Юлия Ненкова има същия профил като на Петко Николов, който се задържа начело на антимонополния орган цели 13 години

Дано да грешим, но по всичко личи, че новият състав на Комисията за защита на конкуренцията с нищо няма да се различава от досегашния. Формално хората ще са други, но все така политически обвързани и икономически зависими. Всъщност най-ясният сигнал за липсата на каквато и да е промяна е, че се издигат почти същите кандидати от провалената предишна процедура за смяна на състава на регулатора.

Ако сте забравили, в началото на март лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви публично, че „в момента се финализират задкулисните договорки за новия състав на Комисията за защита на конкуренцията, като се разпределят обичайните партийни квоти, зад които прозират ясни корпоративни квоти в бъдещия състав на комисията“. След това Българският институт за правни инициативи остро възрази срещу „опитите на парламента да изключи неправителствения сектор, медиите и обществото от възможността за гражданско участие в процедурата по избор на състав на КЗК“. И накрая премиерът Бойко Борисов, типично в негов стил, обърна палачинката: „Повече няма да нося отговорност и да позволявам някой да руши репутацията на ГЕРБ, на Цветанов или на който и да било. Мъчим се да постигнем консенсус, за да се избере нов състав на КЗК, а ни казват предварително, че каквото и да изберем, то е мафия“. След което заръча, макар да не му е работа, изборът на нови комисари по конкуренцията да спре.

Изпълнител на премиерската воля стана единственият номиниран за председателския пост в КЗК – Росен Желязков. Той се отказа от участие в процедурата точно преди да започне изслушването на кандидатите. Последваха сериозни правни спорове, изясняването на които отне няколко месеца и чак сега всичко започва отначало.

Вместо Росен Желязков този път от ГЕРБ издигат за шефското място (нищо, че Бойко Борисов бе заявил, че няма да предлага повече председател) Юлия Ненкова. Тя е заместник-кмет на София по направление „Законност, координация и контрол“ още от 2006-а, но е по-известна със съпруга си Румен Ненков, който е съдия в Конституционния съд, и сина си – Александър Ненков, който е депутат от ГЕРБ. През далечната вече 1998-а Ненкова влиза в надзора на дружеството „Симетра 1“, чиито съсобственици са „Софийски имоти“ и дъщерята на съоснователя на СИК Венцислав Стефанов – Евелина. През 2012-а Софийският градски съд осъди на четири години затвор бившия изпълнителен директор на „Софийски имоти“ Тошко Добрев именно по обвинение, че е допуснал безстопанственост с апортирането на три магазина в капитала на „Симетра 1“. Присъдата беше потвърдена на втора инстанция, но в крайна сметка Върховният касационен съд прекрати делото поради изтичане на абсолютната давност. През 2010 г. Ненкова бе назначена и за председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на нея се падна отговорната задача да оповести продажбата на „Булгартабак холдинг“. Сделката може да се определи като най-бързата у нас – до договор се стигна само един ден след отварянето на офертите. Но това не бива да ни учудва, след като купувач бе австрийската фирма „БТ Инвест“, зад която стоеше Делян Пеевски.

С други думи, какъвто и експерт да е Ненкова, преди всичко тя е добър изпълнител на разпорежданията „отгоре“. За послушанието й свидетелстват мнозина, които са работили с нея през годините, най-вече в Столичната община. Общо взето, Юлия Ненкова има същия профил като на Петко Николов, който благодарение на тези си качества се задържа начело на антимонополната комисия цели 13 години. Двамата, изглежда, си приличат и по нежеланието им да правят публични изяви или да общуват с журналистите.

Може би най-съществената новост е името на икономиста Георги Ганев. Неговата кандидатура бе внесена от депутатите Мартин Димитров и Петър Славов (Реформаторския блок) и предизвика силен отзвук. Но самият Ганев обяви малко по-късно, че ще участва в процедурата единствено за избиране на членове, а не за председател или заместник-председател. „Да се кандидатирам за председател не мога по закон – заяви той. – Член 4, ал. 2 ясно гласи, че председателят на комисията трябва да е правоспособен юрист с юридически стаж не по-малко от 10 години и да отговаря на изискванията по ал. 3. Аз не съм правоспособен юрист и нямам юридически стаж от не по-малко от 10 години“.

Независимо от всичко се затвърждава становището, че точно Ганев ще е „бялата лястовица“ в новия състав на регулатора. Още повече че останалите претенденти са същите, които бяха предложени и през март. За член на КЗК ГЕРБ отново предлага Георгица Стоянова – шеф на правната дирекция в Министерството на отбраната. Левицата пък издига Анна Янева, бивш председател на БСП-София. От Реформаторския блок, отделно от Славов и Димитров, повторно номинират Красимир Витанов, който ръководи държавното дружество „Екоинженеринг – РМ“. Партията на Христо Ковачки „Български демократичен център“ се е спряла на Красимир Гърбелов, който сега е директор на Дирекция “Нелоялна конкуренция” в комисията. Кандидатът на АБВ е адвокатът от Ловеч Николай Илиев, а независимият депутат Муса Палев е номинирал отново Красимир Дойчинов, който от 2005-а до 2009-а е работил в същата дирекция на антимонополния орган.

Според правилата на процедурата за избор на нов състав на КЗК изслушването на кандидатите от парламентарната Комисия по икономическа политика трябва да бъде насрочено още идната седмица. После е необходимо назначенията да бъдат гласувани в пленарната зала. Теоретично е възможно сагата да приключи още до края на този месец, но не са изключени нови спънки.

Статията е с автор Ивайло Станчев и е публикувана на 10 юни от в-к Банкеръ.

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

август 2026
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения
    by 'parliament.bg' on 02.08.2026 at 21:00

    Справка за законодателната дейност и парламентарния контрол през първата сесия на 52-рото Народно събрание Законодателна дейност През първата си сесия 52-рото Народно събрание е приело 28 закона и 89 решения. Това показва справка, подготвена от дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. От 30 април до 31 юли 2026 г. парламентът е имал 39 пленарни заседания. В 52-рото Народно събрание са постъпили общо 163 законопроекта, като 114 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са внесени 137 проекторешения, от които 98 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации. През първата сесия Народното събрание прие Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното […]

  • Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание
    by 'parliament.bg' on 30.07.2026 at 21:00

    Изборите за президент и вицепрезидент на Република България да се проведат на 25 октомври, реши Народното събрание. Ако има балотаж, той ще бъде на 1 ноември. Според член 93 ал. 4 от Конституцията, ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Те уреждат реда за внасяне на предложения на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и тяхното изслушване и избор. Предложенията за кандидати за членове на ВСС от квотата на Народното събрание се правят от […]

  • Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс
    by 'parliament.bg' on 29.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Те регламентират, че в секции с над 300 избиратели ще се гласува само с машини. Изключение от изцяло машинно гласуване се допуска при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Измененията в Изборния кодекс предвиждат секционните избирателни комисии да отчитат резултатите от машинното гласуване в секцията чрез отпечатване на протокол от машината. Ще бъде извършвано и преброяване на контролните разписки. Народното събрание […]

  • Народното събрание прие промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
    by 'parliament.bg' on 28.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията са внесени от народни представители от „Прогресивна България“. С промените се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този […]

  • Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 година
    by 'parliament.bg' on 23.07.2026 at 21:00

    Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.  Депутатите гласуваха рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 на сто. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.   Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, прие парламентът. Народните представители решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до тогава тя да остане на нивото от 2026 г., т.е. 620 евро. Министерският съвет по предложение […]

Последвайте ни: