* Интервю на Самуил Огнянов, 24 часа
Премиерът Бойко Борисов ме покани след консултации с широк кръг от хора, казва кандидатът за шеф на БНБ, предложен от ГЕРБ.
България трябва да влезе в единния банков надзор.
Нужен е стрес тест на активите на банките, но да е през юли 2016 г.
– Г-н Радев, какво ви накара да приемете поканата да оглавите БНБ?
– На първо място, възможността да направя нещо полезно за страната си в труден момент и на толкова отговорна позиция. Разбира се, и начинът, по който беше отправена поканата: необходим ни е професионалист с доказани качества в страната и чужбина без политически и бизнес обвързаности.
– Кой ви покани?
– Премиерът Борисов, който ме информира, че е консултирал поканата с широк кръг от хора. Получих също така ясни индикации за подкрепа от парламентаристи от различни групи и колеги от съсловието, чието мнение високо ценя.
– От ГЕРБ ви посочиха като най-подходящ за поста. Защо смятат така? Все пак от години не сте в България.
– Те могат най-добре да отговорят на този въпрос. Предполагам, че са взели предвид факта, че
моят опит е граден и тестван в България, при това в трудни условия
Все пак съм бил зам.-министър на финансите в шест правителства и основателно или не, някои ме свързват с постигнатата фискална консолидация.
Именно опитът и постиженията ми в България са основната причина да бъда приеман добре навън, а не обратното. Друг фактор, който те най-вероятно са отчели, е десетгодишният ми опит в управление на банки, включително участието ми в управлението на най-старата международна банка за развитие в Европа.
– Държите ли да получите подкрепа от всички партии в парламента?
– Всеки би се радвал да получи широка подкрепа, но в случая въпросът е не толкова личен, колкото институционален. При сегашната криза на доверие в БНБ и при безпрецедентната ситуация на юг от нас управител с половинчат политически мандат би бил институционален проблем за страната. В този смисъл трудно би се намерил по-лош момент от сегашния за тяснопартийни сметки при вземането на решение за нов управител на БНБ и неговия екип.
– Какви спешни промени са нужни в БНБ?
– Има сериозен проблем със структурата на управление на БНБ. В момента почти
всички правомощия и отговорности по банковия надзор са концентрирани в един от подуправителите
на банката, чиято позиция при това е вакантна от доста дълго време.
Това прави цялата система на надзор силно уязвима на външен натиск и влияние. Тук са необходими бързи законодателни промени, които да ангажират отговорността на управителя и на целия управителен съвет.
– Трябва ли банковият надзор да има по-широки правомощия?
– Правомощията на банковия надзор са достатъчни, но трябва да се промени начинът, по който те се упражняват от управителния съвет. Една от най-важните непосредствени задачи е да се реорганизира дейността на надзора в съответствие с Базелските принципи за ефективен банков надзор, които са признатият международен стандарт в тази сфера. Ако бъда избран за управител, подробен план за развитие на банковия надзор в съответствие с тези принципи ще бъде подготвен и публично обявен не по-късно от края на септември.
– Може ли да има гаранция, че няма да се повтори случаят КТБ?
– Проблеми в банковия сектор е имало и ще има. Целта е да се създаде надеждна институционална рамка, която да гарантира, че те няма да прераснат в криза, подобна на тази с КТБ. Основа на тази рамка ще бъде законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, чийто проект вече е подготвен от правителството с експертно участие от БНБ.
Проектът предвижда, наред с другите промени, създаването на специално звено за преструктуриране към БНБ, независимо от структурите, отговорни за банковия надзор, и фонд за преструктуриране на банки, попълван от самите банки и управляван от фонда за гарантиране на влоговете.
Необходимо е законът да бъде приет възможно най-скоро,
което ще позволи на новото ръководство на БНБ да пристъпи без отлагане към неговото изпълнение.
– Как оценявате предложенията, които дават възможност за одържавяване на банки?
– Това е само една крайна и временна мярка от всеобхватния инструментариум, предвиден в този законопроект, който включва редица други инструменти и мерки за постигане на финансова стабилност при проблеми в банковия сектор.
Законодателното установяване на този инструментариум ще даде възможност за адекватна реакция при възникването на такива проблеми, избягвайки некоординирани действия и прехвърляне на отговорности, които, за съжаление, наблюдавахме в случая с КТБ.
– Нужен ли е стрес тест за активите на банките?
– Да, възстановяването на доверието минава през такъв тест. При това решението за неговото провеждане вече е взето, независимо че текущите индикатори за състоянието на нашия банков сектор и като капиталова адекватност, и като ликвидност са добри. Това
ще бъде изключително важен тест не само за търговските банки, но и за БНБ
и е необходимо да бъде проведен много качествено.
В същото време, ако бъда избран за управител, ще убедя нашите външни партньори, че тяхното изискване такъв тест да се проведе до края на текущата година е нереалистично и ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.
– Какъв е реалистичният срок?
– Краят на юли 2016 г., предложен предварително от правителството, е достатъчно реалистичен и напрегнат срок. Ако пристъпим към изпълнението на тази задача в рамките на следващия месец, ще трябва да преминем през три етапа: подготвителен, до края на октомври т.г., през който трябва да се определят нейният обхват и методология и да се проведе избор на консултанти на БНБ и външни одитори и оценители; същински, до края на май 2016-а, включващ преглед на качеството на активите на банките, анализ на данните и изготвяне на предварителен доклад. И заключителен, до края на юли 2016-а, през който банките ще бъдат запознати с резултатите от прегледа и ще се проведе стрес тест на банковата система на база на тези резултати.
– Трябва ли България да се стреми да влезе в единния банков надзор?
– Категорично да. Въпросът е по какъв начин. Единият е стандартен, чрез преминаване през Валутния механизъм II, изпълнение на критериите и пълноправно членство в еврозоната, с което автоматично се присъединяваме към всички нейни сегменти, включително единния банков надзор. Другият, който може да бъде наречен асиметричен, е по линия на новосъздадения механизъм за близко сътрудничество, при който определена страна може да се присъедини към единния банков надзор, без да е член на еврозоната.
В този случай
страната поема всички произтичащи задължения,
но не получава правата на пълноправен член, включително не участва във вземането на окончателните решения и няма достъп до ликвидна подкрепа по линия на ЕЦБ или капиталова подкрепа по линия на Европейския стабилизационен механизъм. Важно е решението по този въпрос, което в крайна сметка се взема от правителството и парламента, да се ръководи не от идеология или краткосрочна политическа целесъобразност, а единствено от интересите на страната.
– Имате ли вече екип, който да влезе с вас в БНБ?
– Имам конкретно виждане за хората, които ще номинирам, ако бъда избран за управител. Ще бъде обаче безотговорно, най-вече към тях, ако предварително започна да обявявам имена.
CV
Роден на 12 юли 1956 г.
Завършил е УНСС. Има специализации в чужбина, включително в университета “Джорджтаун” във Вашингтон
Над 20 г. работи в Министерството на финансите. Бил е зам.-министър в шест правителства след 1991 г.
Член на НС на Експресбанк от 1996 до 1999 г. и член и зам.-председател на Банката за развитие на Съвета на Европа от 1995 до 2002 г.
От 14 г. работи в МВФ, ръководи мисии в сферата на управление на публичните финанси за над 20 страни
