zx450y250_2232508От Христо Иванов

Изборът за главен съдебен инспектор стигна до логичното си фиаско. Резултатът беше нагласен прекалено очевидно. След като неправителствени организации повдигнаха редица въпроси относно процедурата и в мониторинговия си доклад Европейската комисия прозрачно намекна, че задкулисната сделка личи чак в Брюксел, парламентарните сили набързо свалиха от сцена тази зле-скроена постановка с помощта на една позната “пощенска кутия”.

Последва обичайното замазване. В парламента – овайкване, че явно в България не е останал и един читав магистрат, клетви, че новата процедура ще е изрядна, а г-н Борисов финтира с покана към професионалните организации да му дадели кандидатури, които той щял да внесе. Във ВСС обявиха, че докладът на ЕК не се отнася до тях, похвалиха се колко всъщност са свършили и заявиха, че нямат нищо общо с главния инспектор и неговия избор.

Очевидно, там са твърдо решени да не забележат факта, че г-жа

Тенева е върховен съдия, чиято репутация (заедно с тази на съдебната система) е обременена от множество въпросителни

Не е трудно да се предкаже, че ако ако в съвета изобщо открият поредното настояване на ЕК да се проверяват всички съмнения относно магистрати, това ще стане няколко дни след предстоящото пенсиониране на г-жа Тенева. И тутакси ще забравят за него.

Какво може да се очаква от бъдещата нова процедура за избор на главен инспектор е ясно дори само от факта, че на другия ден след мониторинговия доклад, в който всички скандални процедури от последните години са подложени на безпрецедентно изобличаване, управляващи и опозиция напълно спокойно проведоха поредната 40-минутна блиц-операция за инсталиране на двама члена на комисията по финансов надзор. При цялата проблематичност на състоянието на този орган и на финансовата система, които трябваше да бъдат във фокуса на една нормална процедура на обновяване на състава на регулатора.

Като не успяха да назначат нов главен инспектор по изпитания начин с използване на безвремието по Коледа и Нова година и пробутването на една предварително уговорена кандидатура, ще пробват нещо ново.

Вече стана очевидно намерението да се прехвърли отговорността за номинациите на неправителствените организации. В областта на правосъдието има авторитетни организации като Съюза на съдиите, но има и съответните “контра-съюзи”. Освен една евентуална авторитетна номинация, на сцената вероятно ще се окажат и други. Така, освен да свалят от себе си отговорността да излъчат заредена с легитимност кандидатура, политическите сили ще решат и въпроса със създаването на привидна конкуренция. Практиката показва, че когато има няколко кандидати, дори и за много от тях да има някакви въпросителни, обществената енергия се разфокусира и продуцентите успяват да наложат желания от тях кандидат.

Макар в парламента да имат очевидното намерение да пристъпят към още една инсценировка, обществената готовност да й повярва се изчерпва. Гражданите със все по-голяма настоятелност налагат провеждането на реална процедура. Така, за да се възползват от легитимиращото партньорство на гражданския сектор, на политиците няма да са им достатъчни сватбарски предложения “някой да даде някоя кандидатура, пък ние ще я внесем” (а после ще изберем който искаме, но без да можете да питате “кой”).

След всички фалшиви процедури все по-голямо ще става нежеланието на реално качествени кандидати, да рискуват репутацията си за удоволствието да са обречена масовка, а почтени и компетентни магистрати има – просто не желаят да участват в кални борби.

Ако искат да започнат да възстановяват напълно похарченото обществено доверие, политическите сили ще трябва да възприемат един прозрачен и насочен към висока степен на отговорност и легитимност вътрешно-партиен процес. Той трябва да включва назначаването на

обществено известна контактна група от ползващи се с доверие партийни представители, които да проведат достатъчно прозрачни консултации с професионални и експертни организации и групи, със съзнанието, че това с кого и как се срещат има голямо значение

Много е важно партиите предварително да обявяват профила на кандидата, който търсят, за да има някаква яснота, че става дума за селекция, основана на качества, а не на договорки.

Ще трябва също така да се възприеме практиката решението за издигане на номинацията да се взима от съответните органи на партията и парламентарната й група, така че да има ясна политическа отговорност и да се гарантира на кандидата, че има реална подкрепа.

Веднъж внесени в парламента, кандидатурите трябва да преминат през сериозно проучване на своите професионални качества и по всички теми, които може да хвърлят разумно съмнение в тяхната почтеност. За да се гарантира това, е нужно да се съставя

нарочна комисия, в която участват и външни уважавани експерти, която има ясен мандат да извърши собствена изчерпателна проверка и да обяви подробен доклад за всеки един кандидат

Комисията трябва да има и съответния експертен и времеви ресурс.

Осигуряването на реално обществено участие минава както през даването на достатъчно време за формиране на обществено мнение и реакция преди всеки следващ етап на процеса, така и през публикуването на максимален обем документи, свързани с кандидатите и процедурата, и провеждането на изслушване, на което да се гарантира, че ще бъдат зададени всички въпроси от медии, професионални и специализирани организации.

Кратката история на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е показателна за важни тенденции в демократичното ни развитие. Той беше създаден в рамките на присъединяването ни към ЕС с нарочна промяна в конституцията, а днес е емблема на политическите злоупотреби със съдебната власт и на трудния процес по европеизиране на държавата ни.

За първите си 7 години ИВСС не доведе до решаването на системните проблеми в администрирането на съдебната власт, не допринесе съществено за ликвидирането на противоречивата практика и реалното ограничаване на периметъра за своеволия

Твърде често сред дребнав формализъм и старателно затваряне на очи за макро-проблемите, едни магистрати биваха преследвани безжалостно, докато за други слънцето винаги грееше. Единен стандарт за това какво е нарушение така и не се появи и във всеобщия управленски хаос всеки може да бъде изловен за нещо – ако не внимава накъде духа вятъра.

Днешният скандал с избора на главен съдебен инспектор се случва на фона на един доклад на ЕК, който в изключителна степен е посветен на назначенията на ръководствата на органите на съдебната власт, както и на всички останали контролни и регулаторни органи, осигуряващи върховенството на закона, борбата с корупцията и доброто управление.

Забележителното е, че през 2011 г. друг скандал с подмяна на състава на ИВСС за първи път постави проблема с процедурите за назначения и ангажира ЕК с него. Тогава,

сдружените лобита на политическата класа и съдебната номенклатура се натъкнаха на неочаквана обществена съпротива пред презареждането на контрола си в този толкова полезен за ловенето на риба в мътна вода и оказване на натиск върху магистратите орган

Изключително под натиск на коалиция от неправителствени организации, управляващите приеха промени в Закона за съдебната власт, с които за първи път въведоха прилични правила за назначения на ръководни постове.

От тогава тази процедура показа две неща:

От една страна, дори и най-добрите правила не могат да заменят липсата на воля за тяхното реално прилагане. Но, от друга, когато обществото успее да се фокусира, правилата помагат много за ограничаване възможностите на политическата класа да спазарява държавни постове при крайно съмнителни условия.

Така, от една страна, управляващи и опозиция в едно от най-запомнящите се представления на безочие и подмяна назначиха нов ВСС, който, на свой ред, избра по същия начин нов главен прокурор, докато президентът избра да не вижда какво става. От друга страна, сериозните въпросителни към професионалната етика и имущественото положение дерайлираха кандидатурите на г-жа Венета Марковска (и президентът трябваше да изнамери авариен изход) и г-жа Галя Гугушева за Конституционния съд.

Междувременно, обществото все по-ясно разбираше, че тези процедури, макар и да не могат сами да му свършат работата, са важен инструмент за граждански натиск.

Нетърпимостта към продължаващото назначаване на високи държавни постове в регулаторни и контролни органи без правила и без гражданско участие предизвикваше все по-голяма нетърпимост

Тя само се засилваше от скандалите, в които ставаше ясно, че оглавените чрез подобни непрозрачни пазарлъци институции просто не работят в обществен интерес, а изпълняват указания, записани в мазни тефтери.

Този процес кулминира в кризата “Пеевски”, която по безпрецедентен начин разкри дълбоката болест на демокрацията ни. Наелектризирано от протестна енергия, обществото ни не може да намери ясен изход от тази ситуация и все се блъска във въпроса как исканата оставка да произведе реална алтернатива на управлението, което, независимо от лицето си, винаги обслужва същите задкулисни кланове.

Когато проследим генезиса на настоящата политическа криза през призмата на начина, по който се формира ръководството на цялата система от органи, гарантиращи върховенството на закона и ефективното функциониране на демокрацията, се разкрива един парадокс. Правилният въпрос за излизане от кризата не е на кого да дадем властта.

Въпросът е как да почнем да даваме все по-малко власт

– как да увеличим ефективните възможности за граждански контрол. От тази гледна точка, на власт ще дойде кандидатът, който има най-убедителен план за бързо отдаване на колкото може повече от властта обратно на гражданите чрез инструменти за контрол, участие и прозрачност.

С особена сила това се отнася до възможностите за влияние върху съдебната система. Изглежда, там някъде се крие формулата на възобновяване на легитимността на управлението.

Конкретно по отношение на назначенията, всичко това обосновава необходимостта от въвеждането на нещо, което можем да наречем “борд по назначенията”:

единен минимален стандарт за всички или повечето процедури за избор

на висши държавни длъжности (извън министрите и някои други). Този стандарт следва да гарантира:

– ясната отговорност за номинацията,

– изчерпателната проверка на професионалните качества и всички разумни съмнения в почтеността на кандидатите,

– публичния сблъсък на идеи, а не скритото скумущисване на лобита,

– максималната прозрачност и обществено участие, чрез публикуване на документи и провеждането на сериозни изслушвания.

Макар да може да бъде уреден в един рамков закон или чрез типови промени в съответните специални закони, пороците на законодателната ни практика и необходимостта този стандарт да има гарантирана стабилност и да обхваща и трите власти, както и президентската институция,

поставят въпроса за неговото фиксиране на конституционно ниво

В крайна сметка, за истинските намерения по отношение на следващата процедура за избор на главен инспектор ще се съди преди всичко по това дали политическите сили осъзнават принципния проблем с процедурите за назначения и необходимостта да се откажат от възможностите за влияние върху съдебната власт и другите “независими” институции.

В това отношение Инспекторатът на Висшия съдебен съвет ще продължи да бъде пробен камък за демократичното ни съзряване.

Източник: “Дневник”