Препечатано от Mediapool.bg, 29.01.2025 г.

Управляващите започват избора на нови членове на част от независимите комисии, институции, регулатори и други органи. В сряда парламентарната енергийна комисия прие процедурни правила за избор на нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране и на двама членове, които са с изтекъл мандат. В четвъртък пък бюджетната комисия в Народното събрание (НС) ще направи същото с попълването на съставите на Сметната палата и Фискалния съвет.

Тези процедури обаче изглежда са в противоречие с подписаното преди две седмици от управляващото мнозинство коалиционно споразумение.

Къде е проблемът със споразумението?
Според подписания от ГЕРБ, ИТН и БСП документ, който е приет и от доганистите, въпросът с попълването на регулаторите следва друг график. Липсват и други предвидени в документа процедури.

“В срок до 30 дни от подписване на настоящото споразумение страните изготвят и подписват хронограма за избор на контролни и регулаторни органи, при която всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение”, пише в документа, който е подписан от управляващото мнозинство на 15 януари.

Този срок все още е далеч от това да е изтекъл, а и партиите не са обявявали публично да са изготвили и подписали подобна хронограма.

Това обаче не е единственият проблем. Според въпросното коалиционно споразумение: “Приоритетни органи, чието попълване започва непосредствено след приемане на хронограмата са: Висш съдебен съвет, Инспекторат към Висшия съдебен съвет, Омбудсман, Комисия за противодействие на корупцията, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Сметна палата”.

От задвижените процедури обаче само една е сред посочените изрично като приоритетни – за Сметната палата. Тези за Фискалния съвет и КЕВР би трябвало да започнат, след като са попълнени ВСС, ИВСС, КПК, КОНП и е избран омбудсман.

Приетите от парламентарната енергийна комисия в сряда процедурни правила не отговорят и на друга част от коалиционното споразумение. В него е записано, че “страните ще предложат методика, която ще надгради парламентарната практика за подготовка за избор на членове на органите, които изцяло и частично се избират от Народното събрание”. Описано е и в каква посока трябва да е въпросното “надграждане”:

“1. ще се предвиди отделна проверка за интегритет, предхождаща проверката за наличие на изискуемите професионални качества в ресорна комисия на Народното събрание.
2. сроковете за провеждане на тези процедури ще бъдат достатъчни, за да гарантират задълбоченост на всички проверки и изслушвания и реално обществено участие”.

В приетите днес правила с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган, обаче подобна проверка за интегритет не е предвидена, а сроковете са каквито и досега – тоест не е предвидено допълнително време.

Такава е ситуацията и с проектите за процедурни правила за Сметната палата и Фискалния съвет, които предстои парламентарната бюджетна комисия да разгледа в четвъртък.

Търсят се нов шеф и двама членове на КЕВР

В сряда енергийната комисия в НС прие досегашни стари правила, по които – по думите на Делян Добрев, “от десет години ги избираме”. Одобряването и стартирането на процедурата за запълване на състава на енергийния регулатор мина въпреки протестите на депутата от “Продължаваме промяната-Демократична България” Венко Сабрутев, че комисията е получила правилата след започването на заседанието. В крайна сметка управляващото мнозинство ги прие.

Задействането на процедурата стана светкавично, след като малко преди заседанието сегашният председател на енергийния регулатор Иван Иванов за пореден път призова да му бъде избран наследник, тъй като неговият мандат е изтекъл преди пет години. Иванов освен това е под огромен политически натиск заради цените на електроенергията и предстоящата либерализация на електроенергийния пазар за домакинствата.

Мандатът на Иванов начело на КЕВР изтече през през 2020 г.. Едва през 2022 г. парламентът избра нов председател  – Станислав Тодоров, който бе представител на тогавашните управляващи “Продължаваме промяната”. Неговият избор обаче бе оспорен от група депутати от ГЕРБ, начело с Делян Добрев, пред Конституционния съд, защото в хода на процедарата са били променени правилата за избора, за да съответстват на номинираните. Така няколко месеца по-късно назначението на Тодоров бе обявено за незаконно и се наложи начело на регулатора да се върне Иван Иванов, защото това беше единствената законова опция. Председателят на КЕВР няма заместник, който може да изпълнява функциите му при необходимост.

Освен Иванов с изтекли мандати са Пенка Трендафилова, която е единият от водните комисари, и Александър Йорданов – с ресор енергетика. Двамата са в състава на комисията от 2018 г. Трендафилова бе представител на “Воля”, а Йорданов – на Патриотичния фронт, които тогава бяха партньори на ГЕРБ в управлението.

Кадрови хаос с ръководството на Сметната палата

Извънредни точки на заседанието на бюджетната комисия в четвъртък на свой ред предвиждат попълване на съставите на Сметната палата и Фискалния съвет, установи проверка на Mediapool.

Върналият се като председател на Сметната палата Димитър Главчев следва да предложи двама свои заместници на местата на Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров, които са с изтекли мандати. Трябва да се изберат и двама нови членове на институцията.

От “Демократична България” обаче алармираха, че процедурата стартира в условията на съмнения за несъвместимост на Главчев. Българският институт за правни инициативи вече изнесе аргументи, че бившият служебен премиер няма как да се върне в палатата и да контролира бюджетите на правителствата, които е ръководил, защото е бил и външен министър, а това създава противоречие със закона. До момента Главчев не е коментирал темата.

Рискът от тотален хаос с институцията се засилва и защото вече с няколко съдебни решения се отменят актове на обявилата се за председател на палатата Горица Грънчарова – Кожарева в периода от януари до юли 2023 г. Тя действаше като ръководител на институцията въз основа на две решения на парламента, които впоследствие бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Ако и Главчев се окаже в несъвместимост, подобен риск може да възникне и за неговите актове, както и за одитите, които той евентуално ще гласува.

“Нарушение, което виждаме, е прибързаното преминаване към избор на членове и заместник-председатели на Сметната палата. В бюджетната комисия се появи извънредна точка, но правилата не отговарят на условията, които са залегнали в споразумението. Ние ще направим предложение за редакция на правилата, така че да бъдат включени например проверки за висящи производства, за конфликт на интереси и други мерки, които да дадат някакви гаранции за интегритета на кандидатите”, каза Божидар Божанов от “Демократична България” пред журналисти в парламента.

Според него Димитър Главчев, който се върна като председател на Сметната палата, е в нарушение, защото не може да заема поста, след като е бил външен министър. Затова и няма право да предлага заместник-председатели на институцията.

“Относно Главчев – след като беше служебен премиер, той се върна в Сметната палата, президентът Радев го призна на шеф на Сметната палата по домовата книга и като такъв го предложи за втори мандат”, отговори по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

В заседанието на бюджетната комисия е включена и точка за избор на членове на Фискалния съвет – консултативен орган, който следва да дава независими експертни становища на парламента по отношение на бюджета и публичните финанси.

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!