* Препечатано от Дневник

Пълния текст на писмото на Иван Искров до парламентаДО

43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Позволете ми да се обърна към Вас по повод на изтичащия ми мандат като управител на Българската народна банка (БНБ) и определените в Закона за БНБ срокове за избиране на нов управител на Централната банка. Както е известно, мандатьт ми изтича на 10 октомври 2015 г., а законът определя периода 10 юли – 10 август като времева рамка за извършване на избора на нов управител, който да встъпи в длъжност от 10 октомври 2015 г.
Приветствам своевременното приемане от 43-то Народно събрание на процедурните правила за избор на управител на БНБ като важна стъпка за избор на следващ управител със солидна парламентарна и политическа подкрепа. Вярвам, че който и от четиримата номинирани колеги да бъде избран, той ще съумее да събере около своята концепция за управление и своята личност една внушителна парламентарна подкрепа – условие, което ще допринесе не само за неговия висок авторитет като нов ръководител, но и ще бъде отчетено като институционална подкрепа за Българската народна банка.Както съм заявявал многократно, точно такъв избор е необходим, за да бъде избегната потенциална ситуация на вакуум в ръководството на Централната банка.

В противен случай би бил накърнен авторитетът на най-старата публична институция в България и би
било възпрепятствано изпълнението на много важните непосредствени задачи, стоящи пред БНБ.
Известно е, че Централната банка е натоварена от българското законодателство и от правото на Европейския съюз с много и съществени отговорности. Сред тях – в средносрочен хоризонт, през тази и следващата година – са и мерките по отношение на банковия надзор, банковото законодателство и банковия сектор, които се съдържат в Националната програма за реформи, приета неотдавна от българското правителство.Тази Програма е представена на Европейската комисия в рамките на процедурите на Европейския семестър и в нея са разписани подробно и със съответния график за изпълнение редица задачи, свързани с:

– оценка на съответствието на надзорните практики на БНБ с Основните принципи за ефективен банков надзор на Базелския комитет по банков надзор;- създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции в България;

– преглед на качеството на активите и стрес-тест на целия банков сектор.
Бих искал да подчертая, че изпълнението на горепосочените задачи изисква на първо място институционалното укрепване на БНБ и категоричното разрешаване на настоящите кадрови въпроси с избор на нов управител – лична воля, която многократно публично съм изразявал – както и на подуправители, в стриктно съответствие със
законовите процедури и срокове.
В този контекст, във връзка с изтичането на 23 октомври 2015 г. на мандата на г-н Калин Христов, използвам случая да припомня също законовото изискване Народното събрание да избере подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“ (т.нар. валутен борд), в периода от 23 юли до 23 август 2015 г.Става дума за една от ключовите функции на Централната банка. Този избор е изключително значим и свързан най-пряко с поддържането на макроикономическата и финансовата стабилност в България. Вярвам, че

43-то Народно събрание ще намери воля и ще поеме отговорността за навременен избор, при широка подкрепа, на най-подходящата професионална кандидатура за тази позиция.
Същевременно съм длъжен да изразя безпокойство от обстоятелството, че Народното събрание не успява – вече в продължение на над 4 месеца – да стигне до  решение за избора на нов подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“ в БНБ. Такова забавяне е фрапиращо с оглед на това, че Народното събрание прие още на 5 февруари т.г. процедурни правила за избор на този подуправител.Припомням, че в изпълнение на своето законово задължение още на 29 януари т.г. внесох в Народното

събрание предложение за избор на подуправител-ръководител на управление „Банков надзор“, но за съжаление това предложение не беше подложено на парламентарно обсъждане и гласуване.
Липсата на избран подуправител начело на управление „Банков надзор“ възпрепятства укрепването на това изключително автономно и ключово за работата на целия банков сектор управление B БНБ. Забавянето на избора също дава недобър сигнал в условията на продължаващите колебания на международните финансови пазари и предизвикателствата в европейски и регионален план.
През последните няколко месеца БНБ предприе всички възможни мерки за ограничаване на ефектите от едно негативно развитие в Гърция върху банките в България и към днешна дата банките у нас, вкл. тези с гръцки собственици, нямат никакви експозиции към Гърция и са абсолютно независими операционно. Това би ги предпазило от всякакви негативни сценарии, свързани с бъдещи решения за Гърция. Независимо от
това, процесът на разрешаване на дълговата криза в Гърция най-вероятно ще бъде продължителен и ще остане потенциален източник на несигурност и напрежение. В такава среда безусловно е необходимо БНБ да разполага е ясен мандат и перспектива пред нейното ръководство, за да работи, заедно с останалите институции в страната, за поддържане на макроикономическата стабилност и в защита на дългосрочните национални
интереси.
Както е известно, законът повелява Народното събрание да избира подуправителите-ръководители на основните управления в БНБ по предложение на управителя на БНБ.
С оглед на всичко казано по-горе, аз съм воден от желанието си да дам възможност на моя наследник максимално бързо да попълни ръководния екип на Централната банка, като лично той номинира и предложи без забавяне подходящи кандидатури за подуправители.
Вярвам, че по този начин ще бъде улеснен и катализиран процесът по избор на нов управител на Централната банка и неговото встъпване в длъжност веднага след избирането му, без да е необходимо да се изчаква изтичането на моя мандат на 10 октомври 2015 г.
Призовавам народните представители от 43-то Народно събрание за максимално бърз избор на нов управител на БНБ в съответствие със законовите процедури и срокове.
Воден от горните съображения, моля настоящето писмо да се счита за подадена, считано от 10 юли, оставка от поста управител на БНБ.
Искрено се надявам да бъдат избегнати всякакви политически разногласия и партийни противоборства, които биха провалили този избор в определения срок. Подобно развитие би се отразило негативно на институционалния авторитет на Народното събрание и БНБ – развитие, което дълбоко вярвам, че трябва да бъде избегнато.
Позволете ми в заключение да изразя своето уважение към Вас, народните представители в 43-то Народно събрание, и да пожелая здраве и мъдрост при вземането на важните за Родината ни решения.
С УВАЖЕНИЕ:
Иван Искров

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

август 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения
    by 'parliament.bg' on 02.08.2026 at 21:00

    Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 52-рото Народно събрание Законодателна дейност През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания. В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации. През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното […]

  • Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание
    by 'parliament.bg' on 30.07.2026 at 21:00

    Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от […]

  • Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс
    by 'parliament.bg' on 29.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание […]

  • Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
    by 'parliament.bg' on 28.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този […]

  • Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година
    by 'parliament.bg' on 23.07.2026 at 21:00

    Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.  Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.   Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение […]

Последвайте ни: