*Препечатано от Капитал, автори Велина Господинова и Георги Желязков
Парламентът избра в сряда петимата членове на Фискалния съвет, като за пореден път това стана чрез задкулисни договорки между парламентарните групи в Народното събрание. Новата структура се създава по европейски регламент с изискването да е независим орган, който да следи изпълнението на бюджета и да е коректив на Министерството на финансите. В нея влязоха основно партийни кадри и хора със спорна репутация. Така се очертава и Фискалният съвет да работи по-скоро като политически, а не експертен орган.
За негов председател беше избран бившият депутат от ГЕРБ Борис Грозданов, а за членове – бившият зам. финансов министър от НДСВ Любомир Дацов, неуспелият кандидат за управител на БНБ Григорий Вазов, бившият депутат от ДПС Юнал Тасим и издигнатата от БДЦ на Ковачки Дора Андреева, бивш зам.-министър на финансите в правителството на Иван Костов, впоследствие отстранена.
От състава на съвета отпадна икономистът Георги Ганев – един от малкото доказани макроикономически експерти. Беше отхвърлен и кандидатът на БСП – икономистът Димитър Иванов.
„Да създават комфорт“
Още преди гласуването от БСП изразиха подозрението си, че в съвета ще влязат предварително уговорените кандидати, като тяхната роля ще е „да създава комфорт на финансовото министерство“. „Ако допуснете създаването на такъв проправителствен орган, той само ще създава комфорт на Министерството на финансите, вместо да изпълнява ролята си на независим и прозрачен орган. На практика се обезсмисля създаването му, въпреки че е приет по силата на европейски директиви“, коментира Янаки Стоилов от БСП. Днес Народното събрание е изправено пред риска да „натамани“ по брой гласове състава и да бъде игнорирана опозицията“, заяви председателят на партията Михаил Миков.
Освен тях двамата други желаещи да вземат отношение в пленарната зала по предложените кандидатури нямаше и това допълнително подхрани впечатлението, че изборът е предварително договорен между парламентарните групи. Това се видя и по време на самото гласуване.
С гласовете на депутатите от почти всички парламентарни групи бяха избрани предложеният от ГЕРБ Борис Грозданов и Любомир Дацов, предложен от партията „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева, на която е бивш съпартиец в НДСВ. Двамата бяха издигнати и за председател, но при гласуването Грозданов събра най-много гласове.
Другият кандидат от групата на реформаторите, издигнат от депутати от ДСБ – Георги Ганев, не получи достатъчно подкрепа, тъй като при гласуването повечето депутати от ГЕРБ се въздържаха. За сметка на това представителите на партията на Бойко Борисов масово подкрепиха кандидатурите на Патриотичния фронт и на БДЦ – Григорий Вазов и Дора Андреева. С гласовете на ГЕРБ беше избран и кандидатът на ДПС Юнал Тасим. Кандидатурата на икономиста Димитър Иванов, номиниран от БСП, също не беше подкрепена. След като от БСП предложиха прегласуване и то потвърди първоначалния вот, социалистите напуснаха пленарната зала.
След избора от ГЕРБ и Патриотичния фронт оправдаха вота си срещу Георги Ганев с това, че от Реформаторския блок не са се обединили около една кандидатура, а са излъчили две. Това отново показа, че Фискалният съвет не е избран според качествата на кандидатите, а по предварително политическо договаряне. Доказателство в тази посока е и обяснението от ГЕРБ, че са подкрепили кандидата на Патриотичния фронт Григорий Вазов срещу това депутатите от ПФ да подкрепят бюджета.
След отпадането на кандидатурата на Георги Ганев лидерът на ДСБ Радан Кънев напусна пленарната зала и отказа коментар. „Защо изобщо правим тези изслушвания на кандидатите, като след това изборът става на базата на договорки, а не на базата на това как кандидатите са се представили и какви качества имат“, заяви депутатът Мартин Димитров, но не стана ясно към кого е отправен въпросът му.
Неофициално представители от Реформаторския блок заявиха, че очевидно от формацията на Кунева са водили „сепаративни“ разговори с ГЕРБ за подкрепа на техния кандидат. Той беше подкрепен от всички парламентарни групи без „Атака“. Пак според депутати на практика ГЕРБ са успели да прокарат още една своя кандидатура освен тази на Грозданов – на Дора Андреева. Тя беше номинирана официално от формацията на бизнесмена Христо Ковачки БДЦ, но се смята, че неофициално зад нея стои председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
Кандидатите
Любомир Дацов е определян от колегите си като експерт, познаващ в детайли бюджетната система. Голяма част от кариерата му преминава в Министерството на финансите, като е бил зам.-министър в две правителства – на Сакскобургготски и на тройната коалиция. Дацов беше и общински съветник от НДСВ в Столичния общински съвет.
Георги Ганев е независим икономист и директор на икономическата програма в Центъра за либерални стратегии. Повече от 10 години преподава в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Като изключим тези две кандидатури, останалите изглеждат като чисто политически предложения. Кандидатът на ГЕРБ Борис Грозданов е бивш депутат от партията в 41-ото Народно събрание. Като член на парламентарната комисия по бюджет и финанси той предложи пенсиите да бъдат облагани с данък общ доход. След „смъмряне“ от страна на премиера Бойко Борисов тази идея отпадна.
Предложеният от Патриотичния фронт Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. Той бе предложен и за гуверньор на БНБ, но не бе одобрен от депутатите. Известен е и като Велик майстор на една от масонските ложи в България.
Предложението на ДПС Юнал Тасим също трудно може да бъде определен като независим. Той е бил народен представител в три парламента, а в правителството на Пламен Орешарски бе назначен за зам.-министър на икономиката. Тогава се наложи специална промяна в устройствения правилник на ведомството, тъй като първоначално бяха предвидени четири места за заместници, а той беше петият.
Номинацията на тримата депутати от БДЦ за член на Фискалния съвет е Дора Андреева, която е била зам. финансов министър в правителството на Иван Костов, отговарящ за данъчната политика, но впоследствие отстранена. Единствено АБВ нямаше свой кандидат.
За Фискалния съвет
Фискалният съвет е нова структура, създадена с идеята да бъде независим орган, който да следи изпълнението на бюджета и да бъде коректив на Министерството на финансите. Неговият 5-членен състав се избира от Народното събрание за срок от 6 години. Именно тук изникват обаче и съмненията доколко членовете на този съвет наистина ще бъдат независими и експертни, а не политически кандидатури.
Най-важната функция на съвета ще е да наблюдава спазването на числовите фискални правила в бюджета. В рамките на процедурата по съгласуване и внасяне на държавния, здравния и социалния бюджет съветът ще изготвя мотивирано становище и препоръки. Те трябва да са готови и предоставени на председателя на Народното събрание не по-късно от 14 дни след внасянето на законопроектите в парламента.
Сред другите цели на съвета са и „повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка, основана на обективни критерии“, както и „повишаване на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната“.
