Автор: Теодор Славев, публикувано в Dnevnik.bg:
За никого не е тайна, че живеем в налудничава държава. Този аспект на колективното
ни битие се отразява и в т.нар. кандидатпрезидентска кампания. Чертожниците на общественото мнение вече заложиха алогични образи за желания президент в съзнанието на електората.
Очакванията към профила на бъдещия президент тръгват от бащица-обединител, майка-изповедник, брат-войн, сестра-умиротворител и се стигне до по-съвременни вариации на супергерой като Батман, което си е потвърждение, че сме създали реална вариация на антиутопичния Готъм сити.
Много малко от обявените вече кандидати излизат с
нещо конкретно, което да има някаква връзка с правенето на политика в рамките на президентските правомощия.
Опасността за избирателите е дебатите в кампанията да се затворят, да се избягва поемането на ангажименти и да не се даде ясен отговор на преки въпроси.
Това оставя пространство всичко да се върти около орбитата на ретроградния Меркурий, което съдейства за пълното и всеобхватно обезпредметяване на държавните органи. Тази тактика се вписва чудесно в рамките на установената у нас превзета държава – фактическо състояние на институционалната инфраструктура, при която органите, призовани да защитават интересите на гражданите, са пленени от мощно олигархично малцинство, което ги е подчинило на собствените си интереси.
Изборите ще са с повишена трудност и ще изискват проактивни усилия от критично настроения избирател. На първо време да се информира за това
какво може да прави президентът
в условията на парламентарна република
Сред немногото дискреционни правомощия на държавния глава, тоест такива, при които взема решения самостоятелно, e участието му в конституирането на публични органи (Чл. 98, ал.7 от Конституцията на Република България).
Съгласно действащото законодателство той назначава:
– един от членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (която в момента на практика не функционира след скандала с “тефтерчето на Златанов”) и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/;
– двама членове на Съвета за електронни медии /СЕМ/;
– представител в Съвета по наркотичните вещества;
– трима членове на Управителния съвет на Българската народна банка;
– четирима членове на Комисията за защита от дискриминация;
– един член на Комисията за регулиране на съобщенията;
– една трета от съдиите в Конституционния съд.
И още:
– директора на Държавна агенция “Разузнаване”;
– началника на Националната служба за охрана;
– и главния секретар на Министерство на вътрешните работи по предложение на Министерския съвет.
Темата с назначенията на ръководствата на независимите контролни, регулаторни и надзорни органи от Народното събрание е болезнена. Първо заради недъзите на избора на един или друг ръководител на публична институция, и второ, заради систематичните дефицити на прозрачност, почтеност и отговорност при назначенията. Те са толкова сериозни, че има опасност да се говори за процедура по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС относно нарушения на върховенството на закона, което минимум ще доведе до влизане в обяснителен режим на страната ни, а в най-лошия сценарий до санкции и отнемане правото ни на глас в Съвета.
Затова е добре да помним, че президентът носи отговорност и за назначения на висши държавни служители.
Следващият президент ще бъде или съучастник в порочния начин, по който се правят тези назначения, или ще бъде гарант за минимална прозрачност.
Следващият президент ще подпише указите за назначаване на следващия главен прокурор и на следващия председател на Върховния административен съд
И преди да си сложи подписа, той или тя трябва много сериозно да прецени дали изборът от Висшия съдебен съвет отговаря на стандартите за публичност, прозрачност, професионални и личностни качества.
Пряко проявление на президент, загрижен за националния интерес, ще е той или тя да осигурят нормална среда за работа на институциите като станат бариера пред политическото кукловодство.
Това може да стане по два начина.
Първо, с активна позиция по темата и с налагането на добър пример чрез въвеждане на минимални стандарти за прозрачност, почтеност и отговорност на лицата, които президентът посочи да заемат една или друга позиция, особено в системата на сигурността.
Към президентската администрацията би могло да се създаде звено или независима експертна комисия, която да е натоварена с проучването на професионалните и моралните качества на кандидатите. Това ще даде на обществото гаранция, че излъчените от президентството висши държавни служители са почтени хора и биха опазили независимостта на институциите, оставяйки ги да си свършат работата и да постигат резултати.
Вторият начин е чрез иницииране от президента на конституционна поправка за въвеждане на борд за висшите назначения въобще.
Въпрос на експертна дискусия и на политически диалог, който се надяваме да видим в кампанията, е как да се уцели нормативният баланс за структурирането на борда, но без съмнение обществото ни има нужда от конституционни гаранции, че най-важните назначения в държавата, чрез които тя всъщност изпълнява всичките си функции, ще се случват по правилата. Това, разбира се, би вкарало бъдещия президент в голямата политическа интрига, тъй като
ще докосне нервната система
на опериращата зад кулисите олигархия
Очакванията това да се случи са ниски, защото отвоюването на държавата обратно не е лесно начинание.
Дори и за Батман.
