През тази седмица партиите в парламента номинираха четирима за поста: дългогодишния експерт от МВФ и зам. финансов министър през 90-те Димитър Радев (ГЕРБ и РБ), ректора на Висше училище по застраховане и финанси Григорий Вазов (ПФ), бивш председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Манолов (РБ) и Виктор Йоцов (АБВ), който има експертен опит в БНБ и МВФ (екс БНБ и МВФ – експерт). Така вече е ясно, че следващият гуверньор ще е външен за системата и дори може да е човек, който не е живял в България през последните години. Това може да е плюс, защото премахва подозренията в политически и корпоративни зависимости, но е и предизвикателство – той ще трябва да покаже, че не е изгубил представа за местната действителност. Ще трябва да наложи авторитет сред банкерите от частния сектор, макар че не е задължително да им се хареса напълно, тъй като не е въпросът в лицето на гуверньора поднадзорните лица да имат удобен човек.Следващият управител на БНБ ще трябва да изгради имидж пред обществото на морален, неподкупен и безпристрастен професионалист. За това ще е ключова и практически първата му работа: да прокара не по-малко силна фигура за подуправител, ръководещ “Банков надзор”. Постът е вакантен от началото на тази година, когато титулярът Цветан Гунев получи обвинения за фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Нескрито за стола му се облизват политически повлияни кандидатури. От БСП например директно заявиха, че ще предложат свой човек за шеф на надзора, макар да не е редно да кадруват в екипа на гуверньора.

Да прочисти банковия надзор

Друга задача за новия управител на БНБ ще бъде да изследва как се е стигнало до фалита на КТБ, кои са замесените лица, за да понесат те своята отговорност. Виновниците едва ли се изчерпват с главата на “Банковия надзор”, а на парламентарната комисия, разследваща отговорността на институциите за КТБ, не се възлагат особени надежди за разкрития и възмездие. Това не би следвало да е традиционният “лов на вещици”, практикуван масово в държавните учреждения, а е необходимо усилие за заздравяване на редиците в регулатора, което е пряко свързано с надеждността му.

По думите на представители на сектора, мъглата около реалното състояние на търговските банки в страната е разколебала смислени кандидати за гуверньор и затова отне повече от година намирането на подходящи номинации. Заради слабостите на банковия надзор, отбелязвани и от институции като МВФ, Европейската комисия и рейтинговите агенции, кандидатите няма как да са сигурни, че ще се качат на кораб, в който не тиктакат заложени и други бомби като КТБ. Ако това е така, то следващият гуверньор трябва да се подготви да спасява, преструктурира и дори да национализира банки още в първите месеци от мандата си.

Излизането на Гърция от еврозоната вече не е въпрос на спекулации, а на консултации как да доведе до най-малко щети за останалите страни членки.  То е заплаха и за България, още повече че в местния банков сектор има представителки с гръцки собственици. Макар бизнесът им да е изцяло построен по правилата у нас, репутационният риск остава и БНБ трябва да бъде готова да се справи с евентуални проблеми по тази линия.

Да започне диалог с БрюкселСлед провала с КТБ България няма друг път, освен да се присъедини към единния банков надзор в Европа. За това обаче е нужно да започне комуникация с международните институции, което означава, че следващият гуверньор трябва да бъде добър дипломат и политик, способен да отстоява интересите на страната си.

Да подготви България за еврото

Тази задача стои в стратегията на Иван Искров още от първия му мандат, но така и не са направени постъпления за постигането й. Освен централната банка усилия в тази насока трябва да има и на държавно ниво, тъй като членството в еврозоната е свързано с определено ниво на доходите и ценовите равнища в страната.

Да върне доверието в институцията

Ако си спомним глобалната финансова криза, настъпила през 2007 г. заради алчността на инвестиционните банки и провала на регулаторите да ги контролират, именно промяната в поведението на институциите изигра ключова роля за връщане на доверието в системата. Още преди пет години в САЩ се направиха стрес тестове, открито се посочиха пороците в системата и се предложи подкрепа на нуждаещите се. В Европа, където банките също бяха припознати като най-големите виновници за кризата, пътят към реабилитирането им мина отново през открито назоваване на проблемите. Ето защо от следващия управител на БНБ се очаква да е по-диалогичен, да отчита свършената работа, да признава грешките. Би възвърнал доверието в институцията, когато най-после тя започне да защитава потребителите на финансови услуги, защото в крайна сметка, грешките й бъркат в техния джоб.

Заявките на фаворитаИмам конкретно виждане за хората, които ще номинирам, ако бъда избран за управител, каза в интервю за “24 часа” кандидатът за гуверньор на БНБ, издигнат от ГЕРБ, Димитър Радев. Според него със стрес тестовете на банките не трябва да се бърза, а най-ранният реалистичен срок за провеждането им е краят на юли 2016 г. “Ще убедя нашите партньори, че тяхното изискване такъв тест да се проведе до края на текущата година е нереалистично и ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши”, посочва Радев. Той счита, че влизането на България в единния банков надзор е неизбежно, но трябва да се избере начинът, по който да стане това. Димитър Радев коментира и проблемите в структурата на БНБ. “В момента всички правомощия и отговорности по банковия надзор са концентрирани в един от подуправителите на банката, чиято позиция е вакантна от доста дълго време. Това прави цялата система на надзор силно уязвима на външен натиск и влияние. Тук са необходими бързи законодателни промени, които да ангажират отговорността на управителя и на целия управителен съвет.”

Политическите боричкания
Последните два дни до крайния срок за внасянето на номинациите за управител на БНБ в парламента имаше засилени политически совалки. Първо по време на извънредното заседание във вторник за среща с депутатите от Патриотичния фронт и кандидата им Григорий Вазов изненадващо дойде финансовият министър Власидлав Горанов. Той е оставил впечатлението, че не е съвсем доволен от кандидатурата на ГЕРБ на Димитър Радев. “Това, че той е номинация на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и на част от парламентарната група на ГЕРБ не означава, че зад него стои и финансовият министър”, разтълкуваха поведението на Горанов депутати от ПФ. Неупешен се оказа опитът на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов да разубеди съпредседателя на групата на РБ Найден Зеленогорски и колегата му от ДБГ Димитър Танев да номинират за поста финансиста Бисер Манолов. Темата раздели реформаторите – ДБГ настояваше кандидатът им да бъде Манолов, докато ДСБ и депутатите от другите партии от блока бяха на мнение, че трябва да се подкрепи Димитър Радев. Според правилата на групата на РБ обаче решенията се вземат от две трети от депутатите, което няма как да стане без гласовете на депутатите от партията на Меглена Кунева. Така реформаторите взеха шизофренното решение да номинират двамата кандидати – този на ГЕРБ и на ДБГ. Неофициално обясненията за номинацията на Манолов са свързани с опита на ДБГ да прокара кандидатурата му за подуправител на управление “Емисионно” на банката. В прав текст за това намекна лидерът на ДСБ Радан Кънев, който нарече този подход на партньорите му грешка. Със същия аргумент се обяснява и изненадващо внесената кандидатура на преподавателя ат УНСС Виктор Йоцов. Неофициално от ДПС твърдят, че ще подкрепят кандидата на ГЕРБ за управител на БНБ, въпреки че все още нямат официално решение. Не е изключено и част от депутатите от БСП да гласуват за него.