Парламентът трябва незабавно да започне дебат за състоянието и основните предизвикателства пред съдебната власт, да осмисли какви основни задачи ще има ВСС за следващите пет години и на тази база да направи профил на хората, които ще са подходящи за позицията. Това каза д-р Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи в интервю за БТА.
Според него е крайно време съдиите, прокурорите и следователите сами да избират своите представители в органа за управление на съдебната власт. Има нещо изначално порочно в това депутати да предлагат магистрати за каквото и да е. Винаги съществува въпросът по какъв начин даден народен представител или парламентарна група са стигнали до решение за издигане на магистрат – съмненията за нерегламентирано влияние винаги ще присъстват, заяви Славев.
Следва пълният текст на интервюто:
– Започва серия от общи събрания на магистратите, за да бъдат избрани нови членове на ВСС. Тази тема изглежда далечна на обществото. Но всъщност защо тези избори са важни?
– Преките избори на представители на магистратите във Висшия съдебен съвет са ключови за съдии, прокурори и следователи, защото ВСС е органът, който отговаря на практика за всичко, свързано с тяхното професионално битие. Избирателната активност сред съдиите през 2017 г. беше над 87 процента, очаквам и през 2022 г. да има високо участие.
От този избор обаче, трябва да се интересува и обществото, защото чрез него се конструира управлението на една от властите в държавата – съдебната власт. Да вземем пример със застоялата реформа за прекрояване на съдебната карта, макар че този състав на ВСС прави анемични опити да работи по темата дори и след крушението на опита за мащабна реформа. Дали ще се закрие един съд в едно населено място е тема, която интересува всички.
ВСС отговаря за кариерното развитие на магистратите и избира ръководителите на органите на съдебната власт – дали ще има добро управление на съдилища и прокуратури зависи пряко от ВСС, и оттам – дали гражданите ще се ползват от независимо, безпристрастно, ефективно и прозрачно правосъдие. ВСС избира и т.нар. трима големи в съдебната власт – председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Следващият състав на ВСС ще избере нов председател на ВАС и нов главен прокурор, независимо дали Иван Гешев изкара пълния си мандат или не. Главният прокурор все още е ключов носител на власт в дизайна на българската политическа система и дали най-после ще имаме истинска борба с корупцията по високите етажи на властта зависи именно от него, а това е тема, която засяга цялото общество.
– Имаше идея ВСС да бъде конструиран по различен начин, дори да бъдат оформени два Съвета – на прокурори и на съдии. Защо тази идея не се осъществи?
– Частично тази идея бе осъществена през 2015 г., когато се направиха конституционни изменения, създаващи съдийска и прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет. Не усещам в момента тази тема да е в дневния ред на народните представители, още повече че тя изисква и конституционни изменения. В парламента се създаде комисия, която да обсъжда конституционни промени, но тя не е заседавала.
Една от причините да не се раздели на два съвета ВСС е липсата на политическа мотивация – очевидно народните представители, независимо от коя политическа сила идват, са изкушени от това да кадруват в съдебната власт. Това е и причината да не се промени начинът на избор и да не се намали драстично парламентарната квота.
Настоящото Народно събрание вече закъсня да стори това, тъй като процедурата е в ход и половината състав на ВСС ще се избере пряко от магистратите. Ако все пак съберат сили и променят начина на избор, въпреки че правилата ще се променят в движение и ще се създаде смущение в системата, би било за добро. Крайно време е съдиите, прокурорите и следователите, като за последните две категории е необходим завишен обществен контрол и отчетност, сами да избират своите представители в органа за управление на съдебната власт.
– Парламентът все още не е започнал процедурата по избор на членове на ВСС от политическата квота. Има ли опасност да бъде блокирана работата на съдебната система?
– От изказвания на представители на управляващите усещам, че се намират “в небрано лозе”. Имаме конституционни изисквания за квалифицирано мнозинство за избора на членове както на ВСС, така и на Инспектората към ВСС (ИВСС). Мандатът на последния, обаче е изтекъл преди повече от две години. Очевидно е, че управляващите не искат да преговарят с ГЕРБ, ДПС или “Възраждане”, а за това ще са необходими гласове.
Осъзнавам, че те виждат риск от това опозицията, която не се слави с това да поддържа независимостта на съдебната власт, да участва във вземането на решенията за това какви хора ще попаднат във ВСС. Съдебната система няма да бъде блокирана, но ако парламентът наруши сроковете, в които по закон трябва да направи избора, ще е изключително лош сигнал – неприемливо е депутати да нарушават закона. От начина, по който обаче те ще проведат избора също зависи с каква легитимност и с какъв заряд ще започне работа новия състав на съвета.
Има нещо изначално порочно в това депутати да предлагат магистрати за каквото и да е. Винаги съществува въпросът по какъв начин даден народен представител или парламентарна група са стигнали до решение за издигане на магистрат – съмненията за нерегламентирано влияние винаги ще присъстват. Ето защо, парламентът трябва незабавно да започне дебат за състоянието и основните предизвикателства пред съдебната власт, да осмисли какви основни задачи ще има ВСС за следващите пет години и на тази база да направи профил на хората, които ще са подходящи за позицията.
След това да започне обществена дискусия с професионални и неправителствени организации, с академичната общност за идентифициране на конкретни кандидати. Парламентът не е длъжен да избира магистрати за членове на ВСС и това има значение от гледна точка на гражданското участие в администрирането на съдебната власт. То може да бъде коректив вътре в самия ВСС и да предотврати честата критика за „капсулиране“ на съдебната власт. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че изборът на ВСС е залегнал и в Националния план за възстановяван и устойчивост (НПВУ), а с това са свързани средствата, които България ще получи по Плана. Именно в него е записано, че за членове на прокурорската колегия няма да бъдат издигани действащи магистрати.
– Експерти коментират, че трябва да се помисли за удължаване на мандата на действащия сега ВСС, поне докато не бъде конституиран нов. Възможно ли е изобщо това?
– Ако Народното събрание наистина се забави или се провали с избора, вакуум няма да има. Настоящият състав на ВСС ще продължи да изпълнява функциите до окончателното окомплектоване с нови членове. Не виждам законово основание как да се удължи мандатът на този ВСС. Съвсем друг е въпросът каква легитимност ще имат те, продължавайки да заемат позициите – възможно е и решенията им да бъдат обжалвани, и особено тези, свързани с конкурсни процедури.
И в момента ВСС работи с намален състав, защото парламентът не е направил процедура за запълване на вакантното място в прокурорската колегия от парламентарната квота. Най-добре би било да не се стига до такава ситуация. Може би насоки ще бъдат дадени индиректно и ако дотогава КС излезе с решение по делото, свързано с изтеклия мандат на ИВСС.
Източник: БТА, 03.06.2022 г.