В Деня на правото да знам, БИПИ бе удостоен с Грамота за организация, използвала най-активно правата си за достъп до информация.
Грамотата е за усилията ни за повече прозрачност при публичните назначения от парламента и в съдебната власт. Конкретен повод са и спечелени дела срещу кмета на Столична община и директора на АСП. От Програма Достъп до Информация/Access to Information Programme също така, посочиха и работата ни да съберем информация от 19 държавни институци за гражданската активност при подаването на сигнали за корупция.
Мотивите на Теодора Гандова от НПО Линкс, с които ни номинира в категорията за неправителствени организации:
От 2011 година Български институт за правни инициативи /БИПИ/ работи по теми, които са свързани с постоянно използване на ЗДОИ. В частност, БИПИ наблюдава назначенията на административните ръководители –председатели и на другите лидерски позиции в органите на съдебната власт, а от 2014 г. и назначенията на ръководителите на независимите надзорни, контролни и регулаторни органи от страна на Народното събрание. Тези дейности на БИПИ са подчинени на усилията на организацията да се въведат прозрачни, почтени и отговорни назначения на лидерския корпус на институции, които изграждат демократичната инфраструктура в страната, отговарят за реализирането на политики в множество сектори и управляват милиарди публични средства.
Основната част от работата по наблюдение на назначенията включва публикуването на публични представяния (профили) на кандидатите за една или друга позиция. Профилите съдържат публична информация, която е организирана в удобен вид, така че гражданите да могат да се запознаят с личността на хората, които са номинирани за съответната управленска позиция. В голяма степен събирането и обработването на тази информация е свързано с активно ползване на ЗДОИ
През годините БИПИ натрупа значителен опит в прилагането на ЗДОИ като освен във връзка с дейностите им по граждански мониторинг, БИПИ използва активно закона и в други свои инициативи. Последно, организацията събра информация по реда на ЗДОИ от 19 държавни институции относно това дали са получавали жалби и сигнали за корупция и злоупотреба с власт и как са процедирали. Сред запитаните институции бяха Министерски съвет, НАП, НЗОК, АПИ, ДАНС, КЗП, КЗК и др.
В резултат на получените отговори и събраната допълнително информация, беше изготвен доклад “Защо да сигнализирам” достъпен на – http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/2018-06-14_public.pdf
Прилагането на ЗДОИ от страна на БИПИ не се изчерпва само с изискване на информация. В случаите на отказ, БИПИ винаги обжалва и към настоящия момент, организацията няма загубено дело. Сред институциите, срещу които БИПИ е печелил дела са Инспектората към ВСС и МВР. Последното спечелено дело е срещу кмета на СО по обжалван отказ за предоставяне на декларация за конфликт на интереси / реш. 4305/2018 г. на ВАС, с което се потвърждава реш. 6822/2016 г. на АССГ/. По всички дела БИПИ работи активно с Програма “Достъп до информация”.
Резултатът от постоянството на БИПИ да изисква публична информация и да доведе процедурата до край има висока обществена полза, защото чрез водените дела се утвърждава постоянна съдебна практика, чрез която декларациите за конфликт на интереси се определят като обществена информация. Макар и продължително във времето, съдебното производство показва, че има смисъл организации и граждани да търсят правото си за достъп до информация. Този механизъм на правовата държава е един от начините да се накарат институциите да вършат работата си – законно, прозрачно и с отговорност пред гражданите. Резултатите на БИПИ водят и до положителни нормативни изменения. В следствие на настоятелните искания на БИПИ, Висшият съдебен съвет въведе завишен стандарт при избора на административни ръководители чрез създаване на специализирана секция в сайта на ВСС, която следва модела на профилите от Инициативата за прозрачни съдебни назначения. Народното събрание пък, въведе чрез Правилника си задължение да приема процедурни правила за всеки избор и въпреки продължаващата формалност и често неспазване на сроковете, това е първата стъпка към повишаване на прозрачността при парламентарните назначения.
Медийни публикации за някои процедури по избор:
Избор на Антикорупционната комисия
Защо да сигнализирам?