„Нито един формално независим държавен орган в най-новата ни история не е запомнен с действия за укрепване на демократичната институционална инфраструктура. Напротив, активността им е пропита с обществено недоверие, поради съмненията в професионалните и морални качества на ръководствата им.“
Анализ на Теодор Славев за Дневник:
Българинът най-много желае да спечели пари, търкайки картончета, но повече желае да го назначат на държавна служба. Ако пък тя е ръководна позиция в държавен регулаторен, надзорен или контролен орган, си е направо джакпот. Защото „да си на мандат“ в някой от тях означава, че си се включил във финансовите потоци на канализиране на партийно-политическо влияние, упражнено при назначаването.
Нито един формално независим държавен орган в най-новата ни история не е запомнен с действия за укрепване на демократичната институционална инфраструктура. Напротив, активността им е пропита с обществено недоверие, поради съмненията в професионалните и морални качества на ръководствата им.
Независимите държавни органи като центрове за влияние
– Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисия за финансов надзор, Българска народна банка, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Комисия за енергийно и водно регулиране…
Изброените са сред най-важните държавни органи, натоварени с отговорността да регулират цели обществени сектори и системи, а в ръцете им е предоставено управлението на милиарди левове.
Народното събрание избира изцяло или частично висшия мениджмънт на тези органи. В Правилника на 42-рото НС съществуването на процедура за избора им беше пожелателно, а в 43-тото и 44-ото НС – тя стана задължителна. Това обаче не направи провеждането на изборите по- прозрачни и състезателни, защото самата процедура е формална, повърхностна и се занимава предимно със срокове, които обаче също не се спазват от Народното събрание. Понякога дори се изпреварват. Така например, кандидат си беше извадил свидетелство за съдимост за конкретната позиция, преди въобще ресорната парламентарна комисия да беше стартирала процедурата.
Народното събрание има богат опит в грубото погазване на демократичния принцип за мандатността, когато се отнася до регулаторите. Членовете на тези органи или предсрочно се сменят, или се оставят на позицията си извън мандат. Две години и половина бившата председателка на Инспектората на Висшия съдебен съвет заемаше поста извън мандат.
Мандатът на Комисията за регулиране на съобщенията е изтекъл през 2015 г., а този на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – през 2016 г.
Остава да гадаем защо не са започнали процедури за избор на тези органи: вероятно ръководствата не създават проблеми и колаборират добре с всяка власт или договорка не е била възможна в рамките на мандатите им и затова се изчакват по-добри политически времена.
През 2017 г. Народното събрание ще трябва да избере нови състави на Комисията за защита от дискриминация и на Комисията по досиетата. Влизането на Бисер Петков в правителството ще наложи гласуването на нов управител на НОИ.
Защо тези назначения са толкова важни и в същото време толкова опасни?
Защото Народното събрание следва да избира управлението на независими органи, които да гарантират, че общественият интерес е защитен. Когато обаче се назначават кукли на конци, опасността за превземането на тези институции и подчиняването им на частни, корпоративни интереси се превръща в норма. Органите се използват и като „бухалки“ – преследване на неудобни 2 политически или икономически субекти (случаят с тефтерчето „Златанов“ е най-показателен).
Големият проблем е в политическите партии и то не защото издигат за тези позиции партийни функционери. Всичко щеше да е наред, ако те успеят да предоставят достатъчно данни, че това са професионалисти с безупречна биография.
Проблемът е, че центрове за влияние извън парламента „отглеждат“ свои кадри, които охотно поставят във „въртяща се врата“ –
те прескачат от законодателната или изпълнителната власт в регулаторните органи и обратно, докато през цялото време обслужват частни икономически интереси
Типичен пример е изборът на новата председателка на КЗК и отказът на Столична община да ни предостави декларацията й за конфликт на интереси, в качеството й на заместник-кмет; отказ, за който общината беше осъдена на първа инстанция.
Това е превземане на регулаторите, елемент на превземането на държавата
Изборите предстоят
Знаем, че депутатите гласуват закони. Знаем и че ги нарушават.
Миналата седмица, правната комисия на 44-ото Народно събрание прие процедурните правила за избора на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Макар чл. 93, ал. 5 от парламентарния правилник да предвижда възможност да се изискват допълнително документи от кандидатите,
Комисията по правни въпроси се отказа от това свое правомощие, за да не се стигнело до „отсрелване на кандидати“. Подобно решение буди единствено съмнения за намеренията на народните представители и предварително дискредитира кандидатите, защото, ако последните са професионалисти, не би било проблем да представят допълнителни документи, като например справка за принадлежност към органите на бившата Държавна сигурност.
Ако процедурните правила минат през пленарна зала във вида, в който са гласувани в комисия, това би било нарушение на сроковете, посочени в Закона за съдебната власт.
Но, както обяви председателят на правната комисия, касае се само за няколко дни. Очевидно, малкото нарушение на закона не е нарушение, особено пък ако се прави от парламента.
През 2017 г. най-важният от тези избори ще е на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет
С последните промени на Конституцията парламентът ще трябва да избере с мнозинство от две трети 11 юристи. Най-вероятно това ще се случи по модел с основен критерий квотното разпределение на местата по политически групи, без оглед на личните качества на кандидатите
както се случи с избора на инспектори в ИВСС през февруари миналата година
Част от имената на потенциалните кандидати за ВСС – правителството на съдебната власт, както го наричат, вече се прехвърлят на листчета сред народните представители.
В навечерието на четиригодишнината от опита за назначаване на Делян Пеевски за председател на ДАНС, думите на великия Алеко Константинов тегнат като карма: „Пази боже сляпо да прогледа!“ – казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца – простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие…“
*Авторът е от екипа на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) – организацията, която последователно години наред изследва парламентарните назначения и предлага практики за преодоляването на проблема.
Заглавието и акцентите са на „Дневник“.
Препечатано от Дневник.
