На 10 октомври един уважаван финансист ще вземе ключа на Българската народна банка за следващите 6 години. Това е датата, на която изтича вторият мандат на Иван Искров в най-консервативната българска държавна институция, пише днес вестник „24 часа“.
Бившият царски депутат и шеф на бюджетната комисия с банкова кариера в Росексимбанк и ДСК получи БНБ през 2003 г. Тогава той беше на 36 години. Казват, че когато лансирали името му пред Симеон Сакскобургготски, той попитал не е ли обичайно на този пост да има улегнали, възрастни кадри, които трудно могат да търсят облаги от един от най-тежките постове.
Царят подкрепя Искров и той става най-младият гуверньор на БНБ. След 10 ноември проф. Тодор Вълчев поема на 70-годишна възраст БНБ, но при неговото управление държавата е сполетяна от банковата криза през 1996-1997 г.
Така че възрастта не е определяща за това дали 6-годишният мандат на управителя на БНБ ще е безоблачен. Поне първият на Искров беше повече от слънчев, докато не го завъртя торнадото около Корпоративна търговска банка.
Иван Искров е добър, ведър мъж и се разбира добре с банките. Харесваше го дори Цветан Василев, докато балонът му не гръмна. После Искров не успя да убеди политиците в периода между Орешарски и Борисов да вземат бързи решения за КТБ, не се реши да подаде оставки пред новия парламент, реши да поиска гаранции за живота си след БНБ.
Така той и останалите попаднаха в параграф 22 – всички подканят Искров да си ходи, а консенсусна номинация кой да го наследи още няма. Няма и яснота нито как да стане това, нито кога.
Тия дни сред управляващите пак тръгна приказва за смяна на Искров, но откъм Радан Кънев. „Малките“ във властта се оглеждат за свой човек, но последната дума ще имат ГЕРБ и Бойко Борисов.
Заради вътрешни колебания и обективни пречки не са отпаднали, но и не са придвижени в никаква посока – дори и като формална покана, авторитетни имена като това на сегашния подуправител на БНБ Калин Христов, на шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, на Левон Хампарцумян, който оглавява Асоциацията на банките, на Мартин Заимов, който въведе валутния борд, а в момента ръководи една от най-стабилните банкови институции – „Сосиете Женерал“, на бившия централен банкер Светослав Гаврийски, на ексшефа на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Една част от тези имена са свързани с десните, дори с Иван Костов, други с царя.
Има и още по- смели прогнози, че ГЕРБ може да припознае финансисти, които са по-далеч от тебеширения партиен кръг. Три имена се споменават в тази „неформална лига“ – Момчил Андреев, Виолина Маринова, Петър Андронов. Последните двама ръководят съответно ДСК и СИБАНК, които са собственост на унгарци и белгийци.
Момчил Андреев е финансистът, развил Райфайзенбанк през последните 15 години, но от година развива собствен консултантски бизнес извън банковата сцена. И тримата от тази лига са доказани професионалисти, гилдията ги цени, имат широки контакти с финансовия свят в ЕС. Проблемът им е, че никога не са се идентифицирали нито вляво, нито вдясно.
Друга лига на вероятни кандидатури трябва да се търси във финансовите институции навън. Българи, които развиват карирера там. Макар и по-рядко се превъртат имената на Румяна Кючукова, която работи в Световната банка, вероятно заради отличните отношения с Кристалина Георгиева. Добавят и това на ексбанкера Любомир Христов, който опита политическа кариера покрай Меглена Кунева.
В този профил влиза непознат у нас банкер, който е работил дълго и единствено само в чужбина. Елитът на банкерството у нас бе в БНБ и скандалът КТБ до голяма степен оцапа всички, смят източникът ни. Затова идеята е да бъде българин, но да е отдалечен от нашите бакии, който да има изключително добра експертиза.
Любителите на конспирацията виждат потенциал да поемат управлението на БНБ дори в бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков, в сегашния шеф на КФН Стоян Мавродиев, а защо не и на сегашния финансов министър Владислав Горанов.
Някои парламентарни източници смятат, че предложението сегашният подуправител на централната банка Димитър Костов да поеме банковия надзор е тестване на неговата кандидатура за наследник на Искров в реални условия. Изслушването му в бюджетната комисия се очаква да стане днес, а около него вече се оформят интриги.
Въпреки това, името на Костов може да се окаже решение на деликатния казус, защото той е добре приет и от БСП, и дори от ДПС.
Източниците ни посочиха като най-вероятна дата за избор на нов управител на централната банка началото на лятото – юни-юли, а не октомври, когато изтича мандатът на Иван Искров. Решението било компромисно.
До идеята за изтегляне на избора в рамките на сегашния закон се стигна, след като преди месец лидерът на РБ Радан Кънев поиска парламентът предсрочно да освободи Иван Искров и шефа на КФН Стоян Мавродиев от постовете им, като се поправи законодателството.
Още същия ден обаче лично шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова отклони това предложение с думите „можем само да искаме оставката, но не можем да направим нищо повече от това. Брюксел не гледа с добро око на бързи промени в банкови закони“, каза Стоянова.
Факт е, че следващите изявления на Кънев станаха по-балансирани. „Никой от политическите сили от управляващото мнозинство не приветства оставането на Иван Искров на поста гуверньор на БНБ. Въпреки това държавата не бива да бъде „разклащана чрез едно незаконно решение за прекратяване на мандата му“, смята към днешна дата Радан Кънев.
Изслушването на Димитър Костов – тест за партиите
Днес бюджетната комисия трябва да изслуша управителя на БНБ Иван Искров и подуправителя Димитър Костов. След това комисията трябва да реши дали Костов да оглави важното управление „Банков надзор“. Той бе предложен от Иван Искров за отговорния пост. Мястото стана вакантно, след като парламентът спешно освободи Цветан Гунев заради съдебни обвинения срещу него около КТБ.
Приетата процедура предвижда заседанието да е открито. Димитър Костов ще бъде представен от номиниралия го Искров и след това ще развие своята концепция за банковия надзор. След изслушването в ресорната комисия трябва да последва повторно – вече в пленарна зала. Ако Костов не успее да получи нужната подкрепа от депутатите, ще бъде открита нова процедура за избор на подуправител.
Още при внасянето на предложението в парламента депутатските коментари бяха въздържани и противоречиви. Цветан Цветанов от ГЕРБ лаконично заяви, че „няма пречка той да бъде изслушан. Георги Кадиев от БСП прогнозира, че групата няма да даде подкрепа за Костов, защото го смята „за част от проблема с КТБ“.
Михаил Миков обаче допусна, че в името на банковата стабилност е възможно кандидатурата да бъде подкрепена. Мартин Димитров и реформаторите бяха категорични, че няма как бивш министър от кабинета на Жан Виденов да влезе начело на БНБ.
Алиосман Имамов от ДПС изрази положително лично мнение за Димитър Костов, но с уговорката, че няма решение как да бъде гласувано. От Патриотичния фронт и АБВ още нямат решение.
Ако бързаме с рокадите, Брюксел може да види политически натиск и да ни размаха пръст
От датата на членството на България в ЕС всеки управител на централна банка с предсрочно прекратен мандат има право да отнесе казуса до Съда на Европейските общности, обясниха за „24 часа“ банкери и юристи.
Европейската централна банка и Брюксел в свои документи, които са задължителни за всички държави – членки, задължават България да гарантира на независимост на БНБ и на всички финансови регулатори, като Комисията за финансов надзор.
„БНБ и КФН трябва да не попадат под политически и бизнес натиск, за да изпълняват законовите си правомощия“, се казва в един от регламентите. В свои позиции Брюксел на няколко пъти е предупреждавал България, че „нарушаването на европейски актове може да доведе до стартиране на съдебни дела пред компетентния европейски съд и дори до наказателни процедури срещу Република България“.
От началото на 2011 г. БНБ и КФН са защитени като органи за финансов надзор не само от политически, а и от бизнеснатиск, като изискването е „правно задължителни за всички лица в рамките на ЕС и текстовете им имат директен ефект, т.е. действието им не се опосредства от никакъв национален нормативен акт.
Предсрочното освобождаване на управителя на БНБ е разписано и в българските закони.
Според закона за БНБ предсрочно освобождаване на управител, или член на Управителния съвет на БНБ, се допуска, когато: „той не отговаря на професионални критерии, когато е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си над 6 месеца, или ако е признат за виновен за съществено нарушение.
До този момент нито едно от условията не е налице за Иван Искров. Вариантът за пренаписване на закона, за да се добавят още основания за предсрочно освобождаване, не е удачен, защото всяка промяна трябва да бъде съгласувана с Брюксел, а аргументите за нея трябва да бъдат преценени като важни и неконюктурни.
Запознати твърдят, че при един 20-минутен разговор между Иван Искров и Бойко Борисов в сградата на МС, за който „24 часа“ писа, двамата се разбрали и двете страни да нямат съдебни претенции една към друга.
Препечатка от profit.bg
