*Препечатано от Капитал, автор Люба Йорданова

Настоящият омбудсман Константин Пенчев или депутата от БСП Мая Манолова – между тези две кандидатури народните представители ще избират днес новия обществен защитник. Гласуването е тайно, а за победител се счита този, който събере повече от половината от гласовете. Засега по неофициална информация единствените сигурни гласове за Пенчев идват от Реформаторския блок, докато за Манолова вероятно ще гласуват освен от БСП, и от ДПС, Патриотичния фронт, АБВ, БДЦ и „Атака“. Насторенията в ГЕРБ са по-скоро срещу Манолова, но не е ясно дали има общо политическо решение за това как да гласува формацията на Бойко Борисов. Ако никой от двамата кандидати днес не събере достатъчно гласове, ще има балотаж, който може да е и след ваканцията на парламента през септември.

Макар партиите да не изглежда да отдават голяма важност на избора на омбудсман (Пенчев беше номиниран в последния момент от Реформаторския блок, Манолова очевидно сама води кампанията си, а трета кандидатура така и не се появи), ролята на обществения защитник съвсем не е малка. Той и екипът му трябва да са институцията, към която хората да се обрънат когато смятат, че правата им са нарушени, която защитава уязвимите и контролира дали властите работят в обществен интерес. И то не само по сигнали, но и по своя инициатива. Омбудсманът е и единствената връзка на гражданите с Конституционния съд, който може да сезира за закони, нарушаващи права и свободи на хората. Общественият защитник може да дава препоръки за промени в закони и други административни актове, както и да сигнализира прокуратурата при съмнения за престъпления (виж още в карето).

През последните години се увеличи броят на хората, които разпознават институцията на омбудсмана и се обръщат към нея за помощ. Все още обаче основните жалби са свързани с недоволство от битови сметки или неуредени спорове за собственост. На заден план остана например едно от ключовите задължения на институцията – защитата на уязвими групи. Всъщност от 2012 г. омбудсманът изпълнява и функциите на Национален превантивен механизъм според Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Зад сложната терминология се крие изключително важна задача – да се гарантира човешко отношение към хора, които по някаква причина са лишени или ограничени от свобода. Това включва арестувани, затворници, бежанци в центрове, деца и възрастни с увреждания в домове, пациенти в психиатрични клиники, младежи в поправителни домове – все групи хора, за които има множество доказателства, че правата им в България не се спазват. Омбудсманът има право на достъп без предизвестие до всички места за задържане, както и до цялата информация за хората там и до лични разговори с тях.

Така че въпреки незаинтересоваността на политиците, днешният избор на нов омбудсман е важен – най-вече за хората.   


Задълженията на омбудсмана

– приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и предоставящите обществени услуги
– прави проверки по постъпилите жалби и сигнали
– отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок (а ако случаят изисква по-обстойна проверка, в срок от три месеца)
– прави предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи
– посредничи между административните органи и засегнатите лица
– прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба
– инициира сезиране на Конституционния съд, ако се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна
– предоставя становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека
– защитава правата на децата
– отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека
– уведомява прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер
– изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.


 

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

август 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения
    by 'parliament.bg' on 02.08.2026 at 21:00

    Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 52-рото Народно събрание Законодателна дейност През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания. В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации. През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното […]

  • Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание
    by 'parliament.bg' on 30.07.2026 at 21:00

    Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от […]

  • Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс
    by 'parliament.bg' on 29.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание […]

  • Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
    by 'parliament.bg' on 28.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този […]

  • Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година
    by 'parliament.bg' on 23.07.2026 at 21:00

    Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.  Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.   Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение […]

Последвайте ни: