* Препечатано от Правен свят, автор: Елена Маринова

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е един от основните регулаторни органи като може смело да се каже – и един от важните правоохранителни в България, а и във всяка цивилизована държава. КЗК следи за основните нарушения срещу конкуренцията, т.е. следи да е стабилна основата на пазарната икономика. В допълнение, КЗК в България има и още по-големи правомощия – тя правораздава като първа инстанция по споровете за обществени поръчки и концесии, като именно на тази инстанция се събират основните доказателства.

От самото си създаване КЗК беше притискана от изпълнителната власт и силните на деня да изпълнява поръчките им. По този начин комисията беше поставена в невъзможност да има предписваната й от закона независимост. А и за каква независимост може да става въпрос, когато с промяна на закона можеха да се направят персонални промени във въпросния “независим” регулаторен орган. Странно е например, че в бедна България, като се извадят данъци, акцизи и пр., цените на някои видове стоки са едни от най-високите в ЕС, който уж е общ пазар. Новият екип на КЗК би следвало да обясни подобни странности. В интерес на истината следва да се отбележи, че винаги досега българската КЗК е поддържала добри позиции в Главна дирекция “конкуренция” на ЕК.

Съобразно едновременна оценка на няколко фактора – университетите, които са завършили, езиците, които владеят, административния опит на ръководна позиция (особено за председателя и зам.-председателя), характера на работата им и изявите им, може да се обобщи, че сред кандидатите за членове на КЗК има 4 силни и сериозни кандидатури.

ГЕРБ предложиха за председател на КЗК една наистина впечатляваща кандидатура – на бившия главен секретар на Министерския съвет в първия кабинет “Борисов” – Росен Желязков. Той е завършил 9-то ЕСПУ с преподаване на френски и испански език. След това е приет право в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”, който завършва с отличен успех.

Владее английски, френски и испански.

Има впечатляващо богат административен опит и във всички структури, в които е работил, е оценяван като превъзходен администратор. Още докато следва, започва работа в районното кметство “Средец”. Там е секретар и и.д. кметски наместник (1995 г.). После, става за 4 г. адвокат. Следват 2 г. като зам.-кмет на район “Лозенец”. Отново 4 г. адвокатстване, за да се завърне към местната власт – но вече в Столична община. Заема високи административни позиции – секретар на Столичната община и Главен секретар на Министерския съвет. Докато е бил адвокат Росен Желязков се ползва с отлично реноме в гилдията. Административните длъжности, които е заемал, а и работата му като адвокат, му дават богат опит в сферата на обществените поръчки, които са едно от двете основни направления на дейност на КЗК.

Патриотичният фронт предлага една много силна кандидатура – на Димитър Кюмюрджиев – за зам.-председател на КЗК. Сега той е зам.-министър на отбраната. Димитър Кюмюрджиев е завършил английска езикова гимназия в родния си град Бургас. През 1984 г. завършва Юридическия факултет на СУ ” Св. Климент Охридски” От 1997 до 2003 г. е член на КЗК. През периода 1999-2003 г. е член на основния екип на Република България за преговори по присъединяване на страната към Европейския съюз като ръководител на работна група “Политика на конкуренцията”. През 2002 г. е ръководител на междуведомствената група към МС за изработване на Закона за държавните помощи. От 1995 г. до 2000 г. е представител на Република България към Групата срещу корупцията на Съвета на Европа. От 2010 г. е адвокат  и като такъв е представлявал страната по множество преписки и дела в Европейската комисия и Общия съд на ЕС в Люксембург. От 2002 г. е хоноруван преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” – в началото по “Право на конкуренция”, а от 2012 г. по “Държавни помощи и Регламенти на ЕС”. Димитър Кюмюрджиев има множество научни публикации по проблемите на конкуренцията и прилагането на правилата на държавната помощ. През 2005 г. в съавторство с Петьо Славов издават монографията “Защита на конкуренцията и държавни помощи”. Специализирал е право на конкуренцията, конкурентна политика и индустриална собственост в  Световната банка – Вашингтон, в Токио, в Европейската комисия – в Брюксел и в Лондон.

Депутати от парламентарната група на “Български демократичен център”, номинираха юриста Стамен Гърбелов, магистър по право на Европейския съюз от университета “Карлос III” в Мадрид. Професионалната му кариера започва в КЗК през 2008 г., където в момента е директор на дирекция “Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”. Да си директор на дирекция в КЗК предполага наличие на специализирани знания, което е сериозно предимство. За съжаление има случаи, когато КЗК се въздържа да установява някои случаи на нелоялна конкуренция. Но това зависи преди всичко не от директорите на дирекции, а от комисарите.

ДПС предлага за член на КЗК бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател е в Катедра по конституционноправни науки на ЮФ на Софийския университет. Член на ЦИК (1995 – 2006). Секретар по правни въпроси на Президента на Републиката (2001 – 2006). Съдия в Конституционния съд (2006-2015). Изложеното сочи отлични характеристики като юрист и като администратор. Недостатък е липсата на специализиран опит по дейностите, с които се занимава КЗК.

Вероятно и другите предложени кандидати си имат своите качества, които ще бъдат изтъкнати и доказани пред депутатите.

Интересно ще е дали изборите на членове на КЗК отново ще се развият по добре познатия сценарий като “политически сделки” или пък най-после парламентът ще се постарае, след истинско състезание, да избере читави членове на КЗК, които да могат да изпълняват изключително важните задачи на регулатора. Всъщност в тези случаи се вижда на кого му дреме за държавата му или мисли само за себе си.

 

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

юни 2025
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

В ПАРЛАМЕНТА:

Многовековна Хисаря винаги се е отличавала със своята топлота и гостоприемство, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя беше официален гост на закриването на Празниците на град Хисаря 2025 г. Наталия Киселова отбеляза, че през тази година празниците са се провели под мотото „Традиция, култура, вдъхновение“ и това не е случайно. Всяка година древна Хисаря се превръща в център на изкуство, музика и творчество, подчерта председателят на парламента. „През последните седем дни Хисаря бе най-цветната сцена на открито в нашата страна. Десетки и стотици имаха възможност да се изявят, да се срещнат с обичани и утвърдени артисти, които предложиха [повече]

Парламентът прие на второ четене Законопроект за пазарите на криптоактиви. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. Със законопроекта в националното законодателство се въвеждат мерки за осигуряване на условия за прилагане на изискванията на регламенти на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви, информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, както и мерки, свързани с оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Във времето за парламентарен контрол на въпроси на народни представители отговориха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и министрите Мариaн Бачев, Петър Дилов и Даниел Митов.   [повече]

Присъединяването към еврозоната е с огромен потенциал да се превърне в катализатор за успешното развитие на България в условията на глобална несигурност. Това заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова на 33-тото издание на годишните банкови награди „Банка на годината“. От всички нас - институции, бизнес, общество, зависи да използваме потенциала и да го развием, отбеляза още Наталия Киселова. Тя изрази увереност, че с общи усилия ще преодолеем предизвикателствата, за да отчете всеки един български гражданин, всеки предприемач ползите от членството в еврозоната и от стабилния ни банков сектор. Председателят на парламента посочи, че бизнесът, синдикатите, академичните среди и неправителственият [повече]

Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Това записа парламентът, който прие на второ четене  Закон за несъстоятелност на физическите лица. Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен, прие Народното събрание. Той осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са [повече]

Авариите в Чернобил и Фукушима са във фокуса на документалната изложба „Катастрофата на мечтите“, която беше открита в Народното събрание. Експозицията включва близо 40 фотоса на Александър Тишченко (Алекс Луна) и Шигеру Йошида, които засягат психологическите и естетическите последствия от два от най-големите ядрени инциденти в света. Събитието бе организирано по инициатива на народния представител Любен Дилов-син и на председателя на парламентарната Комисия по отбрана и на Групата за приятелство България – Украйна Христо Гаджев. Изложбата е важна за всички българи, защото страната ни беше една от най-пострадалите държави от аварията в Чернобил, подчерта Любен Дилов-син. По думите му това [повече]

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова прие от името на българския парламент председателството на Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС). От 1 юли 2025 г. Народното събрание на Република България ще ръководи парламентарната асамблея за период от шест месеца. Делегация, водена от председателя на Народното събрание Наталия Киселова, е в Баку за участие в 65-ата генерална асамблея на ПАЧИС. Въпреки променящия се геополитически дневен ред, сме решени по време на нашето председателство да допринесем за процеса на засилване на интерпарламентарното сътрудничество като се фокусираме върху устойчивостта, културната интеграция, управлението на кризи и международните партньорства, отбеляза в приветствието си към [повече]

Азербайджан е ключов партньор на България в областта на енергетиката, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова по време на среща с президента на Република Азербайджан Илхам Алиев. Българска парламентарна делегация, водена от председателя на парламента, участва в 65-ата генерална асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС), която се провежда в Баку. Наталия Киселова изрази задоволство от възможността да разговаря с президента на Азербайджан и даде висока оценка на двустранния политически диалог на всички нива. Той дава възможност за обсъждане на текущите двустранни въпроси, както и за обмен на мнения по актуални регионални и глобални теми, допълни тя. [повече]

Парламентарните връзки и сътрудничеството в областите на енергетиката, транспортната свързаност, образованието, културата, туризма и околната среда обсъдиха председателят на Народното събрание Наталия Киселова и председателят на Милли Меджлиса на Азербайджан Сахиба Гафарова. Наталия Киселова отбеляза, че оценяваме взаимодействието между парламентите като важен градивен елемент в развитието на отношенията между Република България и Република Азербайджан, укрепващ стратегическия диалог и допринасящ за надграждане на двустранните връзки. Поддържането на парламентарни контакти на високо равнище, включително и между парламентарните комисии и групите за приятелство играят важна роля за развитието на българско-азербайджанските отношения като цяло и съдържат неизползван потенциал, който в бъдеще следва да оползотворим, [повече]

Последвайте ни: