От Труд, автор Дарина Кахраманова

 

– Г-н Хърсев, парламентът вече гласува процедурните правила за избор на новия управител на БНБ. Разрази се спор дали само парламентарните групи или и отделни депутати от тях имат право да номинират кандидати. Какво мислите вие?

– Това решение ми се струва противоконституционно. Всеки един народен представител има равни права. След като всеки депутат има право да предлага закони, би могъл да предлага проекти за всякакви решения на Народното събрание, включително актове на парламента с по-нисък ранг. Така или иначе, след като се е установила някаква практика, ще се намери законният начин да бъде проведен този избор. Не това обаче е най-важното.

– А кое?

– Опроверга се твърдението, че в България няма хора, които могат да заемат този отговорен пост. Издигнаха се изключително силни кандидатури. Който и да бъде избран, всичко предвещава, че ще имаме добър управител на БНБ. И тримата кандидати – Димитър Радев, Бисер Манолов и Григорий Вазов, са с безспорни качества. Всеки един от тях би бил добър избор. Сега въпросът опира до стратегиите, които всеки от тях ще предложи.

– Кои са най-важните въпроси, които трябва да присъстват в стратегиите на кандидатите?

– Бъдещият управител на БНБ трябва да заеме ясна позиция за това какво е бъдещето на валутния борд или как вижда присъединяването ни към еврозоната. Вторият въпрос е какво мисли да прави с БНБ и нейните основни функции. Това включва преценка какво е състоянието на банковия надзор сега и какво мисли да прави в бъдеще, а също и как си представя присъединяването на България към институциите на Европейския банков съюз. Един управител би трябвало да е наясно за какво става въпрос, да представи своето виждане и своята стратегия за структурата на БНБ, при положение че тя ще стане част от системата на европейските централни банки. Третият въпрос е свързан с поднадзорните на централната банка институции – какви ще са приоритетите и ролята на БНБ като организатор и надзорник на банковия сектор. Това са въпросите, на които трябва да отговори всеки един от кандидатите.

– Вече имаме три официални кандидатури за управител на БНБ. Кой от тях според вас е най-силен? Как гледате на мненията, че по-добре бъдещият гуверньор да има професионален опит извън България?

– Оценявам най-високо колегата Григорий Вазов. Теоретически той е най-добре подготвен, без да се опитвам да го противопоставям на когото и да е от кандидатите. Според мен и тримата са добри професионалисти и достойни хора. Всеки един от тях е добър избор.

Ако трябва да говорим за това, което пише в CV-тата, не виждам някой извън България, който може да покаже квалификация, равностойна на вече представените кандидати.

– Смятате ли, че кандидатурата на Григорий Вазов е консенсусна и би могла да събере достатъчно политическа подкрепа?

– Не мога да кажа. От гледна точка на лични качества и опит Григорий Вазов видимо е доайенът сред кандидатите и видимо е с най-убедителната биография. Но все пак не знам кой какви идеи ще развие. Всичко е въпрос на състезание на идеи.

– Депутати изразиха резерви за кандидата на ГЕРБ Димитър Радев, че няма непосредствен опит в банковата система у нас. Основателни ли са тези съображения?

– От тримата кандидати единствено Григорий Вазов е бил председател на борда на банки. Той има практически опит в управлението. Бил е в Банковата консолидационна компания, която управляваше банките през 90-те години. Тогава беше формирана днешната архитектура на банковата система.

В същото време БНБ не е точно банка. Тя е орган на административната власт, регулатор. Безспорно опитът във висшето управление на банка е предимство, но това не е толкова решаващо в случая с централната банка.

– Какви са поуките година по-късно след кризата с КТБ?

– Присъединяването ни към еврозоната – колкото се може по-бързо, е нашият национален приоритет. Това е изводът от кризата. През миналата година по това време се прояви основният недостатък на българската банкова система, който може да се окаже фатален в състояние на криза. Проблемът е, че имаме банкова система, която се базира на т. нар. банкиране с частични резерви. Всяка банка не държи 100% от вложените в нея пари в трезорите, за да взема комисиона за складиране и управление. Тя ползва част от тези пари за резерв, а другата част ползва за кредитиране. В състояние на криза може да се окаже, че всички вложители в една банка се опитват да си получат парите обратно. Така беше по време на кипърската криза. В такива случаи защитата на системата изисква наличието на кредитор от последна инстанция. Такъв у нас липсва. Кредитор от последна инстанция е централната банка, която интервенира в тези случаи. Това прави Европейската централна банка всеки ден в Гърция. Замества напускащите вложители в банките, реагира кризисно, рефинансира ги.

Присъединяването към еврозоната ще ни върне обратно към нормалността. Валутният борд е ненормална парична система. Това, разбира се, не значи да се откажем и да се върнем обратно към система на плаващ курс на лева. Вече платихме цената за стабилността и нашият изход е само напред, т.е. с влизането ни в еврозоната.

– Какво е състоянието на банкова система една година след кризата с КТБ?

– Много по-солидно от гледна точка на стабилността. За съжаление това влошава капацитета на банките. През миналото лято банките осъзнаха пороците на системата. Видяха, че в случай на кризисни събития, включително организирани, никой няма да им помогне. Затова те държат по-големи ликвидни наличности, отколкото през миналата година, макар че и тогава държаха в пъти по-високи резерви от банките от еврозоната. Затова се оформи такава огромна разлика между лихвите по депозити и по кредити. Ако преди банките са работили с резерви от 25%, по които не получават лихви, сега отиват на 30-35%. И трябва с лихвите от по-малка част от парите, които са вложени в тях, да обслужват лихвите по всички депозити.

– Може ли да очакваме тогава, че след присъединяването ни към еврозоната разликата в лихвите между кредитите и депозитите ще намалее?

– Определено ще се наблюдава и този процес, но най-рано след 3-4 г. Не забелязваме ясна стратегия на еврогрупата за бъдещето. По-скоро виждаме стремеж към затваряне и изчакване. Има тежък дефицит на идеи в еврогрупата.

– Наскоро от Брюксел ни посъветваха да проведем стрес тест на банковата система още тази година, а не през 2016 г., както беше планирано първоначално. Как гледате на тези съкратени срокове?

– Разбира се, че не бива да се бърза, да се правят каквито и да е било подскоци. Българската банкова система оцеля в най-големия стрес тест – в една организирана кампания, която имаше за цел да събори валутния борд и банковата система в България. След като оцеля през миналата година на фактическия ненадеен тест, банковата система би могла да оцелее при всякакви разумно формулирани стрес тестове.

– Компанията „Аликс партнърс“ беше избрана да проследи финансовите потоци от КТБ. Какъв ефектът очаквате?

– Очаквам да ги проследи и да го направи професионално. Тези хора си разбират от работата. При всички положения ще посочат кой къде и на кого е плащал. Ще стане ясно къде са отишли парите, които КТБ е получила от своите вложители. И дотам. Не очаквам някаква особена полза от тези разкрития за събирането на парите в масата на несъстоятелността. Както при всички аналогични банкови несъстоятелности, ще има към 30% събираемост на всички заеми. Това показва статистиката.

– Предстои да бъдат приети промени в Закона за кредитните институции, с които ще отпадне банковата тайна за клиенти на КТБ. Одобрявате ли ги?

– Проблемът тук не е за самата банка, а за клиентите. Засегнати са онези, чието имущество се обявява. Това е от полза предимно за бандитите. Ще знаят кого най-добре могат да рекетират и до какви стойности. В такава ситуация може да има и политически мотиви – уязвяване на конкретен политически опонент, който ще се окаже вложител или в други търговски отношения с фалиралата банка.

Институтът на банковата тайна обаче е изживял времето си. Очевидно в целия свят се върви към преразглеждане. Но най-малко на банковите сделки би трябвало да се осигури нивото на конфиденциалност, което е гарантирано за всяка друга сделка. Това би било доброто законодателно решение и дотам ще се стигне. Както например на хотелиерите не е разрешено да обявяват списъка на гостите си и кой точно джентълмен с коя дама в коя стая точно е нощувал. Такова законодателство със задна дата е много опасно за мен. Имал си някаква защита на права и след това тя пада със задна дата. Не е честно и правомерно.

Нашият гост:

Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършва столичната немска гимназия, след което се дипломира по специалността финанси във ВИИ “Карл Маркс” (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема “Еволюция на парите”. Работил е като подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доктор е на икономическите науки.

Календар

декември 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

В ПАРЛАМЕНТА:

  • Предстоящи събития
  • Пленарни заседания

Народният представител Никола Минчев беше избран за председател на 47-ото Народно събрание. Неговата кандидатура подкрепиха 158 депутати, един беше против, а 72 се въздържаха. Кандидатурата на Никола Минчев беше представена в пленарна зала от лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той посочи, че Никола Минчев е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има дългогодишен стаж като адвокат в международно призната кантора. През годините се е доказал като отличен професионалист, непримирим боец за каузи, с активна гражданска позиция. Вярвам, че тези негови качества, както и доброто му образование, почтеност, постоянство, ще допринесат много за 47-ото Народно събрание, посочи… [повече]

Народните представители от 47-ото Народно събрание тържествено се заклеха в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Най-възрастният народен представител Силви Кирилов от „Има такъв народ“ откри първото заседание на новоизбрания парламент. Това беше посрещнато с аплодисменти от пленарната зала. Време е да загърбим нашите лични и частнополитически различия в името на националните и обществените интереси, заяви Силви Кирилов в словото си след откриването на заседанието. Прозрачността в действията на политическите сили и спазването на дадените обещания, политическата коректност ще възвърнат доверието в държавността,… [повече]

Народните представители в 47-ото Народно събрание ще положат клетва на 3 декември 2021 г. Първото заседание на новоизбрания парламент е свикано с указ № 284 на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България. То ще започне в 9.00 часа в сградата на парламента на пл. „Народно събрание“ №2 и ще бъде предавано пряко по БНТ и БНР. Съгласно Конституцията (чл. 76) първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 47-ото Народно събрание това е Силви Кирилов. На първото заседание народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името… [повече]

Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Иван Ченчев инициира среща между представители на здравното министерство и на спортните клубове във връзка с въведената забрана за провеждане на тренировки и състезания от спортни клубове. Разговорът беше насрочен след множество писма от спортни федерации и клубове до парламентарната комисия с молба за съдействие и преразглеждане на заповед на министъра на здравеопазването от 2 септември 2021 г., с която се забранява провеждането на колективни спортове на закрито, с изключение на тренировки и състезания за картотекирани състезатели професионалисти. В последния ден от мандата на 46-ото Народно събрание председателят на Комисията… [повече]

Скъпи учители и ученици, Сърдечно Ви поздравявам по повод откриването на новата учебна година. Тя започва в едно трудно време, белязано от пандемията от  COVID-19. Но, убедена съм, това е предизвикателство, което Вие ще преодолеете заедно с упоритост, кураж и постоянство. Първият учебен ден е свързан с много надежди за една успешна година, с очакване за сериозна работа и постигане на високи резултати. Днес ние благодарим на преподавателите за тяхната всеотдайност, за всекидневните усилия да образоват нашите деца, да превърнат любопитството им към света в любов към знанието, да възпитат достойни личности. Пожелавам на учениците да бъдат упорити и последователни,… [повече]

Четиридесет и шестото народно събрание завърши своята работа с гласуване на решение за приемане на доклада за дейността на Временната комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани, опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията. Решението беше прието със 123 гласа „за“,  без "против" и "въздържал се". Докладът беше обсъден при закрити врата, заради съдържащата се… [повече]

Председателят на Народното събрание Ива Митева участва в честването на 142 години от полагане основите на Националната служба за охрана (НСО). Председателят на Народното събрание присъства на празничния водосвет за здраве и благоденствие, отслужен от Мелнишкия епископ Герасим, пред параклиса „Св. Георги Победоносец“ и положи цветя пред Паметния знак на служителите на НСО, достойно изпълнили дълга си. Вече 142 години Националната служба за охрана гарантира сигурността и неприкосновеността на най-висшите публични длъжности в държавата, за да могат те да осъществяват своите конституционни правомощия, посочи председателят на Народното събрание. Смятам, че вие трябва да бъдете равноотдалечени от всички власти, вие с… [повече]

Парламентът прие на второ четене промените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. Те предвиждат бюджетът на НЗОК да се увеличи със 105 млн. лева и така приходите и трансферите на НЗОК да бъдат 5 446 312 900 лева, вместо предвидените досега 5 341 312 900 лева. За поставяне на ваксини срещу COVID-19 се отделят 14 млн. лева - по 10 лева на поставена ваксина. Предвижда се също магистър-фармацевтите, които работят на първа линия в аптеките на болничните заведения, да получават допълнителни възнаграждения от 600 лева във връзка с пандемията от COVID-19. Разпоредбата ще влезе в сила… [повече]

Народният представител Никола Минчев беше избран за председател на 47-ото Народно събрание. Неговата кандидатура подкрепиха 158 депутати, един беше против, а 72 се въздържаха. Кандидатурата на Никола Минчев беше представена в пленарна зала от лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той посочи, че Никола Минчев е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има дългогодишен стаж като адвокат в международно призната кантора. През годините се е доказал като отличен професионалист, непримирим боец за каузи, с активна гражданска позиция. Вярвам, че тези негови качества, както и доброто му образование, почтеност, постоянство, ще допринесат много за 47-ото Народно събрание, посочи… [повече]

Народните представители от 47-ото Народно събрание тържествено се заклеха в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Най-възрастният народен представител Силви Кирилов от „Има такъв народ“ откри първото заседание на новоизбрания парламент. Това беше посрещнато с аплодисменти от пленарната зала. Време е да загърбим нашите лични и частнополитически различия в името на националните и обществените интереси, заяви Силви Кирилов в словото си след откриването на заседанието. Прозрачността в действията на политическите сили и спазването на дадените обещания, политическата коректност ще възвърнат доверието в държавността,… [повече]

Народните представители в 47-ото Народно събрание ще положат клетва на 3 декември 2021 г. Първото заседание на новоизбрания парламент е свикано с указ № 284 на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България. То ще започне в 9.00 часа в сградата на парламента на пл. „Народно събрание“ №2 и ще бъде предавано пряко по БНТ и БНР. Съгласно Конституцията (чл. 76) първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 47-ото Народно събрание това е Силви Кирилов. На първото заседание народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името… [повече]

Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Иван Ченчев инициира среща между представители на здравното министерство и на спортните клубове във връзка с въведената забрана за провеждане на тренировки и състезания от спортни клубове. Разговорът беше насрочен след множество писма от спортни федерации и клубове до парламентарната комисия с молба за съдействие и преразглеждане на заповед на министъра на здравеопазването от 2 септември 2021 г., с която се забранява провеждането на колективни спортове на закрито, с изключение на тренировки и състезания за картотекирани състезатели професионалисти. В последния ден от мандата на 46-ото Народно събрание председателят на Комисията… [повече]

Скъпи учители и ученици, Сърдечно Ви поздравявам по повод откриването на новата учебна година. Тя започва в едно трудно време, белязано от пандемията от  COVID-19. Но, убедена съм, това е предизвикателство, което Вие ще преодолеете заедно с упоритост, кураж и постоянство. Първият учебен ден е свързан с много надежди за една успешна година, с очакване за сериозна работа и постигане на високи резултати. Днес ние благодарим на преподавателите за тяхната всеотдайност, за всекидневните усилия да образоват нашите деца, да превърнат любопитството им към света в любов към знанието, да възпитат достойни личности. Пожелавам на учениците да бъдат упорити и последователни,… [повече]

Четиридесет и шестото народно събрание завърши своята работа с гласуване на решение за приемане на доклада за дейността на Временната комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани, опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията. Решението беше прието със 123 гласа „за“,  без "против" и "въздържал се". Докладът беше обсъден при закрити врата, заради съдържащата се… [повече]

Председателят на Народното събрание Ива Митева участва в честването на 142 години от полагане основите на Националната служба за охрана (НСО). Председателят на Народното събрание присъства на празничния водосвет за здраве и благоденствие, отслужен от Мелнишкия епископ Герасим, пред параклиса „Св. Георги Победоносец“ и положи цветя пред Паметния знак на служителите на НСО, достойно изпълнили дълга си. Вече 142 години Националната служба за охрана гарантира сигурността и неприкосновеността на най-висшите публични длъжности в държавата, за да могат те да осъществяват своите конституционни правомощия, посочи председателят на Народното събрание. Смятам, че вие трябва да бъдете равноотдалечени от всички власти, вие с… [повече]

Парламентът прие на второ четене промените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. Те предвиждат бюджетът на НЗОК да се увеличи със 105 млн. лева и така приходите и трансферите на НЗОК да бъдат 5 446 312 900 лева, вместо предвидените досега 5 341 312 900 лева. За поставяне на ваксини срещу COVID-19 се отделят 14 млн. лева - по 10 лева на поставена ваксина. Предвижда се също магистър-фармацевтите, които работят на първа линия в аптеките на болничните заведения, да получават допълнителни възнаграждения от 600 лева във връзка с пандемията от COVID-19. Разпоредбата ще влезе в сила… [повече]

Последвайте ни: