важна услуга от левицата. Но каквато и да е причината, тя не е толкова важна. Важното е, че на омбудсмана отново се гледа като на разменна монета. Че в тази игра участват политически сили от целия спектър. И че тази практика изглежда хронична.
Първите два мандата на омбудсмана
Фигурата на националния омбудсман беше въведена преди десет години с идеята той да служи като застъпник за правата и свободите на гражданите. През първия 5-годишен мандат омбудсман беше Гиньо Ганев, който се запомни повече със светските си прояви, отколкото с реалната си дейност в защита на хората. Ганев имаше активна позиция по въпроса за нарушенията в изравнителните сметки на “Топлофикация”, но също и необяснима реакция пред българските институции относно правото на съмнителния бизнесмен Майкъл Чорни да се върне в България. Пресата пък свързваше Ганев с придобиването на общински терен в Свети Влас, със сключването на договор с преотстъпено право на строеж, както и с продажбата на апартаменти в новопостроената сграда за общо 150 000 лева, които не са вписани в годишната декларация до Сметната палата.
През втория мандат омбудсман стана председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. Много по-енергична и много по-ефективна фигура от своя предшественик, но все пак далеч от активността, която би следвало да се очаква от него. Особено в последните месеци, когато Пенчев не взе отношение към расистките изказвания на министри и депутати, включи се със закъснение в дискусиите за кризата в Гърмен и съвсем не присъства в дебата след побоя в Орландовци. Всичко това нямаше да направи голямо впечатление, ако не ставаше дума за човек, който преди време се ангажира със също толкова непопулярни в българското общество теми като правата на бежанците например. Или който беше готов да си навлече гнева на медиите, след като атакува расистко заглавие във вестник.
Наскоро Пенчев обяви, че не изключва втори мандат – цел, която може би изисква поведение, съобразено с предпочитанията и нравите на депутатите. Пореден хипотетичен щрих към печалната българска среда, в която грижата за институцията е поставена на някое от последните по важност места.
