За пореден път наблюдаваме как регулаторните и надзорни органи стават заложник в междупартийните скандали и неуспешните опити за кадруване. Повод е изборът на гуверньор на БНБ, който отново забуксува. След два провалени опита да бъде избран управител на БНБ, днес извънредно беше включена точка в дневния ред на Народното събрание за обсъждане на процедурните правила. Първият спор между парламентарните групи беше около това дали има кворум при гласуването, което не възпрепятства обсъждането. При дискусията депутатите насочиха вниманието си около срока за номинации. От Има такъв народ подкрепиха 7-дневния срок от проекта на решение за приемане на процедурните правила, но Андрей Гюров от Продължаваме промяната предложи да бъде удължен на 14 дни. Според него войната в Украйна е повлияла участващите в избора, което налага допълнителни дискусии. Кирил Симеонов от Има такъв народ изказа предположение, че не войната е причина, а това, че се чака точно определен кандидат. ДПС също не намират основание да се бави процедурата, освен търсенето на конкретен кандидат от страна на задкулисието. Йордан Цонев засегна и въпроса с оттеглянето на кандидатурата на Любомир Каримански от ИТН. От Възраждане изразиха съмнение, че по-дългият срок няма да се ползва за дискусии, а за „пазарлъци“. От ГЕРБ-СДС прозвуча и обвинението, че преговорите ще се осъществяват не в парламента, а другаде.
В крайна сметка беше отхвърлено предложението на Продължаваме промяната и се приеха процедурните правила за избор на управител на БНБ, предложени от Комисията по бюджет и финанси, при което се предвижда 7-дневен срок за подаване на номинации. Предложението бе прието със 120 гласа „за“, 25 „против“ и 73 „въздържал се“, като го подкрепиха депутати от ГЕРБ, ИТН, ДПС и Възраждане.
Принципът на мандатността е от ключово значение за ефективното функциониране на органите на публичната власт. Оказва се, че по кадруването в регулаторите не сработва единен коалиционен подход, като в конкретния случай – по въпроса с избора на гуверньор на БНБ изглежда сякаш коалицията започва да се пропуква. За съжаление и това мнозинство се проваля по отношение осигуряване на достатъчна публичност и прозрачност при провежданите процедури. Прави впечатление, че в дискусиите за толкова важна позиция не е включена професионалната общност, както и че процедурата не се предшества от по-широк обществен дебат, което би допринесло за осъществяване на най-добрата селекция.
