Анализ на Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ. Дневник.
На знаковия 10.11. 2015 г. изтича срокът за номиниране на бъдещите инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/.
В сегашната конфигурация на политически сили, конюнктурни интереси и игра на тронове, този избор става изключително интересен. Нещо повече, начинът, по който ще бъде осъществен, и хората, които ще бъдат избрани, могат сериозно да наклонят везните в посока за или против дълбока реформа в съдебната власт.
Нищо чудно тогава, че
мълчанието около имената на бъдещите номинации е толкова крещящо
То само подчертава колко важни са договорките за тези, които ще трябва да проверяват магистратите. И най-вероятно тези договорки са започнали доста по-отрано.
В една нормална демократична държава подобно договаряне не би представлявало проблем, най-малкото, защото щеше да бъде видима част от целия процес. В България обаче, където стандартите за демокрация са на нивото на амбулантна търговия с влияние, мълчанието създава горчивото усещане за нечистоплътни съгласия в името на пълен контрол над съдебната власт през ИВСС.
Защо овладяването на Инспектората е толкова важна задача?
Инспекторатът беше замислен като чистач (в добрия смисъл на думата) на съдебната система
Неслучайно неговото създаване беше уредено с промени в Конституцията – да покаже колко е ключово и нужно наличието на орган, който да бъде обективен коректив на системата: бидейки вътре, да й показва отвън как тя може да се подобри и да заработи по-ефективно.
Той проверява работата на съдиите, прокурорите и следователите, но без да засяга тяхната независимост и да се намесва във вътрешното им убеждение. С други думи, чрез проверките, които ИВСС извършва, той може да идентифицира системни проблеми, свързани със забавяне на дела, натовареност, лоша организация на работния процес и други фактори, които са довели до незадоволително представяне на даден съд или прокуратура. И тези проверки могат да се инициират както от него, така и от нас като потребители на съдебната система. Резултатът от работата на ИВСС е, че той може да отправя сигнали, да прави предложения и препоръки за „изчистване“, действително отстраняване на проблемите в системата, оптимизиране на нейната работа и „полиране“ на сериозно надраскания й имидж.
Това е сегашното положение.
В играта на тронове обаче сериозно се наместват и висящите в Народното събрание предложения за промени в Конституцията. Макар и доста анемични по своя характер, особено по отношение на прокуратурата, те все пак предлагат сериозно разширяване на правомощията на ИВСС.
Ако бъдат приети в сегашния си вид, то ИВСС ще получи правомощия, които значително увеличават обема на проверките
които извършва. В тях ще може да се включва и проверяване на почтеността на даден магистрат, наличие на конфликт на интереси, пълнота и вярност на имуществените декларации, както и „прояви уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите“. На практика
ИВСС ще получи възможността да проверява все симптоми от състоянието на съдебната власт, които я превърнаха в хронично болно звено от управлението на държавата и я направиха толкова зависима.
Ето защо, бъдещите инспектори трябва да бъдат хора с безупречна почтеност, авторитет и компетенции, и да се ползват с уважението на колегите си. Едва ли някой би искал самите проверяващи да бъдат или да станат обект на подобна проверка. Важно е още това да са хора, които не търсят реваншизъм, а действително искат да работят за своите колеги в съдебната власт и за нейното достойно лице. Поради това и процедурата за избор на инспектори за Инспектората към ИВСС е една от малкото, където е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, за да се избере съответният номиниран. Квалифицираното мнозинство показва необходимостта от намиране на най-голям политически консенсус в името на отстояване на независимостта на съдебната власт.
Или поне така би трябвало да бъде.
На този етап са известни само 7 имена на потенциални кандидати. На безпрецедентни общи събрания на Гражданската и Търговската колегия и на Наказателната колегия на ВКС, върховните съдии предложиха списък със шест съдии, които отговарят на изискванията за кандидати за инспектори в ИВСС. Това са Ценка Георгиева, Мария Славчева, Любка Богданова, Теодора Нинова, Елена Величкова и Лидия Стоянова.
Само преди дни съветът на „Движение България на гражданите“ е обявил, че ще подкрепи кандидатурата на съдия Диана Добрева от Върховния административен съд.
Главният инспектор Теодора Точкова също излезе с открито писмо до парламента
призовавайки за провеждането на информиран избор с безспорност на качествата на кандидатите, с необходимостта от профилиране с оглед на различните дела и преписки, които те ще проверяват, и с нуждата „още към момента на избора да се осигури и възможността за такова профилиране по правна материя“.
За първи път съдебната власт проявява положителен рефлекс и дава пример на политиците.
Прави впечатление, че до този момент професионалните организации на съдии и прокурори не показват очакваната активност. За разлика от процедурата по избор на главен инспектор, където беше впрегната цялата професионална и гражданска енергия и беше показано как трябва да се правят подобни избори, сегашната пасивност притеснява.
10 ноември е зад ъгъла и все още не е късно за номинации
Неприятно ще бъде, ако организациите последват примера на политиците и излъчат номинации в последния момент.
Късното обявяване е един от основните пороци на изборите, които Народното събрание провежда. В сегашната ситуация, обаче, факторът „липса на време“ не може да бъде оправдание, защото НС удължи срока за номиниране. Изчакването на последния момент не работи за никого.
От 2013 година досега обществото ни съзря и ефектът на изненадата има по-скоро отрицателно значение. Превръща се в откат, който може да засегне органа, който „изстрелва“, в случая номинира кандидатите – Народното събрание.
На сайта на парламента отдавна трябваше да присъстват имена на номинирани
за да видим ние, и най-вече магистратите, които ще бъдат пряко засегнати, в каква посока мислят депутатите и къде е възможен политическия консенсус. Ранното оповестяване има и един допълнителен много важен смисъл. Виждайки имената, „проверявайки“ ги през публичната лупа, на следващия етап от процедурата, парламентът може да предпази номинираните от неприятни изненади
(пример – изборът на съдия за КС от парламентарната квота и начинът, по който протече изслушването на двамата кандидати в Правната комисия).
Правомощията и властта, които се съсредоточават в Инспектората към ВСС, са огромни. Също толкова огромен е и потенциалът му да раздвижи системата и да я насочи към реална реформа. От другата страна на уравнението стоят не по-малки политически интереси и добре обмислени механизми за влияние върху съдебната власт.
Бъдещите десет инспектори ще бъдат изправени пред нелеката задача да служат на системата и да защитават нейната независимост, или да служат на избралите ги от парламента, осребрявайки своята зависимост.
