Анализът на нормативната рамка и институционалната практика при назначаването на ръководителите на структури в публичната администрация е резултат от последователните и многогодишните усилия на Българския институт за правни инициативи за прилагане на високи стандарти при избора на ръководители от различни власти. Работата ни започна още през 2010 година с наблюдение на това как Висшият съдебен съвет (ВСС) избира административните ръководители – председатели на съдилища. Малко по-късно включихме и избора на административни ръководители в прокуратурата. Изготвили сме над 200 публични представяния (профили) на магистрати, които са участвали в процедури за избор на ръководител на орган на съдебната власт, включително и такива, кандидатствали за членове на ВСС. Тази практика се превърна в устойчива и се институционализира от ВСС. Адаптирахме методологията ни за мониторинг към процедурите за избор на различни органи от Народното събрание и създадохме специализирана платформа за мониторинг – www.appointmentsboard.bg.
Фокусът ни сега се насочва към изпълнителната власт и органите, чиито ръководители се назначават от правителството. В българския контекст тези органи, без териториалните им подразделения, са 94 и включват държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Сред тях има истинско разнообразие – агенция, център, фонд, служба, институт, главна дирекция, бюро, комисия, инспекторат, ведомство, дом, музей, регистър, дирекция и др. Ръководителите на тези органи са изложени на повишен риск от корупционно въздействие и неправомерно влияние.
В съдържателен аспект анализът е организиран в 4 основни части. Първата част обръща внимание на теоретичните аспекти и идейни течения в процеса на осмисляне и създаване на тези агенции в периода преди, по време на и след навлизането на теорията за Нов публичен мениджмънт в публичната администрация. Детайлно са отразени принципите, етапите, предимствата и недостатъците в процеса на агенцификацията – или създаване на „правителство на една ръка разстояние“, както се нарича в литературата комплексът от тези полуавтономни структури, които са разположени в изпълнителната власт, но са извън министерската администрация. Анализирана е концепцията за висшата държавна служба и е направен опит за обяснение на raison d’être на агенциите. Втората част на анализа представя синтезирана информация от редица изследвания на публичните администрации от държави – членки на ЕС, с оглед начина на избор на ръководителите на агенциите. Третата част се фокусира върху българския контекст, като са анализирани нормативната база и практика при създаването на тези структури, начинът за рекрутиране на ръководителите – тяхното назначаване и отчетност. Представени са бюджетните измерения на тези органи и е направен анализ на тяхната политическа (не)зависимост. Четвъртата част предлага препоръки за подобряване на средата, които са от нормативен, институционален и практически характер. Използвани са разнообразни аналитични методи и похвати –правен анализ, анализ на нормативна рамка и практика, сравнителен анализ, статистически анализ, документален анализ и др.
В най-общ план може да твърдим, че България има проблем с начина на рекрутиране и назначаване на ръководителите на тези органи. В повечето случаи назначаването и освобождаването на тези ръководители се осъществява без обосновани мотиви и е силно политизирано. Изискванията за заемане на ръководните длъжности, където ги има, са общи и формални. В публичното пространство има данни за корупция в работата на тези органи. В същото време те осъществяват изключително важни обществени функции в разработването и изпълнението на политики, доставянето на услуги, лицензирането, регистрирането, санкционирането на физически и юридически лица и др. в различни сектори като национална сигурност, транспорт, здравеопазване, земеделие, социални дейности, култура и т.н. Затова в най-пряк обществен интерес е ръководителите на тези органи да бъдат избирани по прозрачна и конкурентна процедура, която да създаде гаранции за гражданите, че държавата работи в полза на общественото благо.
Анализът беше представен на дискусионен форум на 19 септември 2022 г.
В рамките на проекта е изготвено и проучване, в което е представена експертна оценка на достъпа до информационни ресурси, предоставяни от изпълнителната власт в Р България, като конкретно фокусът пада върху органите на изпълнителната власт без ранг на министерства.
****************************************
Анализите са изготвени с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документите се носи от Българския институт за правни инициативи и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тези документ отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
