Парламентът стартира първите процедури за избор на органи с изтекли мандати. Похвално е, че 49-ото НС се зае с изпълнението на това си задължение, но начинът, по който го прави остава спорен. Въпреки че няма универсален модел, гарантиращ във всички ситуации избора на безспорни кадри и независимостта на контролните и надзорни органи, е препоръчително народните представители да проявяват максимални усилия за придържане към принципите на прозрачност, публичност и конкурентост при излъчването на кандидатите. Това ще допринесе най-малко за намаляване на напрежението при спора дали се търсят позиции за определени хора или кои партии ще участват в овладяването на регулаторите.
Още първите процедури за избор бяха съпроводени от обвинения за партийни договорки и политически патронаж. Имената на кандидатите за подуправители на БНБ бяха пуснати в публичното пространство още преди избора на гуверньор (който е натоварен с отговорността да ги номинира). Днес Народното събрание избра Андрей Гюров и Петър Чобанов с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС само за няколко минути и без дебати. Единствено Тошко Йорданов от ИТН обясни защо е гласувал „против“: „…вие така или иначе ги избрахте тези подуправители чисто политически. Г-н Гюров от ПП-ДБ – самите техни коалиционни партньори знаят, че капацитетът му не отговаря на заеманата длъжност. А за другия подуправител – спомняте ли си КТБ? Спомняте ли си, шест милиарда потънаха, и спомняте ли си кой беше финансов министър тогава?” В представянето на своите предложения самият Димитър Радев не обоснова избора си – кои точно качества и професионални постижения на двамата народни представители им дават конкурентно предимство пред други експерти в областта, за да се гарантира, че са най-подходящи за съответните позиции. Преди да прочете автобиографичната справка за двамата предложени г-н Радев отбеляза, че при избора си се е „… ръководил както от професионалния опит и експертиза, така и от личностните качества на кандидатите“. В обществото обаче остана усещането за обвързано вземане на решение за избор на подуправител с политически натиск, тъй като избраният гуверньор посочи за подуправители знакови представители на парламентарното мнозинство, което го назначи.
Народните представители трябваше днес /26.07.23 г./ да изберат и председател на Сметната палата. Един от кандидатите е Димитър Главчев, който е председател на Контролна комисия на ПП ГЕРБ. Към момента на избора му г-н Главчев е член на Контролната комисия на ПП ГЕРБ, което повдига въпроса доколко той ще ръководи безпристрастно одитирането на партии и кампании и няма ли да бъде бухалка срещу политически неудобните.
Ползваме повода, за да отправим отново предложенията на БИПИ във връзка с процедурите за избор, провеждани от парламента:
1) Създаване на Комисия по избор на органи. В правомощията ѝ трябва да се включи проследяване на изтеклите мандати на органите, на която база да състави график за провеждане на процедурите. Комисията следва да подготвя проекти на процедурни правила за избор на органите и да ги внася за приемане от народните представители. Комисията може да се създаде и като подкомисия към Комисията по правни въпроси, но извеждането ѝ като самостоятелна би дало знак, че парламентът подхожда сериозно към едно от основните си конституционно установени задължения. Поради политическата чувствителност на избора на органи е препоръчително комисията да бъде съставена на паритетен принцип – с еднакъв брой членове от всички парламентарни групи. Минималният стандарт от реквизити, които следва да съдържат процедурните правила, са описани в приложените към писмото Единни правила. Водещ сред тях е изискването за предоставянето на концепция за управление на органа, за който се кандидатства.
2) Процедура по селектиране и изслушване на кандидатите. В правилата за всяка отделна процедура следва да се предвидят съвместни заседания на Комисията по избора на органи и съответната ресорна парламентарна комисия по публични сектори на управление (финанси, енергетика, правни въпроси и т.н.). Заседанията следва да се фокусират върху концепциите на кандидатите. Комисията по избора на органи следва да прояви проактивен подход в процеса на номиниране – да се обърне към професионални и академични общности, граждански организации за номиниране на кандидати, така че да се разчупи партийно-квотното разпределение на позициите в независимите регулатори и за другите органи.
3) Избор на еднолични или колективни органи. Каквито и правила да бъдат записани, те винаги могат да се узурпират, ако народните представители не проявят самосъзнание, че чрез конституирането на органи и извършване на персонални назначения определят не само колко ще е независим даден орган, но и доброто управление в сектори, в които материалните интереси и разходването на бюджетни ресурси са огромни. Партиите трябва да се откажат доброволно от това да индуцират политическо влияние върху регулаторите и да направят такива процедури по избор, които да осигурят, че на компетентни и почтени хора е поверено висшето административно ръководство в страната. Това важи с особена сила за инспекторите и главния инспектор на ИВСС и за членовете на ВСС от парламентарната квота. Именно изборът на тези хора, поради изискването за квалифицирано мнозинство, ще бъде и реалният тест за това Народно събрание – доколко в него има готовност за работа, базирана на установени демократични принципи и стандарти, а не на тясно партийни прищевки.
