* От Капитал

БНБ сигурно съвсем скоро ще има нов управител. Вероятно това може да е факт дори за навършването на година откакто Корпоративна търговска банка беше затворена.

Задължително условие да се излекува сривът на доверието в БНБ, породен от надзорното късогледство, са персоналните промени и поемането на отговорност. Но те не са достатъчни. Заместник на Иван Искров трябва не просто да се намери, а да се избере прозрачно и конкурентно. Личните качества на основната номинация Димитър Радев изглеждат безупречни и засега поне не се е чула критика от банкерските среди.

Но начинът, по който той беше лансиран, е дълбоко погрешен. Вместо открит конкурс, където желаещите да се кандидатират за поста могат да защитят стратегии, отново имаме полутайно сондиране сред парламентарните партии. Събирането на подкрепа по този начин може единствено да направи по-трудна задачата на новия управител, дори и той наистина да е най-добрата кандидатура. Неговата работа ще е да отстоява независимостта на централната банка от корпоративно и политическо влияние, но как може да го прави, като е номиниран от една сила, а друга му е дала подкрепа под условие или я е изтъргувала срещу нещо съвсем трето…

Това са и типичните методи, по които на два пъти беше избран Искров, и проблемът е, че те тотално свеждат до формалност всички последващи стратегии, изслушвания и въпроси. Ако вместо това им се придаде смисъл, това може да е най-бързият начин за връщане на доверието не само в регулатора, а и в банковата система.