Неправителствени организации изказаха съмнения, че процедурата се бърза тенденциозно и има предрешеност на избора

От Капитал. Автор: Гергана Михайлова

Въпреки предупрежденията, че създава предпоставки за претупан и непрозрачен избор на гуверньор на Българската народна банка (БНБ) в пленарната зала бяха одобрени правилата, представени в края на миналата седмица от комисията по бюджет и финанси. Критики към проекта изказаха 14 юридически и граждански организации, сред които Българският институт за правни инициативи. Препоръките им бяха в тях да се заложат механизми за предварителна проверка на качествата на издигнатите кандидати, включително и на имущественото им състояние. Според тях проблем е и краткият срок от публикуване на документите им до гласуване на номинациите им, за да няма съмнения, че се бърза тенденциозно и има предрешеност на избора.

Какво не е наред

В края на миналата седмица парламентарната комисия по бюджет и финанси прие проект на правилата, по които ще се избере следващият управител на централната банка, който да замени Иван Искров. Те копират едно към едно процедурата за избор на ръководители в други държавни институции, като например Сметната палата и КЕВР. Тъй като в случая става въпрос за фигура, която ще трябва да връща доверието в централната банка и да я ръководи по време на стрес тестове за банковата система, които може да доведат до държавна подкрепа, има мнения, че процедурата трябва да е по-прецизна. Според проекта, който вече получи одобрение от депутатите в пленарната зала, кандидатите за поста ще представят себе си и концепцията си за управление в рамките на 20 минути (в първоначалния вариант времето бе ограничено до 10 минути), след което ще имат още толкова, за да отговорят на предварително изпратените към тях въпроси. Въпреки че изслушването ще се предава на живо по интернет, тези ограничения създават предпоставки за чисто формално представяне на номинациите без възможност за задълбочен дебат по концепциите на кандидатите.

От „Българския институт за правни инициативи“ съзират и друг порок на правилата за избор на гуверньор. Според организацията, ако както е записано в проекта, документите на кандидатите бъдат публикувани 7 дни преди изслушването, а не 14 дни, както изисква правилника на Народното събрание, ще се създаде усещане за тенденциозно бързане и оттам – предрешеност на избора. „Считаме, че проектът за процедурни правила не създава в пълна степен предпоставки и механизми за задълбочена проверка и истинско състезание между излъчените кандидати“, посочват от института, който е подкрепен в призива си от още 13 организации, сред които „Български център за нестопанско право“, „Програма достъп до информация“, „Риск монитор“ и други. Според тях е необходимо да се създаде специална комисия за избора, която да направи пълна и задълбочена проверка на кандидатите и да изисква допълнителна информация за тях в по-голям обем, отколкото е предвиден в Закона за БНБ. „Излишно е да припомняме неудачните избори на висши държавни служители, които бяха извършени от 42-ото народно събрание. Избори, при които не само че нямаше процедура, но и предложените кандидати преминаваха без никакви проверки по важни критерии като професионализъм, етика и почтеност“, пишат в писмото си 14-те организации. Те посочват добрите практики на Хърватия и Великобритания по отношение на публичните назначения, за да се гарантира справедлив и ефективен конкурс.

Кандидатите се умножават

След гласуването му в пленарната зала започва да тече 7-дневен срок, в който ще се приемат предложения. Това означава, че до 17 юни трябва да бъдат внесени официално всички номинации. След това на сайта на парламента трябва да бъдат обявени всички кандидатури с представените от тях документи. Това трябва да стане най-рано 7 дни преди публичното им изслушване, което значи то ще може да бъде насрочено най-рано за 24 юни. До три дни преди изслушването неправителствени организации и медии могат да изпращат и въпроси към кандидатите.

Откакто ГЕРБ представиха своята, на съветника в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев, в публичното пространство се обявиха и други имена. Финансистът от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Камен Захариев анонсира намерението си да участва в конкурса, но засега не е ясно коя парламентарна група или независим депутат биха го номинирали, каквото е изискването в правилата. В сряда Патриотичният фронт издигна ректора на Висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов за управител на БНБ, а ден по-рано партия „Движение България на гражданите“ лансира бившия шеф на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Миланов за гуверньор или ръководител на „Банков надзор“ в БНБ. Все още обаче не се знае отношението на останалите партии от Реформаторския блок към номинацията му.

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

юли 2026
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • Задълбочаването на парламентарните контакти и икономическото сътрудничество обсъдиха председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл
    by 'parliament.bg' on 16.07.2026 at 21:00

    Задълбочаването на парламентарните контакти и икономическото сътрудничество обсъдиха председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл. За нас Германия е важен партньор и бихме искали да засилим връзките си както на двустранно, така и на многостранно равнище, отбеляза председателят на парламента. България отдава значение на задълбочаването на икономическото сътрудничество между нашите страни, особено в областите на отбраната и сигурността,  енергетиката и иновациите, подчерта Михаела Доцова. Тя заяви желанието на Народното събрание за активизиране на диалога с Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг на ниво председатели на парламенти, парламентарни комисии и групи за приятелство. По думите й парламентарните контакти допринасят за по-доброто разбиране на […]

  • На първо четене Народното събрание прие промени в Изборния кодекс, с които върна гласуването с машини, прие отпадането на район „Чужбина“ и премахна ограничението на броя секции в държавите извън ЕС
    by 'parliament.bg' on 15.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо четене законопроекта на „Прогресивна България“, с който се възстановява машинният вот такъв, какъвто беше през 2021 г., като гласуването на хартия остава само в населено място с под 300 души. Промените предвиждат също отпадане на избирателен район „Чужбина“ и на ограничението от 20 секции в страни, които не са членки на ЕС. Предлага се още Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи да извършват проверки на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете. Приет беше и законопроектът на ДПС, с който също се предвижда отпадане на ограничението за броя на изборните секции извън ЕС.  Народните представители приеха законопроекта на „Демократична България“ за възстановяване на машинното гласуване с контролно преброяване на контролните разписки. Той предвижда след […]

  • Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
    by 'parliament.bg' on 14.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г .със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без въздържали се. Законопроектът за държавния бюджет предвижда дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП. Предвижда се общите средства за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като […]

  • Председателят на Народното събрание Михаела Доцова разговаря с членове на Европейската сметна палата, сред които и българския представител в институцията Илиана Иванова
    by 'parliament.bg' on 13.07.2026 at 21:00

    Председателят на Народното събрание Михаела Доцова разговаря с членове на  Европейската сметна палата (ЕСП), сред които и българския представител в одитната институция Илиана Иванова. Председателят на парламента подчерта, че в момента страната ни е на етап на приемане на държавен бюджет. Тя отбеляза,  че за обществеността е от голямо значение прозрачността, правилното и ефективно разходване на българските средства и на тези от Европейския съюз. Председателят на Народното събрание отбеляза, че Европейската сметна палата е независим  и професионален  орган и неговата работа е важна за постигането на повече публичност, прозрачност и крайни резултати, които са в полза на обществата на всички  държави членки на ЕС.   Михаела Доцова изрази мнение, че България е успяла да натрупа административен опит и капацитет в разходването на европейските средства и е […]

  • Председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри в парламента изложба, посветена на 35 години от приемането на Конституцията на Република България
    by 'parliament.bg' on 13.07.2026 at 21:00

    Председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри на 14 юли 2026 г. в парламента изложба, посветена на 35 години от приемането на Конституцията на Република България. В събитието участваха народни представители от 7-ото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и депутати от 52-рото Народно събрание. Днес отбелязваме 35 години от подписването на Конституцията, благодарение на която България е свободна, правова и демократична държава, отбеляза Михаела Доцова. Тя припомни, че на 12 юли 1991 г. 309 народни представители подписват съвременната, нова Конституция на Република България, а по-късно се присъединяват още четирима техни колеги. Стенографските протоколи, които са представени в тази изложба, показват, че е имало сериозно политическо противопоставяне, посочи председателят на парламента. Политическият дебат, в който са защитавани различни […]

Последвайте ни: