*Препечатано от Дневник
Днес тримата кандидати за подуправители на БНБ ще бъдат изслушани в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Екипът на Искров – при Радев
Номинациите им предизвикаха противоречиви реакции, защото новият управител на централната банка Димитър Радев запазва екипа на Иван Искров, работил по време на скандала КТБ. Депутът от БСП Янаки Стоилов определи това като „само Цветан Василев липсва за пълна приемственост“. В хода на процедурата по избора на Радев стана ясно, че назначението на старите подуправители е било договорено явно още преди приемането на правилата за избор, защото ГЕРБ и ДПС отхвърлиха искането на Реформаторския блок , в правилата за избор на подуправители да не могат да се номинират хора от екипа на Искров.
В деня на избора на Радев ДПС разигра и излизане и връщане в зала с настояване всеки кандидат да обяви екипите си.
Ето как „Капитал Daily“ представя Калин Христов, Димитър Костов и Нина Стоянова.
За шеф на управление „Емисионно“ се предлага сегашният му ръководител Калин Христов.
Христов е 44-годишен, завършил е УНСС през 1996 г. със степен магистър по макриокономика. Година по-късно е назначен за експерт в дирекция „Икономически изследвания и прогнози“ в БНБ, като паралелно с това развива преподавателска дейност в същия университет. През 2002 г. става съветник на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“ – Мартин Заимов. Заимов хвърли оставка през февруари 2003 г. заради разногласия с тогавашния гуверньор на банката Светослав Гаврийски и сам предложи Калин Христов за свой заместник. Това е времето, в което Гаврийски се бореше неуспешно за нов мандат на поста. Загуби го през октомври, когато начело на централната банка депутатите избраха Иван Искров.
Още в първите си дни там Искров прокара номинацията на изпълнителния директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози Цветан Манчев за вакантната длъжност. Непосредствено след кадровата промяна Искров назначи Калин Христов за свой личен съветник. Когато през 2009 г. изтече мандатът на Манчев, Калин Христов пое управление „Емисионно“. Мандатът му на позицията изтича на 23 октомври тази година.
За кратко през 2013 г. Калин Христов бе министър на финансите в служебното правителство, сформирано от президента след падането на първия кабинет „Борисов“. Тогава Христов въведе правилата срещу концентрация на средства в банките от страна на държавните предприятия. Повод за тази регулация бе масовата практика да се депозират пари на едно място, предимно в КТБ, което изкривяваше банковия пазар и създаваше рискове пред самите предприятия.
Преди година Бойко Борисов (тогава лидер на ГЕРБ) покрай кризата с КТБ предложи Искров да бъде сменен именон с Калин Христов. Тогава депутатът от БСП Атанас Мерджанов реагира, че „той не е част от решението, защото е част от проблема“ и каза, че на консултациите при президента Христов е предложил „банковата ваканция“, която беше отхвърлена, когато се търсеше изход от ситуацията с тегленията от ПИБ и как случаят с КТБ да не засегне цялата банкова система. След разговорите на високо политическо ниво миналото лято името на Христов се свързваше и с идеята за специален закон за КТБ, който да гарантира всички кредити. Той не е коментирал публично тези идеи.
Очаква се да събере гласове от ГЕРБ и ДПС, като, съдейки от парламентарните настроения заради участието му в управлението при надуването и спукването на балона КТБ, няма да има подкрепа от БСП и Реформаторския блок.
Кандидат за шеф на управление „Банков надзор“ – пост, овакантен след отстраняването на Цветан Гунев покрай фалита на КТБ, е Димитър Костов. Сега той ръководи управление „Банково“ но по думите на председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова от година е неформален шеф и на банковия надзор.
Димитър Костов е на 58 години, завършил е УНСС през 1981 г. и е надграждал образованието си в Икономическия институт „Болдър“ и Принстън в САЩ. Кариерата му започва в Министерството на финансите, където в периода 1990-1992 г. е назначен за заместник-министър, а след това е първи заместник-министър.
В периода 1995-1997 г. е министър на финансите в кабинета на Жан Виденов, където заместник му е сегашният управител на БНБ Димитър Радев. Това е периодът, в който икономиката на страната изпада в остра криза, повлечена от проблемите на държавните предприятия в индустриалния сектор. В опит да поддържа съществуването им, без да променя социалните цени на продукцията им, освен чрез субсидии държавата ги насърчаваше да теглят банкови кредити, без да ги връщат (идея на тогавашния министър на икономиката Климент Вучев). Избухва и зърнена криза с недостиг на хлебна пшеница и проблем пред изхранването на населението. В условията на разхлабен контрол във финансовия сектор се появяват финансови пирамиди, които поглъщат спестявания на граждани с обещания за високи лихви. Търговските банки пък отпускат необезпечени кредити в големи размери, което води до серия от банкови фалити. Като следствие на тези проблеми идват инфлацията и хиперинфлацията, овладени едва след падането на правителството на Жан Виденов и въвеждането на валутен борд.
Излизайки от властта през 1997 г., Димитър Костов започва работа в частния сектор като изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, а след това работи и в „Алианц България“. Избран е и за председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки в България. През 2005 г. е избран от Народното събрание за подуправител, ръководител на управление „Банково“ в БНБ, а през юни 2011 г. получава втори мандат на същата позиция. Той изтича през 2017 г.
Костов е харесван от мениджърите на търговските банки в страната, които лобираха за него през януари тази година, когато се търсеше кой да заеме овакантения пост на подуправител, ръководител на „Банковия надзор“. До гласуване на кандидатурата му не се стигна заради липса на широка политическа подкрепа. Мотивът за повторното внасяне на номинацията му за поста, е, че Костов има най-дълъг опит в БНБ, а ресорът „Банков надзор“ е „най-трудният, изискващ най-много усилия и съществено надграждане в качеството, методологията и капацитета“.
Вероятно РБ ще е твърдо против, а като кадър на БСП не е ясно какви ще са настроенията към него на отделните депутати в партията.
За ръководител на управление „Банково“ се предлага досегашният главен юрист на БНБ Нина Стоянова.
Нина Стоянова досега е работила единствено в централната банка. Тя постъпва в дирекция „Правна“ през 1994 г. През 2006 г. преминава през специализация в дирекция „Правни услуги“ на Европейската централна банка, а от януари 2007 г. е главен юрист. Участвала в екипа, разработил новият Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, както и в редица други закони като този за банковата несъстоятелност.
В банката за Нина Стоянова се говори като за „дясната ръка“ на Костов и се изтъква приносът й като автор на Закона за платежните услуги и платежните системи, приет от Народното събрание през 2009 г.
В качеството й на главен юрист Стоянова защитаваше пред съда действията на БНБ спрямо КТБ. Тя аргументира позицията, че акционерите на банката не са заинтересовани лица и нямат правно основание да оспорват отнемането на лиценза, в полза на която се произнесоха всички съдебни инстанции в страната. Според заканите на акционерите и особено на Оманския държавен фонд, който държи 30% от капитала на КТБ, по този въпрос ще бъде заведено арбитражно дело в американски или европейски съд, а юристи коментират като много вероятно, ако се стигне дотам, България да бъде осъдена да плати обезщетение по този казус.
Подписът на Нина Стоянова стоеше и под писмото, което временно изпълняващата длъжността подуправител на БНБ Нели Кордовска изпрати миналата година на EPIC с желание за разговори и изготвяне на план за спасяване на КТБ.
