На 19 септември 2017 г. 44 Народно събрание избира със 183 гласа „за“ Ивайло Иванов за управител на Националния осигурителен институт. В хода на процедурата по номиниране, изслушване и избор, в която Иванов бе единствен кандидат, от Български институт за правни инициативи положихме усилия да създадем т.н. „профил“ или публично представяне на г-н Иванов. Изготвянето на публични представяния на кандидатите е елемент на публичността и прозрачността на процедурите за избор на ръководителите на контролните, надзорни и регулаторни органи, които Народното събрание избира. Многократно сме предлагали на народните представители да предприемат стъпки, с които да правят задълбочени проверки за професионалните и морални качества на кандидатите и да осигурят условия за равнопоставено, честно и конкурентно състезание. Тъй като това продължава да не се случва, въпреки настояването на гражданския сектор, от БИПИ систематично извършваме мониторинг на тези назначения – както в законодателната власт, така и в съдебната.
Профилите съдържат общодостъпна публична информация за кандидатите, която се извлича от публични източници. При съставянето на профилите извличаме и информация от декларациите по чл.12, т. 2 във връзка с чл. 14 от вече отменения Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси [1], които се подават пред органа по назначаване. Тези декларации съдържат информация дали и къде държавният служител, преди назначаването, си е участвал в търговски дружества, неправителствени организации, кооперации и дали е развивал дейност като едноличен търговец. Отделно от това се декларират задължения над 5 000 лв., както и дали държавният служител има договори с лица в областта на дейността, с която се занимават, или някакъв частен интерес. Отмененият закон съдържаше и изискване държавните органи да поддържат регистър на тези декларации и да ги публикуват при спазване Закона за защита на личните данни (чл.17, чл. 18 от ЗПУКИ – отменен)[2]. По закон институциите са длъжни да качват на уебсайтовете си тези декларации.
През септември месец 2017 г., за да получим декларациите на г-н Иванов, тъй като не бяха публикувани на сайта на АСП, изпратихме искане по Закона за достъп до обществена информация до Агенцията за социално подпомагане и получихме отказ. Възползвайки се от дадените ни права и убедени, че гражданите имат право да получават информация за лицата, упражняващи публична власт обжалвахме отказа. с решение 3021 от май 2018 г. на АССГ, по делото срещу отказа на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, съдът отмени отказа на АСП и връща преписката на агенцията. В решението се казва, че: „В случая се констатира безпротиворечиво, че исканата информация попада в обхвата на чл. 2, чл. 9- чл. 11 от ЗДОИ, поради което и на изследване подлежат предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чиято липса, по аргумент на противното, обуславя осигуряване на достъп до нея.“
АСП обжалваха решението на АССГ пред ВАС в 14-дневен срок.
С решение 4479 от 26 март 2019 г. Върховният административен съд потвърждава решението на по-долната съдебна инстанция. Процесуалният представител на БИПИ и по двете дела, адв. Александър Кашъмов, Директор на Правната програма на Програма „Достъп до информация“ при оспорване жалбата на АСП заявява, че: „администрацията в страната трябва да се дисциплинира, да спазва закона, да бъде прозрачна и почтена. Това е съгласно международните правни изисквания, валидни и за България, но за съжаление продължава да има упорство и съпротива срещу тези толкова важни за гражданското общество и правовата държава изисквания“ Жалбоподателят, Изпълнителният директор на АСП, не се явява и не изпраща процесуален представител. В решението на съда се казва ясно, че: [в] „поисканата от фондация “БИПИ” декларация се съдържа служебна обществена информация и предвид характера на информацията с нея се цели повишаване на прозрачността на задължения субект по ЗДОИ, поради което няма ограничение за предоставяне на съдържаща се в декларацията обществена информация, като задълженият субект не е изпълнил законовото си задължение да я публикува на интернет страницата си“.
От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност. Припомняме, че БИПИ осъди и Кмета на Столична община, която отказа да ни предостави декларациите за конфликт на интереси на настоящата председателка на Комисията за защита от конкуренция, Юлия Ненкова, която беше заместник-кмет на СО преди да бъде избрана от Народното събрание за тази позиция.
Публикуваме декларациите за конфликт на интереси на Ивайло Иванов и ще продължим да полагаме усилия за граждански контрол върху начина, по който се избират висшите държавни служители в страната.
Декларации за конфликт на интереси на Ивайло Иванов
[1] Задължението за деклариране на имущество и интереси на лица, заемащи висши държавни длъжности вече произтича от чл. 35, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.
[2] Чл. 41, ал. 1 от ЗПКОНПИ предвижда органите по назначаване да поддържат регистри.
