Много удобно разгорещеният дебат за “джендъра” изсмука цялото обществено
и политическо внимание. Заети да коментираме количествения и качествения състав на
половете, сме на път да проспим как някой друг някъде краде и се прави поредната крачка към институционалното овладяване.
Създаването на новата комисия за борба с корупцията няма за цел да бори корупцията по
високите етажи на властта, а да бетонира сегашната корупционна среда. Тя е и в противоречие
със стратегията за борба с корупцията, която предвижда укрепване на мрежа от независими
институции чрез институцията на инспекторатите, запазване на КОНПИ и подсилване на
експертизата на разследващите органи.
Затваряне на цикъла
На 2 февруари Народното събрание одобри процедурните правила за избор на
председател на новата мегакомисия за борба с корупцията. За удобство нека я наричаме
КОНПИ-2. С приключването на избора на ръководство
ГЕРБ “затварят цикъла” от обслужващи властта институции
Нека само си припомним, че в новата комисия за борба с корупцията се
влива институция, чийто ръководител имаше тефтерче, в което отбелязваше политически
поръчки и поръчителите им.
На този етап реакцията срещу закона и комисията включва:
– Президентско вето, включително и във връзка с начина на избор на членовете (кой да
има право да номинира, избира и назначава)
– Вот на недоверие по темата корупция
– Критични становища на неправителствени организации.
Въпреки всичко това управляващото парламентарно мнозинство е на път да избере
послушен и зависим орган с 6-годишен мандат, който да гарантира на покровителите си безаварийна служба.
Защо ГЕРБ настояваха толкова много да имат пълен монопол
върху избора на състава на тази мегакомисия с изключителни правомощия, а не предпочетоха стила на “договарянето” или раздаването на квоти – както се случваше досега в над 90 процента от процедурите по избор, като емблематичен е изборът на Висш съдебен съвет?
Първо, защото може да се очаква активизиране на главния прокурор, който в края на
мандата си да се опита да си вдигне цената, с което да гарантира бъдещата си кариера или
нова служба – като например съдия в Конституционния съд.
Второ, защото по този начин се затваря цикълът – комисията ще може да отнема имущество само по повдигнато обвинение от прокуратурата, а както премиерът е казвал: “Реформата е за след Цацаров”.
Трето, защото управляващите си гарантират спокойствие за дълго време напред, включително и при предсрочни избори.
Ръководството на комисията и комисарите са освободени от отговорност за действията си
(тоест при евентуални дела сметката ще плати данъкоплатецът), ще имат специални
правомощия – от правото да използват СРС до безплатно возене в градския транспорт и др.
Тоест има инвестиране на власт и ресурси, като няма ясни, обективни и измерими аргументи в
подкрепа ефективността на новата комисия.
Предизвестен победител
Повече от ясно е, че новият-стар ръководител на мегазвеното ще бъде Пламен
Георгиев, досегашен ръководител на КОНПИ. Кариерата на 42-годишния Георгиев минава
през прокуратурата, като също така е заместник-министър на правосъдието във втория кабинет
на Борисов. Самият той в последните месеци показва активност, с която със сигурност е
спечелил подкрепата на определени олигархични кръгове – проверка и запор на имуществото
на Прокопиеви, както и акцията срещу кмета на Септември.
Но е странно участието на КОНПИ-2 в последната акция, тъй като комисията на практика не е конституирана. Което не пречи на и.д. Георгиев да прави преструктурирания и да раздава директорски постове в органа.
До средата на март Народното събрание (в противоречие със законовите срокове) ще
избере председател на комисията, който ще има един месец, за да предложи на депутатите
своя екип. По стара парламентарна традиция не следва да се очаква, че Георгиев ще предложи
повече от четирима членове на комисията, тоест няма да има никакво състезание, а най-
вероятно НС отново ще действа като
гумен печат за решения, вземани извън пленарната зала
От обществена гледна точка е неприемливо тази комисия да стартира с ниско
обществено доверие. Това обаче би било неизбежно, ако Народното събрание и парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика не проявят проактивност и не създадат
минимални условия за състезателност и прозрачност
при процедурата – нещо, за което от неправителствения сектор настояват отдавна. Като минимум оглавяваната от Борис Ячев (ОП) комисия следва да постави въпросите, зададени от НПО – за да не допусне гафа, сътворен от Данаил Кирилов, който призоваваше кандидатите за членове на ВСС да не отговарят на въпросите на гражданските организации.
Самата КОНПИ е един от малкото органи в страната ни, които са с по-скоро
положителна оценка от страна на Европейската комисия. Пламен Георгиев обаче ще трябва да
представи писмена концепция, в която да обясни как смята да управлява не само държавната
политика по гражданска конфискация, но и превенцията на конфликта на интереси и
аналитичната дейност (в новата комисия се влива БОРКОР).
Не би било и излишно г-н Георгиев да обясни защо, след като оглавяваната досега от него комисия е толкова успешна, се налага нейното преструктуриране;
каква е ползата за гражданите и държавата от конфискацията – като се имат предвид и заведените от гражданите искове по силата на Закона за отговорността на държавата поради незаконна конфискация; както и какви са му плановете за разходване на отчисленията от конфискацията за КПКОНПИ, които ще отиват пряко в бюджета на институцията, а не в държавната хазна.
*Авторът е експерт в Български институт за правни инициативи
Снимка: Дневник
